Направо към съдържанието

Солецизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Солецизъм е термин от езикознанието, който означава синтактична грешка, неправилен граматически израз.[1] Терминът произлиза от името на древния киликийски град Соли.[2]

Етимологията на термина се обяснява с това, че жителите на Соли се отнасяли небрежно към езика и говорели на диалект, който бил стилово нисък в сравнение с високия стил на атическия гръцки.[1][3]

Сред езиковите явления, които се причисляват към солецизмите, са:

  • Еналага – замяна на една граматична форма с друга, която може да е преднамерена за постигане на по-ярка речева експресия, или непреднамерена, когато поражда граматическа или синтактична неправилност (например „владиката отишла“ вместо „владиката отишъл“, или „аз ми се струва“ вместо „на мен ми се струва“).
  • Анаколут – непоследователност, отклонение от логически и граматически последователната конструкция, която може да бъде непреднамерена в резултат на стилистична несъобразност, или преднамерена, когато служи за постигане на по-ярка речева експресия. Към анаколутите се причисляват оставените недовършени изрази, или изрази с вплетени без връзка с контекста думи и изрази, или такива в противоречие с контекста.
  • Плеоназъм – многословие, отрупване на изказа с излишни думи, което може да е както преднамерено, за да бъде подчертан смисълът или важността на някое качество или проява, или непреднамерено поради слаб контрол на съзнанието, присъщ на ежедневната реч.
  • Елипса – изпускане на съществена, но подразбираща се от контекста, част от израз (съществително, прилагателно или глагол), за да се получи по-ярка речева експресия.[3]
  1. а б Младенов, Стефан. солецизъм // Речник на чуждите думи в българския език: С обяснение на потекло и състав. 3. София, Книгоиздателство Хемус А. Д., 1947. с. 385.
  2. Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. солецизъм // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 797.
  3. а б Богданов, Иван. Енциклопедичен речник на литературните термини, изд. „Петър Берон“, София, 1993.