Соломон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Соломон.

Соломон
трети цар на еврейското царство
Piero della Francesca- Legend of the True Cross - the Queen of Sheba Meeting with Solomon; detail.JPG
Лични данни
Управление 965 – 928 пр.н.е.
Роден
1011 г. пр.н.е.
Починал
928 пр.н.е.
Предшественик Давид
Наследник Робоам
Семейство
Баща Давид
Майка Вирсавия Ависага
Потомци Робоам, Менелик
Соломон в Общомедия

Соломон (на иврит: שְׁלֹמֹה, Шломо́; на гръцки: Σαλωμών, Σολωμών в Септуагинта; на латински: Salomon във Вулгата; на арабски: سليمان Сюлейман в Корана) според Библията, Хадиса, Корана и Скритите думи[1] е последният от тримата царе на обединеното Еврейско царство, което наследява от баща си Давид[2]. Той управлява в средата на 10 век пр.н.е., от около 970 г. до 931 г. пр.н.е. Според Талмуда, Соломон е един от 48 пророци[3]. В Корана той се смята за голям пророк.

При Соломон Древен Израел достига най-голямата си военна сила, като подчинява съседните области от долината на Ефрат до границите на Египет. Той предприема и мащабна строителна програма, увенчана от Соломоновия храм в неговата столица Йерусалим. Държавата, създадена от него, се разпада малко след смъртта му.

Голяма част от сведенията за Соломон идват от Библията, като по-късно му е приписвано авторството на няколко от нейните книги (сред тях Притчи Соломонови, Еклисиаст и Песен на песните). В Библията той е възхваляван за своята мъдрост, богатство и могъщество, но в същото време е обвиняван за толерантността към многобройните си жени, които, макар и приели юдаизма, продължават да почитат старите си богове. След време сам Соломон започва да се покланя на тези богове и да принася жертви на високите места. Но после се обръща към Йехова.

Соломон в Библията[редактиране | редактиране на кода]

Соломон се ражда в Ерусалим, той е второто дете на Давид и неговата съпруга Вирсавия, вдовица на хетееца Урия. Първото дете, син, умира преди Соломон да бъде заченат. Той има трима пълноправни братя – Натан, Шамуа и Шобаб и шест по-големи полубратя.

Соломон, както е заповядал Давид, започва своето царуване с обширна чистка, включително и главния генерал на баща си, освен това укрепва позицията си, като назначава приятели в администрацията, включително в религиозни позиции, както и в граждански и военни постове.

Силно разширява военната си сила, особено кавалерията и колесните оръжия. Той основава многобройни колонии, някои от които се удвояват като търговски пунктове и военни аванпостове.

Търговските отношения са в основата на неговата администрация. Изпраща експедиции до земите на Таршиш и Офир, за да внесе луксозни продукти като злато, сребро, сандалово дърво, перли, слонова кост, маймуни и пауни. Соломон се счита за най-богатият от израилтянските царе, посочени в Библията. Соломон също строи Първия храм, който е започнат през четвъртата година от своето царуване, използвайки огромното богатство, което е натрупал.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Williamson, H. G. M.. The Accession of Solomon in the Books of Chronicles. // Vetus Testamentum 26 (3). 1976. DOI:10.1163/156853376X00510. с. 351 – 361.
  2. Barton, George A.. Temple of Solomon. // Jewish Encyclopedia. Т. 215. New York, NY, Funk & Wagnalls, 1967. DOI:10.1038/2151043a0. с. 98 – 101.
  3. Rashi, „to Megillah“, 14a 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „King Solomon“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.