Соломон

Соломон
שְׁלֹמֹה
	Соломон שְׁלֹמֹה
цар на Еврейско царство
	1866 г.
Роден	около 990 г. пр.н.е. Йерусалим, Израел
Починал	около 931 г. пр.н.е. (59 г.) Йерусалим, Израел
Погребан	Йерусалим, Израел
Етнос	израилтяни
Религия	юдаизъм
Управление
Период	965 – 928 пр.н.е.
Наследява	Давид
Семейство
Род	Давидова династия
Баща	Давид
Майка	Вирсавия
Братя/сестри	Адония
Съпруга	неизв.
Партньор	Савска царица; неизв.
Деца	Робоам
	Соломон в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Соломон.

Соломон (на иврит: שְׁלֹמֹה, Шломо́; на гръцки: Σαλωμών; на гръцки: Σολωμών в Септуагинта; на латински: Salomon във Вулгата; на арабски: سليمان Сюлейман в Корана) според Библията, Хадиса, Корана и Скритите думи^[2] е последният от тримата царе на обединеното Еврейско царство, което достига най-голямата си военна неговото управление (в средата на 10 век пр.н.е.; от около 970 г. до 931 г. пр.н.е.), като подчинява съседните области от долината на река Ефрат до границите на Египет. Той предприема и мащабна строителна програма, увенчана от Соломоновия храм в неговата столица Йерусалим. Държавата обаче се разпада малко след смъртта му.

Според Талмуда, Соломон е един от 48 пророци.^[3] В Корана се смята за един от пророците на исляма.

Соломон в Библията

Соломон е роден в Йерусалим, като второто дете на цар Давид и неговата съпруга Вирсавия, вдовица на хетееца Урия. Първото дете, син, умира преди Соломон да бъде заченат. Той има и трима пълноправни братя – Натан, Шамуа и Шобаб и шест по-големи полубратя. Наследява на трона Давид^[4] и както той му е завещал, започва своето царуване с обширна чистка, включваща и главния генерал на баща му. Укрепва позицията си, като назначава свои приятели в администрацията, включително – на религиозни позиции, както и на граждански и военни постове. В основата ѝ са търговските отношения. Изпраща експедиции до земите на Таршиш и Офир, за да внесе луксозни продукти като злато, сребро, сандалово дърво, перли, слонова кост, маймуни и пауни. Силно разширява военната си сила, особено кавалерията и колесните оръжия. Той основава многобройни колонии, някои от които се удвояват като търговски пунктове и военни аванпостове.

Соломон се счита за най-богатия от израилтянските царе, посочени в Библията. Голяма част от сведенията за него са оттам, а авторството на някои от нейните книги по-късно му е приписвано (сред тях – „Притчи Соломонови“, „Еклисиаст“ и „Песен на песните“). В Библията той е възхваляван за своята мъдрост, богатство и могъщество, но в същото време е обвиняван за толерантността си към многобройните си жени/наложници, които, макар и приели юдаизма, продължават да почитат старите си богове. Под тяхно влияние, известно време сам Соломон се покланя на тези богове и принася жертви на високите места. Той е особено известен със строежа на Първия храм, започнат през четвъртата година от царуването му, използвайки огромното богатство, което е натрупал.

Вижте също

Източници

↑ bibleinterp.arizona.edu
↑ Williamson, H. G. M. The Accession of Solomon in the Books of Chronicles // Vetus Testamentum 26 (3). 1976. DOI:10.1163/156853376X00510. с. 351 – 361.
↑ Rashi. to Megillah
↑ Barton, George A. Temple of Solomon // Jewish Encyclopedia. Т. 215. New York, NY, Funk & Wagnalls, 1967. DOI:10.1038/2151043a0. с. 98 – 101. Посетен на 15 май 2007.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата King Solomon в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.