Соломон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Соломон.

Соломон
трети цар на еврейското царство
Piero della Francesca- Legend of the True Cross - the Queen of Sheba Meeting with Solomon; detail.JPG
Лични данни
Управление 965 – 928 пр.н.е.
Роден
1011 г. пр.н.е.
Починал
928 пр.н.е.
Предшественик Давид
Наследник Робоам
Семейство
Баща Давид
Майка Вирсавия Ависага
Потомци Робоам, Менелик
Соломон в Общомедия

Соломон (на иврит:שְׁלֹמֹה, Шломо́; на гръцки: Σαλωμών, Σολωμών в Септуагинта; на латински: Salomon във Вулгата; на арабски: سليمان Сюлейман в Корана) според Библията, Хадиса, Корана и Скритите думи[1] е последният от тримата царе на обединеното Еврейско царство, което наследява от баща си Давид[2]. Той управлява в средата на 10 век пр.н.е., от около 970 г. до 931 г. пр.н.е. Според Талмуда, Соломон е един от 48 пророци[3]. В Корана той се смята за голям пророк.

При Соломон Древен Израел достига най-голямата си военна сила, като подчинява съседните области от долината на Ефрат до границите на Египет. Той предприема и мащабна строителна програма, увенчана от Соломоновия храм в неговата столица Йерусалим. Държавата, създадена от него, се разпада малко след смъртта му.

Голяма част от сведенията за Соломон идват от Библията, като по-късно му е приписвано авторството на няколко от нейните книги (сред тях Притчи Соломонови, Еклисиаст и Песен на песните). В Библията той е възхваляван за своята мъдрост, богатство и могъщество, но в същото време е обвиняван за толерантността към многобройните си жени, които, макар и приели юдаизма, продължават да почитат старите си богове. След време сам Соломон започва да се покланя на тези богове и да принася жертви на високите места. Но после се обръща към Йехова.

Соломон в Библията[редактиране | редактиране на кода]

Соломон се ражда в Ерусалим, той е второто дете на Давид и неговата съпруга Вирсавия, вдовица на хетееца Урия. Първото дете, син, умира преди Соломон да бъде заченат. Той има трима пълноправни братя - Натан, Шамуа и Шобаб и шест по-големи полубратя.

Соломон, както е заповядал Давид, започва своето царуване с обширна чистка, включително и главния генерал на баща си, освен това укрепва позицията си, като назначава приятели в администрацията, включително в религиозни позиции, както и в граждански и военни постове.

Силно разширява военната си сила, особено кавалерията и колесните оръжия. Той основава многобройни колонии, някои от които се удвояват като търговски пунктове и военни аванпостове.

Търговските отношения са в основата на неговата администрация. Изпраща експедиции до земите на Таршиш и Офир, за да внесе луксозни продукти като злато, сребро, сандалово дърво, перли, слонова кост, маймуни и пауни. Соломон се счита за най-богатият от израилтянските царе, посочени в Библията. Соломон също строи Първия храм, който е започнат през четвъртата година от своето царуване, използвайки огромното богатство, което е натрупал.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Williamson, H. G. M.. The Accession of Solomon in the Books of Chronicles. // Vetus Testamentum 26 (3). 1976. DOI:10.1163/156853376X00510. с. 351 – 361.
  2. Barton, George A.. Temple of Solomon. // Jewish Encyclopedia. Т. 215. New York, NY, Funk & Wagnalls, 1967. DOI:10.1038/2151043a0. с. 98 – 101.
  3. Rashi, „to Megillah“, 14a 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „King Solomon“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.