Солунска барутхана
| Солунска барутхана | |
| Индустрия | оръжейна |
|---|---|
| Основаване | 1663 година |
| Закриване | 1835 година |
| Седалище | Солун, Османска империя |
Солунската барутхана или барутхане е фабрика за производство на барут край Солун, функционирала от края на XVII до края на XVIII или началото на XIX век. Фабриката е едно от големите държавни предприятия за производство на барут в Османската империя.
История
[редактиране | редактиране на кода]Решението за създаване на барутхана в Солун е взето през 1663 година, по време на Австро-турската война от 1663 – 1664 година. Целта е да се отговори на нарастващото търсене на барут за нуждите на османската войска. За осигуряването на дървен материал и пирони, необходими за изграждането на барутната фабрика, отговарят съдиите от Солун, Бер и Негуш.
Барутната фабрика се намира извън Солун близо до река, наречена Сьогютлу. Разходите по строителството, които възлизат на 1,2 милиона акчета, са извършени в началото на 1666 – 1667 година и са покрити от приходи от данъка джизие, събиран от региона. Направена е от тухли. В края на XVII век в барутхането са заети около 300 работници.[1]
През 1686 – 1688 година в барутхането са произведени 268 380 килограма барут.[2] Нивата на производство постепенно намаляват към началото на 90-те години на XVII век. През 1691 – 1692 година са произведени едва 54 000 килограма, но след това отново започват да се покачват. В края на XVII век са засвидетелствани малки пожари в барутханата, по време на които са загубени барут, селитра и дървени въглища.
Барутната фабрика осигурява барут на османските сили, сражаващи се срещу армиите на Свещената лига. През февруари 1685 година 1000 килограма барут са изпратени с камили от Солун до армията в Унгария. В края на март е изпратена заповед до управителя на барутхането за изплащането на допълнителни 500 килограма барут до Белград. Транспортните разходи трябва да се покрият с местни данъци, събрани от Солун. Между 1693/94 и 1694/95 година две отделни пратки от 1500 килограма барут са транспортирани до Белград с камили.
По време на Руско-турската война (1787 – 1792), поради ниското качество на барута, барутханите в Цариград, Галиполи и Солун са обединени и е създадено Министерството на барута. Северно от езерото Кючукчекмедже е създадена барутната фабрика в Азатлъ (Азадлу), най-новата и модерна барутна фабрика по онова време. С нейното откриване барутханата в Солун е затворена.[3][4] Затварянето е трябвало да приключи до 1789 година, а селата, отговорни за доставката на селитра в Солун през XVII и XVIII век, започват да я изпращат в барутханата в Азадлу. Заповед, изпратена през 1835 година относно затварянето на барутната фабрика, обаче показва, че производството на барут в Солун е продължило и след 1789 година.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Agoston, Gabor. Osmanlı İmparatorluğu’nda Barut Sanayı: XVII. ve XVIII. Yüzyıllarda Selanik, Gelibolu ve İzmir Baruthaneleri, Zeynep Tarım Ertuğ ed., Prof. Dr. Mübahat S. Kütükoğluna Armağan, İstanbul, 2006, s. 442.
- ↑ Agoston, Gabor. Osmanlı İmparatorluğu’nda Barut Sanayı: XVII. ve XVIII. Yüzyıllarda Selanik, Gelibolu ve İzmir Baruthaneleri, Zeynep Tarım Ertuğ ed., Prof. Dr. Mübahat S. Kütükoğluna Armağan, İstanbul, 2006, s. 446.
- ↑ Osmanlı'dan Cumhuriyet'e Belgelerle Savunma Sanayii, editör Mesut Demir, İstanbul 2021, s. 35.
- ↑ Елезовић, Глиша. Производња шалитре у Јурумлеру код Скопља, Гласник Скопског научног друштва, књига III, Скопље 1928, с. 206.
- ↑ Agoston, Gabor. Osmanlı İmparatorluğu’nda Barut Sanayı: XVII. ve XVIII. Yüzyıllarda Selanik, Gelibolu ve İzmir Baruthaneleri, Zeynep Tarım Ertuğ ed., Prof. Dr. Mübahat S. Kütükoğluna Armağan, İstanbul, 2006, s. 447.
