Солунски санджак
| Солунски санджак | |
| 1430 г. | |
.jpg) Османска карта на Солунския вилает, включително Солунския санджак вляво (1907) | |
| Столица | |
|---|---|
| |
Солунският санджак (на турски: Sancak-i/Liva-i Selanik; на гръцки: λιβάς/σαντζάκι Θεσσαλονίκης) е санджак в Солунския вилает на Османската империя, обхващащ околностите на град Солун и Халкидическия полуостров.
История[редактиране | редактиране на кода]
След завладяването на града от ръцете на венецианците, Солун става център на санджак в Румелийския еялет, обхващащ централна Македония между реките Вардар и Бистрица, както и Халкидическия полуостров.[1]
Към 1846 г. при реформите на Танзимата Солун става център на отделен еялет (Солунски еялет, а след 1867 г. Солунски вилает) и така санджакът се превръща в нова провинция на паша-санджака.[2]
През 1912 г. санджакът обхваща следните каази: Селаник, Кесендире (полуостров Касандра), Караферие (Бер), Енидже Вардар (Янина), Водина (Воден), Лангаза (Лъгадина), Гевгелю (Гевгели), Аврет Хисар, (Женско), Тойран (Стар Дойран), Уструмка (Струмица), Тикош/Кавадар (Кавадарци), Катерин (Катерини), Айнароз (Атон) и Карагабад.[3] По-голямата част от санджака става част от Гърция през октомври 1912 г. по време на Балканската война, докато северните му части влизат в Сърбия, а понастоящем са част от Северна Македония.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Birken, Andreas. Die Provinzen des Osmanischen Reiches. Т. 13. Reichert, 1976. ISBN 9783920153568. S. 58. (на немски)
- ↑ Birken, Andreas. Die Provinzen des Osmanischen Reiches. Т. 13. Reichert, 1976. ISBN 9783920153568. S. 58, 76. (на немски)
- ↑ Birken, Andreas. Die Provinzen des Osmanischen Reiches. Т. 13. Reichert, 1976. ISBN 9783920153568. S. 76. (на немски)
.svg){kind=small}
