Сонатина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
а) Клементи - първа част на Сонатина № 1 в C-dur (експозиция и част от разработка)
б) Клементи - първа част на Сонатина № 1 в C-dur (част от разработка и реприза)

Сонатѝна (ит. sonatina, умал. от sonata) е малка соната. За разлика от сонатата, сонатината се отличава с по-опростения си тематизъм, малки мащаби и сравнително по-леки технически проблеми в интерпретацията. В много случаи сонатината се използва като учебен материал от начинаещи пианисти и от облигатисти. Такива са сонатините на Муцио Клементи и Фридрих Кулау (вж.пример а и б). Изключение от тях правят сонатините за пиано от Морис Равел, Дмитрий Кабалевски, Панчо Владигеров, Петко Стайнов и др., които са с висока художествена стойност и сложна музикална фактура.[1]


В показаните примери от Сонатина № 1 в С-dur, оп.36 от Клементи, се вижда че са налице три дяла – експозиция, разработка и реприза. В експозицията тематичният материал е опростен. Въпреки това той се състои от две контрастни теми, но без преход от едната към другата. Първата тема е в основната тоналност C-dur, а втората в G-dur-доминантовата тоналност на основната. В разработката (пример а и б) съществени видоизменения на тематичния материал от експозицията не настъпват, освен че видоизменението на първата тема е и в новата тоналност G-dur. Репризата (пример б) e буквална, т.е в основната тоналност на сонатината, но пренесена от втора в първа октава.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Музикално терминологичен речник, Четриков.С, съставител, Музика, 1979, С., с.307