Сони Листън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сони Листън
Sonny Liston
Информация
Прякор Сони
Голямата мечка
Националност Flag of the United States.svg Американец
Роден
Починал
Категория тежка
Гард класически
Резултати
Мачове 54
Победи 50
Победи с нокаут 39
Загуби 4
Равенства 0
Сони Листън в Общомедия

Чарлз Л. Листън (на английски: Charles L. Liston), по-известен като Сони (на английски: Sonny Liston) е американски професионален боксьор, световен шампион в тежка категория (1962).

Поставен е на 15 място сред „100-те най-големи удрячи за всички времена“, от най-престижното списание за бокс „The Ring Magazine“. Отличава се с много силен удар с дясната ръка, мощен ъперкът и непрекъснат натиск върху противника.

Кратка биография[редактиране | редактиране на кода]

Листън е роден в плантацията „Морлейдж“, окръг Сейнт Франсис, щат Арканзас. Той е 12-то от 13 деца, родени в семейството на Тоби Листън и Елена Баскин. Малкия Листън често търпи чести побои като дете. Когато е на 13-годишна възраст, той избягва от баща си.

Като тинейджър е осъден да лежи в затвора, за участие в обир на бензиностанция. В затвора боксовия му талант е открит от католическия свещеник, който освен за бокса, му помага да напусне затвора по-рано[1].

Аматьорски бокс[редактиране | редактиране на кода]

През 1952 г., навръх празника Хелоуин, Листън започва своята кратка кариера в аматьорския бокс. Той спечелва няколко аматьорски турнира, включително и този за престижните „Златни ръкавици“. Един от боксьорите, които побеждава по това време, е Олимпийския шампион в тежка категория Ед Сандърс.

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Листън се характеризира с изключително мощния си удар, който набира енергия от огромната дистанция, която покрива при удар. Разстоянието от юмрук до юмрук е над 84 инча (около 210 см). Сони Листън доскоро бе и боксьорът с най-голям юмрук (обиколка около 40 см.) в историята на бокса, преди да се появи друг Световен шампион в тежка категория - руския гигант Николай Валуев, който е висок 213 см. Той притежава забележително по-развита като мускул лява ръка, което може би потвърждава слуховете, че е левичар, който е възприел класическа бойна стойка (гард), с предностояща лява ръка.

Листън прави своя професионален дебют на 2 септември 1953 г. в бой с Дон Смит, игран в Сейнт Луис. Малко по-късно, в мач игран в град Детройт, щата Мичигън, Листън се изправя срещу Джон Съмърлайн (19п-1з-2р), и го побеждава в 8 рунд.

Сони губи тежко мач от Марти Маршал (наричан „Бомбардировача от Детройт“), на 7 септември 1954 г. В третия рунд, Маршал чупи челюстта на Листън с мощен десен удар, докато Листън му се присмива на обратния гард. Листън успява да играе в това си състояние още 8 рунда, въпреки болката.

През 1955 г. Листън спечелва шест битки, пет с нокаут, включително преиграването на мача с Марти Маршал, когото той нокаутира в шестия рунд. В трети мач с Маршал, игран през 1956 г., побеждава със съдийско решение, но през месец май същата г., Листън отново се забърква в проблеми със закона, като е обвинен за побой над полицай. Осъден е да изработи 6 месеца обществено-полезен труд и да не се боксира до 1957 г.

През 1958 г., той се завръща към бокса, печели осем битки с нокаут през тази г.

1959 г. е забележителна година за кариерата на Листън, защото печели четири знаменателни победи, три от които са срещу Майк Диджон (нокаут в шести рунд), No 1 претендент за титлата Кливланд Уилямс (нокаут в трети рунд) и Нино Валдес (също нокаут в трети рунд).

Въпреки, че се движи нагоре в ранглистата, Листън има трудности в опитите да предизвика Световния шампион в тежка категория Флойд Патерсън.

През 1960 г., Листън печели още пет мача, включително и преиграването с Кливланд Уилямс, който продължи само два рунда, преди Уилямс да бъде изпратен в нокаут. Побеждава с нокаут Рой Харис (първи рунд), и претендента за титлата в категорията Зора Фоули (нокаут в трети рунд). Еди Мейхен е единствения боксьор, който не е нокаутиран от Листън, но все пак той печели със съдийско решение в 12-рундов мач.

Патерсън - Листън[редактиране | редактиране на кода]

Studio Camera.png Видео кадри
от мача за титлата в тежка категория
между Сони Листън и Флойд Патерсън
Чикаго, САЩ, 25 септември 1962 г.

През 1962 г., Флойд Патерсън окончателно подписва за мач за титлата с нетърпеливия Листън. Битката е планирано да се проведе в Ню Йорк, но Нюйоркската Боксова Комисия му отказва лиценз, заради криминалното му минало. В резултат, мача за титлата е преместен в „Комискей Парк“, Чикаго, Илинойс. Мача се състои на 25 септември същата година, като Листън става Световен шампион, нокаутирайки Патерсън още в първия рунд. Въпреки победата, Листън не е популярен сред спортната общественост, и е тежко разочарован, когато при завръщането в родния си град Филаделфия, феновете, не се появяват на летището за да го поздравят за успеха.

Патерсън и Листън подписват договор за повторен мач, който трябва да се проведе на 22 юли 1963 г., в Лас Вегас, Невада. Този мач продължава две секунди по-дълго, отколкото първия мач. Листън отново нокаутира Патерсън в първия рунд. След втория си мач, спечелен с опустошителен нокаут срещу Патерсън, Листън започва да се смята от боксовата общественост като непобедим.

Тогава идват времената на Касиус Клей (по-късно известен като Мохамед Али).

Листън - Клей[редактиране | редактиране на кода]

Листън остава на върха в продължение на две години, докато среща на 25 февруари 1964 г., в Маями, Флорида новата звезда на световния бокс Касиус Клей. мача е изключително интересен и динамичен, но в началото на 7 рунд, сони листън отказва да продължи мача, поради нетърпими болки в лявото рамо. Така Касиус Клей става Световен шампион за първи път.

На 25 май 1965 г., Листън и Клей (вече известен като Мохамед Али), се изправят отново един срещу друг в мач реванш за титлата. Този мач беше първоначално е насрочен да се състои в Бостън, Масачузетс, но Али, в седмицата преди борбата е хоспитализиран с диагноза херния. Мачът е пренасрочен да се играе в малкия град Люистън, щата Мейн.

Studio Camera.png Кратък филм
от мача-реванш за титлата в тежка категория
между Сони Листън и Мохамед Али
Люистън, Мейн, САЩ, 25 май 1965 г.

В този мач, продължил по-мълко от две минути, Али нокаутира Листън с изключително бърз удар, в който изглежда да не е вложена сила от страна на шампиона. Въпреки това, Листън пада по гръб, разпънал ръце встрани от тялото. Премята се веднъж и става олюлявайки се. През това време Али крещи над него „Стани и се бий“. Рефера на мача Джо Уолкът така и не успява да изпрати Али в ъгъла и да отброи нокдаун на Листън.

Докато рефера разговаря със секундантите на Листън, Али нетърпеливо подскача зад гърба на съдията и чака да се поднови мача, вместо да стои в неутралния ъгъл. Тогава съдията отива да разговаря с хората от ъгъла на Листън, но Али започва да налага Листън. Съдията се хвърля между двамата и прекратява мача. Тогава на ринга се изсипват множество хора, настава хаос а ринга е обграден от полиция.

Журито обявява Али за победител с технически нокаут в първи рунд.

Няколко дни по-късно, едно от най-престижните спортни списания в света „Sports Illustrated“, излиза със снимка на първа страница, на която Али се е навел над Листън и му крещи „Стани и се бий“. Снимката е обявена за една от най-великите спортни снимки за всички времена.

След загубата на титлата[редактиране | редактиране на кода]

След втората загуба на Али, Листън взе няколко години почивка от бокса, като се завръща през 1966 и 1967 г., като печели четири последователни мача в Швеция, които са промотирани от бившия Световен шампион в тежка категория Ингемар Йохансон. С нокаут е победен Амос Джонсън, който наскоро е победил Хенри Купър. През 1968 г., той спечелва седем битки, всички с нокаут, включително и една в Мексико. През тази г., той спря младия и перспективен боксьор Хенри Кларк (нокаут в седми рунд), който бе класиран на 5 място в ранглистата.

През 1969 г., Листън има три победи и една загуба. Сред неговите победи е и 10-рундов мач, спечелен със съдийско решение над Били Джойнър, игран в Сейнт Луис. През декември обаче, Листън загубва с нокаут в девети рунд от Леотис Мартин, в мач игран в Лас Вегас, след като доминира в по-голямата част от мача. За Л. Мартин кариерата на боксьор, приключва след този мач, защото получава нараняване на ретината. Листън спечелва своя последен мач, срещу Чък Уепнер с технически нокаут, през юни 1970 г.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

През 1970 г., Листън е в преговори за мач с Джордж Чувало, който да се играе в Питсбърг, когато е намерен мъртъв от съпругата му в Лас Вегас, в ранните часове на 5 януари 1971 г. Полицията в Лас Вегас дава заключение, че няма признаци за престъпление[2].

Причината за смъртта на Листън остава мистерия. Полицията обявява за причина свръхдоза хероин. Както е документирано в шоуто „Нерешени загадки“, властите откриват убождания от спринцовка на дясната ръка, и спринцовка край тялото му, както и малки пликчета с хероин в кухнята. Власти обявяват, че причина за смъртта е и свръхдоза хероин, въпреки че аутопсията на тялото показа само малки количества морфин и кодеин в тялото на Листън, прекалено малки за свръхдоза.

Погребан е в Лас Вегас, като на надгробната му плоча е написано просто "A Man" .

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sares, Ted, "Boxing's Hard Times, Good Times", East Side Boxing, November 22, 2006.
  2. The Sad Legacy of Sonny Liston

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]