Сопица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сопица
Общи данни
Население 88 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 10,602 km²
Надм. височина 718 http://www.wikidata.org/entity/undefined
Пощ. код 2378
Тел. код 07755
МПС код РК
ЕКАТТЕ 68059
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Брезник
Васил Узунов
(независим)
Сопица в Общомедия

Сопица е село в Западна България. То се намира в община Брезник, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Сопица се намира в планински район. Селото е в котловина, която се намира между четири височини, боровата гора „Глог“ или „Султан тепе“, „Дървен кръст“, „Стойков рид“ и „Круша“ .

През селото текът две рекички, като едната извира от местността „Пуста ливада“, а другата от местността „Соленик“, двете се вливат в центъра на селото в една и тя се влива в река „Конска“, която минава през местността „Ливагие“.

Почвите в селото са предимно черноземни и пясъчни варовици. Скалите в селото са от „мезозойската ера“ – т.е."креда" . От с.Сопица се простира ивица от вулкански скали – андезити, андезитови туфобреки и туфи, прослоени с червени и сиви мергели. Самата ивица се разполага в ядките на антиклинални гънки, тя започва от Сопица и се простира през Брезнишкото бърдо, към с.Гърло докъм селата Неделково и Завала . Освен плодородните земи, в селото има и много извори сред които и минерален лечебен извор / помага при бъбречни заболявания / в местността „Соленик“, а от там и името на извора наричан от жителите „Слана вода“ . Край селото в местността „Бела земя“ се намира язовир „Сопица“, които преди години е бил източен.

Освен плодородните си земи с имена „Суровище“,"Своге","Усое","Тресуля","Соленик","Пуста ливада","Чаговец","Чифлик","Равнище","Кална бара" и други над селото има борова и брезова гора „Мали и Големи Глог“ или „Султан тепе“.

Сопица е съвременно и благоустроено село с изградена инфраструктура, до него има асфалтов път и достъпът е лесен. Най-близкият град е общинския Брезник на 11 км и областния Перник на 19 км, от тези си данни личи, че Сопица освен, че е в центъра на областта Граово, е и важно стратегически разположено село .

История[редактиране | редактиране на кода]

Данни че на мястото на днешното село Сопица показват, че е имало селище още от времето на траките . От някои археологически находки, които са открити в землището на с. Сопица се установява, че то е на повече от две хилядолетия. В местността „Мали глог“-"Султан тепе" е намерен релеф на тракийски конник с кратък надпис. Има и няколко тракийски надгробни могили, които допълват далечната история на селото . В земите на днешното село Сопица и в цялата област Граово е живяло тракийското племе „агриани“, споменава Тукидид, както и други две племена – "илеи" и "граеи". Днешното име на селото идва от изчезналата в нашият език нарицателна дума "соп", която има значение на място, богато на извори, чучури и наставката — ица. Името на с. Сопица със сегашното си име се споменава най-рано в турски документи от 15 век, а именно през 1453 г., т.е. преди повече от 557 г. от нашето време. По това време то е принадлежало към Софийската каза (околия). Първите документи, в които за първи път се среща името на с. Сопица са -„ Извори за Българската история“, том 13, и респективно „Турски извори за Българската история“, том 2 от 1966 г. издание на БАН. В същите документи за с.Сопица е отбелязано следното: До 3 декември 1453 г. е било тимар (феодално владение) на Масхара Хъзър и от тази дата се прехвърля на Бей Кули Мукбил. След това един дял от с. Сопица от Мукбил преминава у Пути Хъзър. Този дял се състоял от 26 домакинства, 3 вдовици и приход 1550 акчета. Съществуват и други записвания от този период. На същата дата е записано следното: Тимар на Оклукчу Али преминал у него от Мехмед, син Йешил Исхак. Притежава берат, т.е. заповед, указ от Худавендигяр (султана). Този дял от с. Сопица: 42 домакинства, 5 вдовици и приход 2870 акчета. Лицата, които са владеели селото са били военно задължени към султана, т.е. към централната турска власт. Населението на с. Сопица не е понасяло безропотно жестокостите на турската тирания. Особено в края на 18 и началото на 19 век, когато са върлували кърджалиите и тук в Брезнишкият край. Един от тези е Кара Фейз, които е плячкосвал и опожарявал селата и земите, включително и с.Сопица, където всъщност в местността „Чифлик“ - /средновековно кръстовище на пътища, идващи от София за Дирахиум, и от Бяло море за Дунава, от там е минавал и средновековния "Железарски път"/ е била лятната му вила и оттам идва и днешното име на местността. По повод безчинствата на Кара Фейзи, един скромен монах, поп Стоян от с. Сопица които служи в брезнишката църква "Света Петка" през 1804 г. в една приписка на една църковна книга намира за уместно да запише няколко реда, с които да съобщи на идните поколения за това жестоко време . На 20.11.1813 г. поп Стоян отбелязва следното Кириакодромион /Неделник/ брезнишки, че брезнишката църква е съборена от Кара Фейз . Следващата година е белязана от чума - "много светъ измре" . Кара Фейз изсича много гори и "що имаше по вилаето древо и по софийската каза и по знеполската каза..." . И друго „Да се знае, кога дойде Кара Фейз у Брезник да е ага, та изяде всичкото жито на света, та щеше да помре светът за хляб. Писа поп Стоян от Сопица това лошо слово, да му се смее светът.“ Друг бележит жител на с.Сопица е бил и поп Маринко които служил в църквата "Света Петка" в гр.Брезник от 12.10.1848 г. нататък . По-късно във времето, друга известна и обаятелна личност — Крум Апостолов Попов, — въпреки че вече не сме били под османска власт, но държавата ни е била разпокъсана и част от земите ни са останали под турска власт. Крум Апостолов се включва в македонското четническо движение за освобождаване земите около Пирин. За тези останали под турска власт земи се бие Крум Апостолов с вековния турски поробител. Ето какво пише Николай Христов - директор на Дирекция "Окръжен държавен архив" - гр.Враца . Крум става четник при войводата Михаил Чаков от с.Гумендже, Ениджевардарско . На 27.05.1907 г. четата наброяваща 38 души, заминава за Велешко . Цял месец тя кръстосва друмищата, за да даде своето генерално сражение срещу вековния поробител . И в кметството на с. Сопица е снимката на четника Крум Апостолов Попов с въстанническата униформа с оръжие, чрез която е установено, че той е загинал в сражението на четата с редовна турска войска на 3 юли 1907 г., край с. Ракле, Велешко, днешна Македония. След Освобождението ни от османско владичество друга бележита личност от с. Сопица е поп Станко, които бил запопен от владиката Партений Пирински в 1869 г., живял в края 19 и началото на 20 век и бил начело на русофилското движение, той бил енорийски свещеник на Сопица и на селата южно и източно от Брезник . По повод на организирането на Априлското въстание в околията поп Станко е бил заподозрян, след което е арестуван и инквизиран, заедно с поп Рисанда от Бегуновци, игумен на Билинския манастир . По късно във един разказ на Стоян Василев от с. Вискяр той споменава, че при служба в техния дом, поп Станко е трябвало да спомене в молитвата си "Нашему князу Фердинанду", но той се запънал казал няколко пъти: "Фер, Фер" и спрял. Обърнал се към сина си Пене, който го придружавал навсякъде и го запитал: "Пене бре, а бре, как се казваше това софийско куче....., че не мога да го кажа?". Пене му казал името. Поп Станко се помъчил да го каже, но пак не могъл. И така си приключил молитвата, без да спомене името на княза Фердинанда. За тази си дързост, която не била единствената, те били наклеветени и заедно със сина си били осъдени и хвърлени в тъмница. В с. Сопица са родени и живели още редица бележити личности за които няма достатъчно запазени данни: Коста Петров — учителствувал в Сопица през 1910 г. – роден в гр.Дупница, Станке Димитров – "Марек" – изгражда първата партийна организация на БКП през 1919 г., в Сопица, Серги Дамянов Модев — участвал в събитията по обявяването на тъй наречената Радомирска република, Георги Димов Витанов, Нестор Петров, Методи Витанов . След Освобождението на България от османско господство, с.Сопица се е намирало в Трънски окръг – Брезнишка околия, през 1905 г. Брезнишката околия е включена в Софийски окръг . В състава на Брезнишката околия е имало 9 общини, като една от тях е била община Сопица и към нея са включени селата Велковци и Слаковци . От всичко по горе написано, личи, че жителите на с.Сопица освен трудолюбиви са горди и честолюбиви хора, които милеят и радеят за селото си . В миналото по известни родове са: Иванови – от тях са: Паунови с насл.Никифор, Симеон, Сандо и Борис . Иванови с насл.Велин, Перван, Стоил и Йосиф . Пейчови с насл.Райна и Антон . Кежови са без наследници .; Цветкови – от тях са: Кръстови с насл.Томан, Мицо, Ниса и Аника . Спасови с насл.Алекси, Стоил и Екатерина .; Йовкини – от тях са: Манолкови с насл.Фердинанд, Кола, Вита, Люба и Иванка . Стоян Анков с насл.Павел, Стоил, Лета и Коца . Атанас Анков е без наследници . Димитър Аначков с насл.Богослов, Симеон, Лоза, Славена и Верка . Григор е без насл., осиновил Георги Тасев .; Кузини – от тях са: Тодор Денков с насл.Еленка и Йорданка . Кола Денков е без насл., осиновил Парка . Костови с насл.Стоян, Велин, Варадин, Рисанка и Кръстана .; Чопарилови – от тях са: Милини с насл.Пеца, Стаменко и Страта . Витанови с насл.Дима, Стаменко и Бора . Мицеви..., Калови..., Костови ...; Радеви – от тях са: Голубови с насл.Бела и Рилка . Николови с насл.Веризан, Пера, Неда и Сета . Стоянови с насл.Милан и Найден . Мика е без наследници .; Андонови – от тях са: Треклянски с насл.Петър Андонов .; Божилови – от тях са: Андреийни с насл.Стоян, Найден, Йорданка, Найда . Виткови с насл.Гога .; Кирини – от тях са:Дамян Модев, Кола Модев, Игнат и Васе .; Шоткини – от тях са: Славе и Джерман .; Поп Коцини – от тях са:Милини с насл.Йордан, Пера и Кола . Симови с насл.Найден, Георги, Евтика и Делка . Иванчови с насл.Аса, Бора и Ставрия .; Куслини – от тях са: Петрови с насл.Ставри и Сталиян .; Попови – от тях са: Найден и Асен .; Гьореви – от тях са: Митичка и Ризе .; Любенови – от тях са:Димитър и Серги .; Манови – от тях са: Дживджилови с насл.Драга, Митко, Евдокия и Борис .; Бежанци – от тях са: Славе, Миладин, Асен, Славена, Янко, Пейчо, Кола, Димитър, Боян и Давидко .; Поп Станкови – от тях са: Петър и Алекси . Джерманови с насл.Кола и Неделко /Неда/ .; Жотини – от тях са: Божилови с насл.Крум, Петър, Никифор и Борис .; Двоянкини – от тях са: Пунчини с насл.Стамен, Петър и Теофил. Пейчини с насл.Асен, Найден и Петрия . Канацеви с насл.Йоца – Гога . Димитър – Кирил, Методи, Наталия и Темелчо . Тошини с насл.Стоил – Бота, Зорка, Найда, Цанка и Надка . Канини с насл.Спас – Найден, Стефка, Милен и Таке .; Джорджини – от тях са: Иванчови с насл.Милан, Крум и Есенко . Маркови с насл.Яне и Алекси . Николини с насл.Йордан, Симеон, Ерина и Раца . Михалкови с насл.Георги, Славе, Мица и Йосиф .; Пеневи – от тях са: Стойчко – Найден, Стоил и Николай ., освен изброените родове и фамилий е имало и ромски семеиства, но те са били безимотни, тези фамилий съществуват и до днес . Известни със своята предприемчивост жители на с.Сопица са: Величко Гьорев — колар; Мила Младенов — колар; Тодор Денков — шивач; Стоимен Тодоров — кожухар; Коста Кузманов — дърводелец; Велин Костов — дърводелец; Стоян Джерманов — файтонджия; Митко Гергинов — майстор-строител . В Сопица е имало три кръчми: Жотина с казан за варене на ракия, до нея е била Божиловата с яхър до нея за гости и търговци, третата е била Николината кръчма . Освен тях е имало бакалница собственост на Крум Жотин, които е бил и джамджия . Ковачница е имал Ладе /циганин/ . Около селото е имало пояти за овце, като почти всички родове са имали такива и са се намирали в имотите им, като до всяка поята е имало чешма . В местността "Джурница", са се намирали: Жотината поята, Станковата поята, Джорджината поята, сега там се намират сградите на вече бившето "ТКЗС" . В местността "Язине" се е намирала, Бежанска /Вуклина/ поята, в местността "Чаговец" се е намирала, Милина поята, в местността "Кална бара" е било Иваново поятище, в местността "Три кладенци" е била Пейчова поята, в местността "Друм" е била Попкоцина поята, в местността "Мали Глог"-"Султан тепе" е била Джерманова поята, а в местността "Круша" е Андрейина поята . Освен това е имало и малки воденици, караджейки с един камък, такава е била Доцина воденица, която се е намирала в местността "Орница" на р.Конска . По надолу към края на сопишкото землище /към Велковци/ е имало бент за Момчиловата воденица .

РЕЛИГИЯ: Православни християни.

ОБЩЕСТВЕНИ ИНСТИТУЦИИ:кметски наместник Босилка Стоянова. Читалище-Светлина.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата "Свети Георги" в село Сопица
Бившето училище "Св. Св. Кирил и Методий" в село Сопица
Тамплиерски кръст открит и запазен в двора на църквата в село Сопица

Едно от културните забележителности на с.Сопица е църквата "Свети Георги", тя се намира в североизточната част на селото, на една от най-високите части . Тя е стара средновековна сграда, която най-вероятно е строена в 1810 г. Църквата е малка еднокорабна с вход от запад и от юг . Изградена е от ломен камък с хоросанова спойка . Тя спада към едноапсидните църкви от късното средновековие характерни за Горнострумския район и Знеполе . През 1804 г. когато идва Кара Фейз в Брезнишко и разтурва всички църкви, най-вероятно разваля и църквата в с.Сопица, но през 1810 г. е вдигната наново . В двора на църквата се намира кръст наподобяващ бременна жена, той е намерен на най-високото място в селото "Големи глог" . Смята се, че кръста е на "Ордена на Тамплиерите", но се оказва че всъщност формата на кръста е характерна за нашия край . Кръстът е оброчен и и на него се изнася курбан на "Свети Георги" и също по предание, / че които го докосне и силно вярва получава изцеление на мъката или болестта си/, не се знае кога и защо е бил побит там . Кръста е бил на два метра под земята, но при случайни разкопки е намерен и пренесен на ръце от жителите на селото в двора на църквата . Там е побит на средата на двора . Около него се намират множество кръстове на различните свещеници допринесли с по нещо за запазване на църквата и просвещаване на населението на селото и околността . Единия кръст е на поп Станко Маринков починал на 23 януари 1909 г. Сред тях е и кръст от 1891 г. Камбаната на църквата е една от най-мелодичните . Друга забележителност на селото е сградата на вече бившето начално училище "Свети Свети Кирил и Методий", която е построена през 1935 г./сега е кметство на селото/. Първото училище в селото е било построено, веднага след освобождението от османска власт, то се е намирало в средата на селото, под черквата на възвишението "Глог" на скат . Училището се е състояло от две стаи коридор над мазе за дърва . По това време се е писало на плоча с калем, а след това с перо и мастило . Самото училище е съществувало до към 1930 г., след това за училище се е ползвала тристайна къща на Янко Бежански . След това е била построена днешната сграда на мястото на тогавашната кръчма на Йордан Николов, до старата чешма на площада . В училищата е имало и учители от селото, сред които са: Петър Попстанков, Димитър Аначков . Освен църквата и училището в селото в местността "Дървен кръст" се намира каменнен кръст, където са се правили курбани на "Спасовден", по това може да се заключи, че самото място е свещено и не напразно местността се нарича "Дървен кръст" . Друга забележителност на селото са двете тракийски могили които са отбелязвали т.н. "Железарски път" . Едната се намира в местността "Чифлик", където се е намирал основен средновековен кръстопът, а другата в местността "Корачев кръст".

МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ: Към края на 14 век Сопица е била на двата бряга на река Конска, която е водосборна на повече от половината рекички на Граово . Река Конска е приток на р.Струма . Турците вече са покорили повечето българските земи . Турски отряд се насочва към Белград, като целта им е била Виена . Турският набег е спрян през 1690 г. Последвал жесток терор на вече покорените земи и народи . Зачестили нападенията над българските селища от башибозуци, черкези и кърджалий . Българите отговорили с хайдути в планините . Така един ден турски отряд се отзовал покрай селото, първенците на Сопица следели всичко с тревога от приближаващите турци, които след себе си водели анадолски заселници . Една вечер двама турци дошли на "оглед" в Сопица . Насочили се към къщата на първенеца Славен, която била на левия бряг на реката . Неканените "гости", му дали да разбере, че къщата му ще бъде тяхна . Дали му срок до сутринта да се изнесе ведно с челядта си . Славен обаче не си глътнал езика от уплаха, посрещнал турците с торба ситен пясък, примесен със счукан лют пипер . Той им хвърлил пясъка в очите иги заслепил и без да губи време грабнал секирата и ги убил . Заровил ги в една яма . Тревогата му останала, той събрал мъжете и решили да бягат . На два километра право на север е оградената от всякъде с високи хълмове, малка котловина, обрасла с диви сливи, върби, брестове и търнаци . Път дотам нямало, това им е добре дошло . В землянки и колиби се укрили от турците . Преди да тръгнат запалили старите си къщи до р.Конска, а мястото нарекли Селище . Местността и сега се нарича така . Хората от десния бряг вместо да тръгнат с основната група, решили и тръгнали на запад в покрайните на Църна гора и нарекли селото си Селищен дол . То и сега носи това име . Друга легенда за това как се бранило селото от турските набези е за първенеца Чопарил, но вече на мястото на днешното село Сопица . В онова време турците нападали и отвличали момчета за еничари и момичета за робини . Хората от Сопица единствено с тояги /сопи/, се отбранявали от набезите . От използването на "сопите", идва и легендата за произхода на името на селото . Чопарил, имал осем деца – пет момчета и три момичета . Турците успяват да отмъкнат две момчета, най-малките и най-възрастната дъщеря . Чопарил от мъка събрал здрави и силни мъже от селото в една дружина да бранят селото . Той разположил хората от двете страни на пътя /до селото се стигало само по един път/ . Турците навлизали в дефилето, хората на Чопарил ги нападали свирепо въоръжени единствено със сопи . Така селото се прочуло и турците и кърджалийте започнали да отбягват да нападат с.Сопица . От Чопарил произлиза Чопариловия род . Друга легенда гласи, че по турско време брезнишкият валия събирал данък /десятък/ и /беглик/ от стопаните и овчарите . Валията владеел планината Църна гора . За да си осигури по големи доходи, валията разпратил слушатели по всички села . В определен ден и час те трябвало да чуят бумтежа на голям тъпан от връх "Китка" . Хората от селото убили /турчина – слушател/, друга версия гласи, че са го напоили, и се направили, че не са чули тъпана и така били освободени от данъци . Тъй като планината е богата на пасища и гори, в днешно време всички други села, които плащали данъци на валията сега притежават част от Църна гора, само с. Сопица няма . Хората от селото разказват и за съселянина си Яне, които трябвало да закара житото си на бирника в местността "Брайкьов дол, но преди това го нагостил с баница и печена кокошка и го напоил с домашна ракия . Голяма част от житото селянинът скривал, под овършаната слама . Яне заеквал доста смешно и когато трябвало да закара житото той подвикнал на пасящите наблизо биволи: – Ви-ви-ви-ви-доо, Ле-ле-ле-ле-ноо, а-а-а-а-иде, ко-ко-ко-ош . Умните и послушни биволи разбрали какво им казва Яне и сами се впрегнали в ярема . Пияният турчин ахнал от почуда . – Вай, вай, машала . Аферим, чоджум . Аллах да те поживи . Прощавам десятъка на селото . От това време е и легендата за местността "Чифлик", там имало бунар в него бирник скрил гърне със злато и грошове от събраните берии и го затрупал . После бирникът изчезнал . Един ден дядо Димитър от Сопица орал с биволите, но те го ядосали и той забил по на дълбоко ралото . С палешника изровил гърнето . Жълтиците скрил, но ненадеино починал и не се разбрало къде е скрил жълтиците . Много хора от Поповата махала са преровили двора му, но не са открили нищо . Има една също запомняща се легенда за Тодор Деянов: По време на войната малка френска част съставена от сенегалци минавала през Сопица и започнали да плячкосват и да гонят гъски и кокошки . Хората бранели животните, но двама все пак хванали няколко гъски, стреляли и убили Йордан циганина, ослепили Милан /Мика/Неделков и ранили Варадин Кузманов, баща на Делчо . Разгневеният Тодор Деянов развъртял сопата и проснал единият на земята, но другият свалил и него на земята и посегнал да му реже главата . Съпругата на Делчо в това време наливала вода в стомни, грабнала една сопа, ударила го по главата и така спасила мъжа си .

Кукери от Сопица
Част от Кукерската група на село Сопица
Групата на с.Сопица в г.Брезник
Групата на с.Сопица в г.Перник

ПЕСНИ И СТИХОТВОРЕНИЯ: Една от песните за Сопица е: "Село, село, наше село Сопица" – песента започва така: Село, село, наше село, китно село Сопица, от как си се заселило, турци не са минавали, турци анадолци. Бог ни пази, ще ни пази нине и во веки...? Има и стихотворение за с.Сопица от Златко Михайлов Петров, което се нарича – "Сопица" и започва така: Стара, прастара майко Сопица, ти помниш ли твойте свидни чеда, които загинаха в лют бой за нашата свобода ? Ох, помня, помня та коя майка рождена не спомня свойте деца ?. Освен песните за с.Сопица, трябва да се споменат и някой от изпълнителите които са допринесли за популяризирането на селото из цяла България . Такива са певецът Найден Ганев от с.Сопица, друг такъв певец е Йордан Богословов, които е печелил медал от надпяване за народни песни в Копривщица с песни научени от майка си, той също е от с.Сопица . Освен песни и стихотворения които са написани за с.Сопица, трябва да се спомене и специално написаната книга "Наше село Сопица" посветена на с.Сопица от писателя роден в селото Славчо Стоилов – Светослав .

ОБИЧАИЙ И ПРАЗНИЦИ: В с.Сопица е имало обичай при голяма суша да се правят молебени, да се обикаля полето . Правят "Вайдудулка"-момиче, облечено в дрипи и го поливат с вода, за да вали дъжд . На церемонията по молебена и обикалянето по полето се пее в хор "Кръсти носим бога, молим дай боже дъжд..." . Друг обичай е имало при буря и градушка, чукат по връшника от подницата и викат "Пренеси го Джермане у гора" . На "Еремия" децата от селото, чукат с машата по тенекия и викат – "бегайте змии и гущери утре е Еремия " обикаляики около къщата . Когато дойде месец март, вечерта на първи март момите от селото заравят под камък червен конец и ако на сутринта под камъка има червей или буболечка момата ще се омъжи през годината. Има и обичай на Нова година сутринта момите в къщата да изхвърлят рано сутрин боклука на бунището и да чакат, ако долети сврака ще се омъжат. При сватбите е имало обичай да се празнуват три дена . С музика и хоро се е водела булката на чешма за вода, там булката е чупела стомна, след това се вадел чейза и раздавали дарове, обещавали са се дарения на булката, и накрая се вадела брачната риза на булката . Празниците в селото се отбелязват по традиционен за селото начин. Така на Бъдни вечер не се яде върху маса, а се постиля слама на пода, върху нея черга и месал, върху които се слага храната: постни сарми със зеле, постен боб джуркан, постна баница с тиква, чукано конопено семе, чукан чесън, ошав от сухи плодове и задължително ябълки и орехи, които се делят по равно на всички след вечерята . Преди да се седне на вечерята се чете молитва от главата на семейството и се кади с тамян за изгонване на злите духове . Всички след вечерята остават да спят върху постелята до сутринта, като преди лягане стъпват в подницата в която е печена баницата . На "Коледа" рано сутринта главата на семейството и някой от синовете със сламена въжица от постелята на "Бъдни вечер" и брадва отиват в градината: Единия застава до дървото и казва, ще раждаш ли или ще те сечем, другия отговаря ще раждам и завързват част от сламата . След това се излиза на мегдана и се играе хоро, предимно от младите, ергените се надхвърлят със камък, провеждат се борби в снега . Друг празник е "Тодорица", като преди кошията през селото да започне се прави обиколка на църквата . На Йордановден (Богоявление) се е правило водосвет . През нощта се слага кръста в котел с вода и ако замръзне годината ще бъде здрава . Прави се наддаване за кум и които даде най-голяма сума става кум и вади кръста . На "Ивановден" ергените в селото заграждат рекичката и във вирът довеждат оженените през годината мъже и със дрехите ги хвърлят във водата за здраве . На "Заговезни поклади" се коли пиле, палят се огньове, правят се оратняци и се въртят като се произнасят думите: Ората, копата дай бабо момата . След това се прескача огъня да не хапели бълхите . На "Гергьовден" се коли агне и се носи в църквата да му чете попът молитва за което получава "плешка", след това се носи във фурната да се пече и се сяда на софрата . На "Гергьовден" и на "Димитровден" се ценят момци за слугуване и цигани за пасене на селските говеда и свине, провежда се и стрижбата на овцете и се изкарват на егрек . В с.Сопица са се празнували и другите големи празници като: "Великден", "Петровден", "Богородица", "Архангеловден", "Никулден", както и по незначителните – "Спасовден", "Свети Константин и Елена", "Благовец", "Еньовден" . В селото "Коледа", "Йордановден" и "Великден" са се празнували по три дена . Освен на празници на мегдана на селото всяка неделя са се правели веселби, пеели са се песни и се играели хора . Този които води хорото плащал на свирджийте . Известни музиканти в селото са били Веле и Гица на кемене /гъдулка/, Лека – цигулар, а братята му тъпанджии, Пеца Радев бил гайдарджия, а Раша Андрейин – кларнетист . Най-често свирените хора в селото били: Селското хоро, Еленино хоро, Пайдушко хоро, Право хоро и Ръченица/У трапеза/, пеели се жетварски песни, гергьовски, лазарски, сватбарски, както и седенкярски и обредни .

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В село Сопица се провежда всяка година събора на селото, в миналото той се е провеждал в близост до селото в местността „Кална бара“, като е имало народни игри и борби, надпявания и сергии, събирали са се хора от съседните села и Брезник, но след това събора е преместен (и разделен) между с. Сопица и гр. Брезник, като оттогава всяка година през последната седмица на месец юни се провежда събора на селото. По същото време се провежда и съборът в Брезник, наричан „Видовден“. Друго бележито събитие за селото е мечкарлъка /сурва/, в минало се е провеждала всяка година на 1 януари "Васильовден", като по това време е единственото село, което е спазвало традицията да се прави на тази дата . Сурва се е празнувала още от древни времена в с.Сопица, но снимки и данни за това има от началото на 20 век . По старите хора разказват, че към края на 19 век и началото на 20 век, жителите на селото са празнували сурва на празника "Заговезни поклади" . Поради различни обстоятелства в днешни дни сурва се състои на 14-януари . На 13-януари вечерта в селото се състои среща на групата на селото с групите на селата Велковци и Расник, пали се огън, групите се посрещат с хляб и сол и започва истинската песен на звонците/чанове/. Групата на село Сопица се нарича /мечкари/, костюмите са от овчи кожи, маските са от дърво, кожи и рога, а всички са обути с опинци /цървули/. Всеки звончар /участник със чанове/, носи и тояга /сопа/ със себе си, като по това се различава от всички други групи . Кукерската група е участвала във всички издания на международния фестивал в град Перник . Групата е печелила награди: от 12 международен фестивал през 1998 г. награда за оргинално представяне, от 13 международен фестивал през 2000 г. награда за маски и костюми, от 14 международен фестивал през 2002 г. наградата е парична, от 16 международен фестивал през 2006 г. награда за цялостно представяне на младежка група, от 17 международен фестивал през 2008 г. наградите са две: за обучение в традицията и за запазване на традицията /маскарадна група/, от 19 международен фестивал през 2010 г. награда за обучение в традицията . В колекцията от награди има и спечелен медал . След участие на фестивала в град Костенец – "Поклади – Момин проход", групата печели парична награда и награда за най-малък участник . Групата има и други награди, но след като е закрито читалището в с.Сопица те изчезват /през 2009 г. читалището е въстановено/. Всяка година групата участва на общинския преглед на кукерските игри в град Брезник – /СУРВА/ . Кукерската група на село Сопица наброява около 80 души. В нея има участници от всички възрасти. Специално за кукерската група на с.Сопица е сниман филм от телевизия "СКАТ" . Той е озаглавен "На сурва в Сопица", от него е видно как се посреща сурва в селото и за участието на групата на фестивала в гр.Брезник . Филма е сниман през 2005 г.Освен филма сниман за групата, има и специално направена фотоизложба в архива на ЕИМ при БАН и във фотоархива на Националния етнографски музей за най-малкия кукер на 14 международен фестивал в гр.Перник 2002 г.-Димитър Николаев Димитров /тогава на 2 г./.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Данни за населението на село Сопица има от 1934 г. През 1934 г. има 767 жители, през 1946 г. има 799 жители, през 1956 г. има 615 жители, през 1965 г. има 486 жители, през 1975 г. има 320 жители, през 1985 г. има 200 жители, през 1992 г. има 195 жители, през 2001 г. има 155 жители . Преди промените през 1989 г. жителите са работили предимно в "ТКЗС" и в предприятията на близките градове Брезник и Перник .

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]