Сополивите камъни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сополивите камъни
Барелеф с текста на „Кървавото писмо“ и друг с прослава на събитията от 1944 г., изработени върху скали от местността Сополивите камъни
Барелеф с текста на „Кървавото писмо“ и друг с прослава на събитията от 1944 г., изработени върху скали от местността Сополивите камъни
Местоположение в Копривщица
Общи данни
Местоположение Копривщица

Местността Сополивите камъни е природна, историческа, културна, археологическа и туристическа забележителност в района на град Копривщица.

Произход на името[редактиране | редактиране на кода]

В средата на XIX век, когато вече е останало в миналото трикратното опожаряване на града от кърджалиите[1] (през 1793, 1804 и 1809 година) и населението започва да се позамогва, местното скотовъдство и манифактура стават недостатъчни за увеличаващите се нужди на копривщенци. Селото се превръща в матриархат, тъй като мъжете масово тръгват на гурбет. До тази местност семействата им са ги изпращали, а раздялата никак не е била лека. Заради проливаните години наред сълзи на това осеяно с каменни морени място то придобива днешното си име.[2]

Археологически находки[редактиране | редактиране на кода]

В местността е регистрирано мегалитно светилище във връзка с теренните проучвания на територията на град Стрелча при изследването на местностите Кулата, Качулата и Скумсале.[3]

Туристически маршрут[редактиране | редактиране на кода]

Тръгва се по асфалтирания път на юг в посока на град Стрелча. След като се мине покрай паметника на унтерофицера Аврелиан (загинал за освобождението на града на 29 декември 1877), намиращ се на около на 5 km от града, пътят се отклонява в югозападна посока към местността Сополивите камъни. След това на запад, през открита местност и буковата гора, наречена „Боев шамак“, се стига до местността Черньови бачии. Надясно от върха, през борова гора, се излиза на седловината на местността Шамаците и така се отива до местноста Чемериките. Връх Стръмонос отстои на близо 10 минути. На север се издига връх Буная (1572 m). На връщане покрай скална фигура, наподобяваща слон, където има малък заслон, пак през местността Боев шамак за около 1 час се достига до Кривата бука. Обратно по асфалтирания път маршрутът свършва в Копривщица.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на Копривщица. bg.zonebulgaria.com. Посетен на 24 септември 2021
  2. Изпроводяк на копривщенските гурбетчии. koprivshtitsa-bg.com. Посетен на 24 септември 2021
  3. Мегалитно светилище „Сополивите камъни“. Wikimapia.org. Посетен на 1 октомври 2021
  4. В сърцето на Средна гора – м. Сополиви камъни. koprivshtitsa-bg.com. Посетен на 24 септември 2021