Сопотско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сопотско
Сопотско
— село —
41.085° с. ш. 21.0639° и. д.
Сопотско
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаРесен
Географска областГорна Преспа
Надм. височина993 m
Население222 души (2002)
Пощенски код7320
МПС кодВТ
Сопотско в Общомедия

Сопотско или Съпотско[1] (на македонска литературна норма: Сопотско) е село в община Ресен, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото e разположено в голяма близост до град Ресен източно от него, в западните поли на Бигла планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото произлиза от праславянската дума „сопотъ“ – шумящ поток, извор.[2]

В XIX век Сопотско е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сопотско (Sopotsko) е посочено като село с 45 домакинства и 138 жители българи.[3]

Иконите в църквата „Св. св. Константин и Елена“ са дело на Йосиф Мажовски и Яков Мажовски.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Съпотско е изцяло българско село, но разделено в религиозно отношение, като от общо 495 жители, християните са 420, а мохамеданите – 75.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сопотско е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак със 118 къщи.[6]

В началото на XX век българите християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Сапотско има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Сопотско са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 222 жители, от които:[9]

Националност Всичко
македонци 184
албанци 36
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 2

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сопотско
  • Методи Балалчев (1896 – 1978), български художник
  • Наум Пецалев – Бекрията (1874 – ?), четник при Спиро Олчев в Ресенско през 1904 година[10]
  • Реис Шакири (1922 – 2006), югославски политик, партизанин и деец на НОВМ
  • Ресул Шакири (р. 1931), политик от Социалистическа република Македония

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Радев, Симеон. Ранни спомени, София, 1969, стр. 8.
  2. Rospond, Stanisław. Słownik etymologiczny miast i gmin PRL. Wrocław, 1984. с. 360.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 243.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 879.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-12-17 
  10. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 15.