Сопот (община Кавадарци)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Сопот (Община Кавадарци))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сопот.

Сопот
Сопот
— село —
Куќи во Сопот.jpg
Macedonia relief location map.jpg
41.4889° с. ш. 22.0233° и. д.
Сопот
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Вардарски
Община Кавадарци
Географска област Тиквеш
Надм. височина 195 m
Население (2000) 866 души
Пощенски код 1427
МПС код VE
Сопот в Общомедия

Сопот (на македонска литературна норма: Сопот) е село в Република Македония, в община Кавадарци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Сопот лежи на левия бряг на реката Луда Мара (Велика). Разделя се на Горна и Долна махала и е от купен тип. Долната махала се простира покрай реката, а Горната на ниските тераси. В селото има училище, водопровод и канализация.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото е старо и е било седалище на тиквешкия областен управител.[1] В XIX век Сопот е село в Тиквешка каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сопот има 350 жители българи християни, 225 българи мохамедани и 5 цигани.[2] Според други данни мюсюлманското население се заселва в края на XIX век от Корча. Населението се занимава със земеделие и скотовъдство. Ниските ниви край реката се използват за градинарски култури, а повисоките за лозя. Стоката се пасяла на пасищата и ливадите на ридовете Любаш.[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сопот (Sopot) има 120 българи екзархисти.[3]

В Сърбия, Югославия и Република Македония[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва две съседни селища Сопот (Sopot) - едното българско християнско, а другото българо-мохамеданско (помашко).[4] След Първата световна война мюсюлманите се изселват и в Сопот се заселват сръбски колонисти, които с частни средства изкупуват земя от землището на селото.[5] Част от жителите на Сопот мигрират във втората половина на XX век към големите градове, но не така силно както жителите на останалите тиквешки села.[1]

Църквата „Свети Атанасий“ е построена в 1977 година.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Сопот на официалния сайт на община Кавадарци.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 104-105.
  4. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  5. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 27. Посетен на 30 януари 2014 г.
  6. Маренска парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
Населени места в Община Кавадарци Flag Kavadarci MK.gif
Кавадарци | Бегнище | Боянчище | Бохула | Бунарче | Ваташа | Возарци | Галище | Глишик | Горна Бошава | Гърбовец | Гърниково | Добротино | Долна Бошава | Драгожел | Драдня | Дреново | Дъбнище | Кесендре | Клиново | Конопище | Кошани | Кърнево | Куманичево | Майден | Марена | Мрежичко | Праведник | Радня | Раец | Ресава | Рожден | Ръжаново | Сопот | Страгово | Фариш | Чемерско | Шешково | Шивец

Исторически села: Брушани | Градище | Житолуп | Мрамор | Моклище | Полошко

     Портал „Македония“         Портал „Македония