Сопот (община Кавадарци)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сопот.
| Сопот Сопот | |
| — село — | |
 | |
  Сопот | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Кавадарци |
| Географска област | Тиквеш |
| Надм. височина | 195 m |
| Население | 866 души (2000) |
| Пощенски код | 1427 |
| МПС код | VE |
| Сопот в Общомедия | |
Сопот (на македонска литературна норма: Сопот) е село в Северна Македония, в община Кавадарци.
География[редактиране | редактиране на кода]
Сопот лежи на левия бряг на реката Луда Мара (Велика). Разделя се на Горна и Долна махала и е от купен тип. Долната махала се простира покрай реката, а Горната на ниските тераси. В селото има училище, водопровод и канализация.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Селото е старо и е било седалище на тиквешкия областен управител.[1] В XIX век Сопот е село в Тиквешка каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сопот има 350 жители българи християни, 225 българи мохамедани и 5 цигани.[2] Според други данни мюсюлманското население се заселва в края на XIX век от Корча. Населението се занимава със земеделие и скотовъдство. Ниските ниви край реката се използват за градинарски култури, а повисоките за лозя. Стоката се пасяла на пасищата и ливадите на ридовете Любаш.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сопот (Sopot) има 120 българи екзархисти.[3]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва две съседни селища Сопот (Sopot) - едното българско християнско, а другото българо-мохамеданско (помашко).[4] След Първата световна война мюсюлманите се изселват и в Сопот се заселват сръбски колонисти, които с частни средства изкупуват земя от землището на селото.[5] Част от жителите на Сопот мигрират във втората половина на XX век към големите градове, но не така силно както жителите на останалите тиквешки села.[1]
Църквата „Свети Атанасий“ е построена в 1977 година.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Сопот на официалния сайт на община Кавадарци.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 27. Посетен на 30 януари 2014 г.
- ↑ Маренска парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
| |||||||||||
