Сопот (община Велес)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сопот.

Сопот
Сопот
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
North Macedonia relief location map.jpg
41.9° с. ш. 21.9° и. д.
Сопот
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Велес
Географска област Повардарие
Надм. височина 435 m
Население 15 души (2002)
МПС код VE
Сопот в Общомедия

Сопот (на македонска литературна норма: Сопот) е село, намиращо се в северния дял на община Велес, Северна Македония. В близост до него преминава важният за страната път Скопие - Велес - Гевгели - Солун. В селището е разположена средновековната манастирска църква „Свети Спас“.

География[редактиране | редактиране на кода]

Сопот е разположено на хълмиста местност, като средната му надморска височина е 435 м. Отстои на 13 км от административния център Велес. Землището му заема площ от 8,7 км2, от които обработваемите земи са 203 ха, пасищата 262 ха, а горите 267 ха. Жителите му се занимават главно със земеделие.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът „Свети Георги“ в Сопот

През 1859 година Йордан Хаджиконстантинов-Джинот пише, че Сопот е село с 10 къщи и развалини от манастир и крепост, които приписва на българския войвода Радич.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сопот е посочено като село с 12 домакинства с 54 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сопот е изцяло българско село с 100 жители българи християни.[4]

В началото на XX век селото е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сопот има 80 българи екзархисти и 40 българи патриаршисти сърбомани. В селото има българско училище.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Сопот (Sopot) като българско село.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 15 жители, всички македонци.[7]

На брега на Вардар, срещу висящия, който води за Сълп и железопътната спирка „Райко Жинзифов“ е изграден манастирът „Свети Георги“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Населени места во Општина Велес
  2. в. „Цариградски вестник“, 9, № 421, 7 март 1859, цит. по Извори за българската етнография, т. 1. Из българския възрожденски печат, София 1992, стр. 72.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 184-185.
  4. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 156.
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 118-119.
  6. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония