Хуана Инес де ла Крус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Сор Хуана Инес де ла Крус)
Направо към: навигация, търсене
сестра Хуана Инес де ла Крус
мексиканска писателка
Портрет от Мигел Кабера
Портрет от Мигел Кабера

Родена
Починала
17 април 1698 г. (49 г.)
Научна дейност
Област Математика
Подпис Firma de Juana Inés de la Cruz.jpg
сестра Хуана Инес де ла Крус в Общомедия

Монахинята Хуана Инес де ла Крус (испански: Sor Juana Inés de la Cruz), или просто сестра Хуана (12 ноември 1648/165117 април 1695) е поетеса, философ, математик[1] и мистик[2], предшественик на борбата за правата на жените [3].

Име[редактиране | редактиране на кода]

Сестра Хуана е известна и с пълното си име Хуана Инес де ла Крус де Асбахе/Асуахе и Рамирес де Сантияна (Juana Inés de la Cruz de Asbaje (o Asuaje) y Ramírez de Santillana). Рожденото ѝ име е Хуана Инес Рамирес де Сатияна (Juana Inés Ramírez de Santillana).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е през 1651 (според други биографи през 1648) в семейство на баскски морски капитан и местна креолка в градчето Сан Мигел де Непантла, близко до града Мексико, тогава столица на „Нова Испания“. Хуана Инес е дете чудо и започва да пише на 3 години, на 8 съчинява религиозно съчинение, на 12 вече е изучила латински, а на 13 е приета в двора на Вицекраля. Там е свиквана специална комисия от 40 учени, която да установи дали необикновената ѝ ранна образованост „се дължи на положен труд или на откровение свише“. В този изпит, по думите на Вицекраля, Хуана Инес напомняла на „кралски галеон, обкръжен от дребни лодчици“. Сестра Хуана е била изключително красива и начетена, което спечелва влиятелното внимание на високите класи. Все пак на деветнайсет години тя напуска бляскавия дворцов живот и постъпва в манастир, за да избегне участта на женитба, която ще я лиши от литературните и научни занимания[4]. Там тя превръща килията си в културно средище, продължава да пише.

Феминизъм[редактиране | редактиране на кода]

Макар, че в онова време феминистко движение не е имало, Хуана Инес е силен поддръжник за женски права, нещо което днес назоваваме именно феминизъм. В нейните Редондиля ("Redondillas") тя защитава правото на жените да бъдат уважавани човешки същества. В Упорити мъже ("Hombres necios"), тя критикува сексизма от онова време, присмивайки се на лицемерието на мъжете, които публично осъждат проститутките, но в усамотение плащат на жени, да правят точно това, което преди малко са нарекли погнуса в очите на Бога.

Бисексуалност[редактиране | редактиране на кода]

Хуана Инес има много романтични, любовни и еротични поеми, като освен поемите си към мъже, тя е писала пламенни поеми към жени. [5]

Спор с църквата[редактиране | редактиране на кода]

Нейното 'мислене в стил говорене на високо' е било особено опасно за надигащата се тогава Контрареформация. Който и да било, който разпитвал и поставял под въпрос социалните норми и еклесиастка догма е можел да бъде маркиран от Църквата като еретик и за това подложен на инквизиция, поради несправедливи обвинения от страна на Римокатолическата Църква. Така Римокатолическата църква е заточвала в мълчание модерните мислители, карайки ги насила да се разкаят и покаят, или им е отнемала собственост, притежания, също и тези на семейството, измъчвала ги е, заточвала ги е, затваряла в затвор и убивала.

Нещата станали напечени през 1690, когато е публикувано писмо, което атакува сестра Хуана, заради нейния интерес към науката, предполагайки, че тя трябва да се отдаде на лека и неангажираща теология.

Но в същото време властни представители на испанския двор са нейни ментори и тя е широко четена в Испания, като е наричана Десетата муза. Тя била провъзгласена за най-известния поет в след-завоювания американски континетн. Нейната работа е публикувана с първата печатна преса на американския континент в Мексико Сити.

В отговор на духовенството, което търсило начин да я укори, сестра Хана пише писмо наречено Отговор до Сестра Филотея, в което тя защитава правото на жените за образованието, което желаят. Католическата църква чрез архиепископа на Мексико се включва към други официални власти в осъждането на сестра Хуана в "своенравие."

След 1693 г. сестра Хуана престава да пише, заради риска от по-нататъшна цензура на Църквата. По-късно продава всичките си книги (4000 тома), музикалните си инструменти и научни инструменти, а Инквизицията изгаря всички нейни книги. Само някои нейни книги са запазени, известни като "Пълни съчинения." Според Октавио Пас, творчеството на сестра Хуана е било спасено от жената на вицекраля. Някои автори спекулират, че двете са били любовници.

На български език[редактиране | редактиране на кода]

Преводите на стихове от сестра Хуана на български език са от известния поет Валери Петров.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Пол Андерсън, „Невести на копнежа“, Изд. Еднорог, 2009 [6]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.peterlang.com/index.cfm?vID=310269&vLang=D&vHR=1&vUR=2&vUUR=3
  2. Животът на Хуана Инес де ла Крус в.Новинар, 30 януари 2009
  3. За една поетеса изпреварила века си, Валери Петров сп. Пламък, брой 5-6, 01.05.2002
  4. По онова време женският манастир е единственото убежище, където жените могат да получат необходимото обучение. Във времето на Хуана не само, че не е имало обучени момичета, но според испанските прелати, това било смятано за тъмна работа на дявола.
  5. Sor Juana Inés de la Cruz, 1648-1695, Selected Works
  6. [1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]