Сотир Печи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сотир Печи
Sotir Peçi (portrait).jpg
Роден
Починал
Комисията по азбуката на Битолския конгрес 1908 година. Печи е прав в центъра (№ 9)

Сотир Печи (на албански: Sotir Peçi) е албански политик, просветен деец и математик. В 1906 Печи издава първия албански вестник в Съединените щати, в Бостън. В 1908 година е делегат на Битолския конгрес. В 1920 година става министър на образованието на Албания.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1873 година в корчанското село Дарда, тогава в Османската империя.[2] Баща му Йован Печи е богат търговец, но умира докато Сотир е още малък. Печи учи в местното училище в Корча. В 1890 година започва да учи математика в Атинския университет. Докато е в Атина издава заедно с Костандин Кристофориди албански речник.[1]

В 1905 Печи емигрира в САЩ и се установява в Бостън. Там става член на Дарденското патриотично братство (Vëllezëria Patriotike e Dardhës). През юни 1906 година в Бостън започва да издава вестник „Комби“ – може би най-влиятелният албански вестник за времето.[2][3][4] Заместник-редактор на вестника става Фан Ноли.[5] През ноември 1908 година Печи участва на Битолския конгрес, който изработва албанската азбука, като делегат на албанците от Съединените щати с право на три гласа.[6][7] От 1908 година започва да преподава в Елбасанското училище.[4] Печи е проавстрийски настроен и подкрепя политиката на Австро-Унгария за налагане на албанските интереси на Балканите.[8]

Улица „Сотир Печи“ в Корча

Печи пише серия учебници по физика, математика и граматика и е назначен за главен учител в Корча.[6] Член е на Комитета за национална защина на Косово, формиран в Шкодра в края на 1918 година, когато Австро-Унгария капитулира и Косово попада отново в Сърбия.[9][10] Участва и в националния конгрес в Люшня, където е избран нов национален кабинет с премиер Сюлейман Делвина, а Печи става образователен министър.[11] В 1921 година е избран за депутат от Корча. Член е и на Върховния регентски съвет. След Юнската революция в 1924 година премиер става приятелят му Фан Ноли.[4] След възхода на Ахмед Зогу в края на годината, Печи бяга в Италия и по-късно се установява в Гърция. Осъден е задочно на смърт, но по-късно попада в частичната амнистия на Зогу. Въпреки това той не се връща в Албания и умира в Лерин в 1932 година. Погребане в Корча с големи почести. Посмъртно му е дадено прозвището Учител на народа.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. New York, I.B. Tauris & Co Ltd., 2012. ISBN 978 1 78076 431 3. p. 350 – 351. (на английски)
  2. а б Skendi, Stavro. The Albanian national awakening. Princeton, Princeton University Press, 1967. ISBN 9781400847761. p. 161. (на английски)
  3. Tarasar, Constance. Orthodox America, 1794-1976: development of the Orthodox Church in America. Departament of History and Archives, 1975. p. 309. (на английски)
  4. а б в Pipa, Arshi. The politics of language in socialist Albania. Т. 271. University of Michigan], 1989. ISBN 0-88033-168-2. (на английски)
  5. Elsie, Robert. Albanian literature: a short history. I.B.Tauris, 2005. ISBN 1-84511-031-5. p. 109. (на английски)
  6. а б Jacques, Edwin. The Albanians: an ethnic history from prehistoric times to the present. McFarland, 1995. ISBN 0-89950-932-0. p. 303. (на английски)
  7. Skendi, Stavro. The Albanian national awakening. Princeton, Princeton University Press, 1967. ISBN 9781400847761. p. 370. (на английски)
  8. Skendi, Stavro. The Albanian national awakening. Princeton, Princeton University Press, 1967. ISBN 9781400847761. p. 268. (на английски)
  9. Muin Çami. La Lutte anti-imperialiste de liberation nationale du peuple albanais, 1918-1920. // Académie des Sciences de la RP d'Albanie, Institut d'Histoire, 1973. p. 34. (на английски)
  10. Jahrbuch für Geschichte der UdSSR und der volksdemokratischen Länder Europas. // Rütten & Loening, 1967. S. 117. (на немски)
  11. Pearson, Owen. Albania and King Zog: independence, republic and monarchy 1908-1939. I. B. Tauris, 2004. ISBN 1-84511-013-7. p. 139. (на английски)
     Портал „Албания“         Портал „Албания          Портал „Македония“         Портал „Македония