Софийска планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Софийска планина
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.795° с. ш. 23.586° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
Софийска област
Част от Стара планина
Най-висок връх Готен
Надм. височина 1294,3 m

Софийска планина е планина в южния клон на Мургашкия дял на Западна Стара планина в Област София и Софийска област, северна ограда на Софийската котловина.

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Софийска планина се простира на повече от 35 км северно от Софийската котловина, а ширината ѝ е 10-12 км. На северозапад долините на реките Крива река (ляв приток на Блато от басейна на Искър) и Дълбочица (ляв приток на Искър) я отделят от Мала планина, а долината на Батулийска река (десен приток на Искър) — от Голема планина. Чрез седловина висока 1091 м се свързва на изток с планината Мургаш. Между град Нови Искър и село Реброво на протежение от 13,5 км се проломява от река Искър.

Билото ѝ е плоско и заравнено, разположено на 900-1000 м н.в., над което стърчат отделни върхове.

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Най-висока точка е връх Готен (1294,3 м), разположен в най-източната ѝ част, на около 3,5 км по права линия северно от град Бухово.

Име Кота (m)
Готен 1294,3

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Образувана е върху южното бедро на Свогенската антиклинала. Южният склон е изграден предимно триаски пясъчници и конгламерати. В ограничено количество се разкриват палеозойски кристалинни скали и гранити. Във връзка с геоложкият ѝ строеж са и почти изчерпаното железнорудно находище в района на Кремиковци. Този южен склон е повсеместно запълнен с наносни конуси.

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвите са кафяви горски, канелени горски и сиви горски.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Планината е силно обезлесена, като растителността е дълбоко антропогенно променена. Запазените на отделни места гори са предимно от горун и габър. В миналото са провеждани мероприятия за залесяване с иглолистни гори.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Във вътрешността на планината, в Искърския пролом са разположени селата Владо Тричков и Луково и големите вилни зони "Луково" и "Ромча", а в западната ѝ част село Царичина. По южното ѝ подножие от изток на запад са разположени град Бухово, кварталите на София "Сеславци" и "Кремиковци", селата Локорско, Войнеговци и Подгумер, град Нови Искър и селата Кътина, Балша, Драговищица и Градец. По северното ѝ подножие са селата Церецел, Реброво, Батулия, Бакьово и Ябланица.

Пътища[редактиране | редактиране на кода]

През планината, по долината на река Искър, от Реброво до Нови Искър, на протежение от 15 км преминава участък от второкласен Републикански път II-16 от Държавната пътна мрежа РебърковоСвогеСофия. Успоредно на пътя преминава и част от трасето на жп линията СофияГорна ОряховицаВарна.

По западното подножие, на протежение от 6,3 км, преминава участък от второкласен Републикански път II-81 СофияМонтанаЛом.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

В южното подножие на планината, близо до село Кътина се намират Кътинските земни пирамиди — земни и скални образувания. Пирамидите са туристически обект, официално са обявени за природна забележителност на 10 април 1962 г. Разположени са на площ от 12,50 хектара. В последните десетилетия броят и размерите на пирамидите намалява.

По южното подножие на планината се намират и православните манастири:

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]