Софийски зоопарк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зоопарк София
EntranceSofiaZoo.JPG
Централният вход на Софийския зоопарк откъм бул. „Симеоновско шосе“
Sofia location map.png
42.6581° с. ш. 23.3319° и. д.
Местоположение София, България
Тематика зоология
Основан 1888 г.
Обект на БТС 69 69. Софийски зоопарк
Работно време
Лятно работно време април – октомври
9:00 – 19:00 ч.
(почивни дни: няма)
Зимно работно време ноември – март
9:00 – 17:00 ч.
(почивни дни: няма)
Допълнителна информация
Директор д-р Иван Иванов
Адрес ул. Сребърна 1
Сайт http://www.zoosofia.eu
Зоопарк София в Общомедия

Софийският зоопарк (официално – Общинско предприятие „Зоопарк – София"[1]) е една от атракциите в София. Той е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Понастоящем в софийската зоологическа градина се отглеждат огромен брой екзотични животни, както и много животни, които са характерни за българските земи. На площ от 360 декара в зоопарка живеят 281 различни вида като общия им брой е повече от 1900. Годишното посещение е между 550 и 600 хиляди души, като броят им продължава да расте.

Официалният адрес и вход на Софийската зоологическа градина е ул. „Сребърна“ 1 (при западната граница на зоопарка). Тя обаче всъщност има два входа за посетители – освен западния вход откъм ул. „Сребърна“ зоологическата градина има и още един от източната му страна в близост до кръстовището на бул. „Г. М. Димитров“ и бул. „Симеоновско шосе“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Царската зоологическа градина[редактиране | редактиране на кода]

Зоологическата градина в София съществува от 1888 г.[2] Тогава тя не е разположена на сегашното си място, а в двора на бившия царски дворец. Първата животинска експозиция е тази на черен лешояд (картал). Животинската колекция бързо се разраства поради интереса на цар Фердинанд към колекционирането на диви животни. Фердинанд се интересувал особено от птици. Поради това скоро след възникването на зоологическата градина е изграден специален павилион, в който са пуснати фазани. Следващото попълнение на зоопарка е елен, а след него в градината трябвало да се поместят и двойка кафяви мечки. Територията, с която разполагали, се оказала недостатъчна, поради което царят заделил за целта част от царската ботаническа градина.

По това време теренът на царската ботаническа градина се намирал в края на града. Днес този терен е част от парка, намиращ се между бул. Евлоги и Христо Георгиеви (Перловска река), ул. Гурко и бул. Васил Левски (срещу бившата Спортна палата). През средата на терена, отреден за развитието на бъдещата зоологическа градина, минавало сухото корито на един от притоците на Перловската река. На терена имало само една стара сграда, която се използвала за складиране на зеленчуци и семена. Сградата била преотстъпена на бързоразвиващата се зоологическа градина. Продължило обогатяването на животинската колекция. Интересите на царя се насочили и извън рамките на България. През 1892 г. в зоопарка били докарани първите два лъва. В сграда, в която да се помещават двата хищника, била преустроена дотогавашната сграда за фураж и зърно. Още през същата година двата лъва дават поколение – едно мъжко лъвче.

През 1893 г. за управител на софийския зоопарк бил назначен орнитологът д-р Паул Леверкюн. Основният принос на Леверкюн е в построяването на голям брой клетки и помощни сгради, които по-късно спомагат за по-бързото разрастване на зоологическата градина. През периода на неговото управление е построена и солидната сграда, в която по-късно биват настанени и първите бели мечки. Три години по-късно на този пост бива назначен дотогавашният главен ловец на двореца, Бернард Курциус. Той пристига в България заедно с цар Фердинанд. Курциус остава на този пост в продължение на над 40 години.

През 1894 г. е построен първият басейн на територията на зоопарка. Тогава басейнът е зает от няколко розови пеликана. През същата година е докарана първата едногърба камила. През 1894 г., както и през следващите години са разширени значително колекциите от птици и бозайници. През 1895 г. е построена голяма куполовидна клетка, предназначена за едрите грабливи птици. През същата година в нея са пуснати и два брадати лешояда. През следващите десетина години броят им нараства значително. Последният брадат лешояд в зоопарка умира на 21.12.1947 г.

Зоологическата градина в годините след Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Към 1950 г. в зоологическата градина се отглеждат над 2000 гръбначни животни, които привличат над 400 000 посетители годишно.[3]

В началото на 1966 г. идейният проект за новия зоопарк, изработен от архитектите Радославов и Илиев, е готов. Планирано е той да бъде в Горни Лозенец (част от кв. Лозенец), близо до планината Витоша. Изграждането му да става на три етапа в продължение на петнадесет години.

След като строежът е почти завършен, през 1983 г. подготовката за местенето на животните започва. Изработват се десетки специални дървени сандъци по германски образец за транспортирането на различните животни. За слоницата Савитри е предвидена огромна метална клетка. Голямото местене се осъществява през 1984 г. и се превръща в голямо изпитание за хората и за животните.

От стария зоопарк остават сградите на мечкарника и слонарника, които са с безспорна архитектурна стойност. По-късно, за съжаление, и те са разрушени напълно.

На 10 септември 1984 г. новият Зоопарк, построен от строителни войски, е открит и отворен за посетители. Растителността е грижливо подбрана, все още има много открити пространства. Колекцията от животни е впечатляваща. Сред най-атрактивните видове са индийски слонове, бели и кафеви мечки, бърнеста мечка, тигри, лъвове, хиенови кучета, шимпанзета, антилопи нилгау, зебута, европейски видри и др.

За периода 1984 – 1985 г. директори на Зоологическа градина –София са били д-р Станчо Матевски, Адриан Ставракиев и д-р Николай Бинев. От 1985 до 2014 г. директор е бил д-р Иван Инанов.

От 2014 г. до края на 2016 г. директор на ОП “Зоологическа градина–София“ е д-р Манол Нейков, а след това – Добромир Бориславов.

Обитатели[редактиране | редактиране на кода]

Разпределение на обитателите по класове[редактиране | редактиране на кода]

  • клас Бозайници – 368 индивида от 76 вида;
  • клас Птици – 423 индивида от 70 вида;
  • клас Влечуги – 90 индивида от 34 вида;
  • клас Земноводни – 7 индивида от 3 вида;
  • клас Риби – 934 индивида от 95 вида;
  • клас Безгръбначни – 77 индивида от 3 вида;[4]

Сектори[редактиране | редактиране на кода]

Сектор „Тревопасни и примати“[редактиране | редактиране на кода]

Тук живеят 95 представители на 27 животински вида.

Представители: азиатски слон, бял носорог, хипопотам, раждиво кенгуру, патагонска мара, адакс, двугърба камила, лама, равнинна зебра, ватус, обикновена антилопа кана, кафяво личи, виетнамски петнист елен, дива коза, лопатар, благороден елен, гривест козирог, камерунска мини коза, муфлон, огърличесто пекари, дива свиня, американски бизон, домашен як, пони, бяло магаре от Азинара, кафява качулат капуцин, белорък гибон, конешки лемур, мармозетка на Жофруа, мармозетка-джудже, обикновена мармозетка, лъвски макак, ханумански лангур, мантиест павиан, лапундер, макак резус, етиопска зелена морска котка.

Това е най-големият по площ сектор от всички, койза заема повече от половината на територията. Разделена е на следните подсектори:

  • Зала „Гиганти“ - отглеждат се слон, носорог и хипопотами (4 гледачи);
  • Подсектор „Тревопасни животни“ – отглеждани на открито в големи външни заграждения с прилежащи сгради с вътрешни помещения (6 гледача);
  • Зала „Маймуни 1“ и Зала „Маймуни 2“ – в сектора живеят 53 примата, представители на 12 животински вида.

Има закрити и открити заграждения. Животните се обслужват от петима гледача и уредник зооколекция - ветеринарен лекар.

Сектор „Хищници“[редактиране | редактиране на кода]

В него живеят 110 представители на 29 животински вида.

Представители: кункажу, африкански лъв, амурски тигър, персийски леопард, пантера, ягуар, пума, евроазиатски рис, сервал, блатен рис, хималайска мечка, евроазиатска кафява мечка, кафява мечка грилзи, американска черна мечка, ивичеста хиена, вълк, чевена лисица, чакал, язовец, носато мече, ивичеста мангуста, белоопашата мангуста, тигрова генета, азиатска палмова цивета, сурикат, азиатска късоноктеста видра, енот, пор фуро.

Състои се от:

  • Зала „Големи котки, терариум и аквариум“ – животните са в закритии открити заграждения;
  • Секция „Дребни хищници“ – отглеждат се лисици, мангусти, сервали, чакали и други;
  • Подсектор “Мечкарник“.

В сектора работят осем гледачи. Зоологическата градина разполога с уредник зооколекция - магистър по Зоология.

Сектор „Птици“[редактиране | редактиране на кода]

В сектора живеят 421 представители на 68 вида птици.

Представители: египетски лешояд, белоглав лешояд, горска улулица, забулена сова, бухал, гарван гробар, керкенез, голям ястреб, скален орел, обикновен мишелов, мишелов на Харис, щраус, голямо ему, обикновено нанду, зелен аракари, жако, пъстра розела, вълнист папагал, нимфа, неразделен папагал, смехурка, домашен гълъб, розов пеликан, черен лебед, поен лебед огърличесто бърне, мандаринка, лебедоподобна гъска, белобуза гъска, червен ангъч, египетска гъска, домашна патица, индийски син паун, златен фазан, ловен фзан, домашна кокошка.

Състои се от:

  • Секция „Фазанерия“;
  • Голяма волиера за орли и лешояди;
  • Езеро за водоплаващи птици;
  • Колекция от бягащи, нелетящи птици - щраус, нанду, ему.

Персоналът се състои от петима гледачи и уредник зооколекция - магистър по Биология.

Сектор „Аквариум, Терариум и Вивариум“[редактиране | редактиране на кода]

В терариума живеят 184 представителя на 46 животински вида. В аквариума се отглеждат 934 екземпляра от 95 вида морски животни. Има инсектариум, където живеят 90 индивида от 7 вида насекоми.

Представители: риба клоун, медноивичеста риба пеперуда, син танг, жълт танг, мистус, ацеи, птеригоплихт, риба нож, хелер, червена пираня, сребърна аруана, етиопски протоптерус, птерапогон, африканска шпореста костенурка, нилски крокодил, крокодилов кайман, саванен варан, воден варан, зелена игуана, зелен базилискус, йеменски хамелеон, брадата агама, цветна агама, дебелоопашат гекон, мадагаскарски гекон, леопардов гекон, китайска кожеста костенурка, червенокрака костенурка, шипоопашата костенурка, тигров питон, тигров питон албинос, парагвайска анаконда, планинска кралска змия, аметистов питон, захарна торбеста катеричка, чинчила, дегу, бодлокожа мишка, монголски джербил, домашен заек, морско свинче, четирипръст таралеж, прерийно кученце, нутрия.

  • Аквариумът и терариумът са разположени заедно в помещението с големитете котки;
  • Вивариумът се намира в отделно помещение към служебната част на Зоопарка.

В сектора работят петима гледачи, с уредник зооколекция - магистър по Зоология.

Сектор „Учебно-образователен“[редактиране | редактиране на кода]

В него живеят 12 представители на 9 животински вида. Разположен е в обособена сграда Екологичен Научно-Образователен Център. Занимава се с организацията на образователни дейности с деца и посетители, обучава персонала на Зоологическа градина София. Разработва научно-изследователски и природозащитни проекти. В сектора работят двама еколози и ръководител – магистър по екология.

Сектор „Хранене на животни“[редактиране | редактиране на кода]

Организирано е специално помещение-кухня, в служебната сграда на Зоопарка, където се съхраняват, приготвят и разпределят дневния порцион на животните. Разполага с четирима работници, 1 снабдител и 1 отговорник сектор.

Сектор „Техническо обезпечаване, транспорт и озеленяване“[редактиране | редактиране на кода]

Разполага с шестима работника – шофьор; двама отговорници за поддръжка на сградите; водопроводчик; двама служители, които отговарят за чистота и поддръжката на зелените площи и ръководител.

Сектор „Ветеринарна клиника“[редактиране | редактиране на кода]

Състои се от:

  • Ветеринарна клиника;
  • Карантинно отделение.

Двете звена се помещават в служебната част на Зоопарка и разполагат с общо трима ветеринарни лекари, двама гледачи, главен лекаррентгенолог-анестезиологотговорник карантинно отделение и ветеринарен лекар-консултант. Звената обслужват само Зоологическа градина София и не работи с външни клиенти.[5]

Връзка на градски транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сайт на Столична община
  2. Д. Папазов. Царската зоологическа градина. // сп. Венец, октомври 1943 г., Стара София. Посетен на 2014-08-29.
  3. Боев, Н. 1951. Зоологическата градина при БАН. – Лов и рибарство, 5: 4 – 6.
  4. сайт Зоологическа градина София
  5. сайт Зоологическа градина София

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]