Софийско метро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Софийското метро)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Софийско метро
Sofia Metro Logo.svg
Sofia metro collage.jpg
Информация
Тип метро
Място София, България
Станции 35
Пътници 340 хил. дневно [1]
Уебсайт Официален сайт
Пусната 28 януари 1998
Собственик Столична община
Оператори „Метрополитен“ ЕАД
Депо 1 (Обеля)
Дължина 40 km
Брой линии 2
Междурелсие 1435 mm
Електрификация Трета релса, 825V
Работна скорост 80 km/h (максимална)
Разстояние станции 1000 m
Схема
Sofia Metro-Map.png
Софийско метро в Общомедия

Софийското метро е първото и единствено метро в България. Въведено е в експлоатация на 28 януари 1998 г. Към 20 юли 2016 г. има обща дължина 40 km с 35 метростанции.

Метрото е обявено за национален обект, което означава, че неговото строителство се финансира както от общинския, така и от националния бюджет, а също и от европейски фондове.

История[редактиране | редактиране на кода]

Проектиране[редактиране | редактиране на кода]

Първите проучвания и планове за строителство на подземен транспорт в столицата са осъществени в края на 1960-те години. През 1972 г. Министерският съвет одобрява Технико-икономически доклад, а през 1973 г. е създадена специализираната проектантска организация „Метропроект“. През 1974 г. въз основа на Технико-икономическия доклад с решение на Изпълнителния комитет на Столичния народен съвет е приета Генерална схема за развитие на линиите на метрото, съгласно която метромрежата ще се състои от 3 метродиаметъра с обща дължина 52 km, 47 метростанции и средно разстояние между тях 1100 m.

Метродиаметрите по Генералната схема са следните:

Линиите се пресичат в централната градска част във формата на триъгълник с върхове: пл. „Св. Неделя“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Национален дворец на културата.

Според първоначалната Генерална схема, след днешната метростанция „Сердика“ трасето на Първи метродиаметър е трябвало да продължи по бул. „Дондуков“, а след СУ „Св. Климент Охридски“ – по бул. „Цариградско шосе“ (тогава бул. „В. И. Ленин“). Изменението на трасето става през 1993 г.

Максимално допустимата скорост на подвижния състав е 90 km/h, максималната превозна способност – 50 хил. пътници в час в едно направление, минимално допустимият от транспортната автоматика интервал между съставите – 90 s, междурелсието – 1435 mm, захранването на подвижния състав е с постоянен ток с номинално напрежение 825 V – чрез контактна релса при Първи и Втори метродиаметър и чрез пантограф и 1500 V при Трети метродиаметър[2].

Една от първите схеми на Софийското метро, 1981 г., автор К. Каменов

През 1975 г. с разпореждане на МС Държавното стопанско обединение „Хидрострой“ е определено за главен изпълнител на метрото. В рамките на предприятието е създадена специализирана строителна организация „Метрострой“, която през 1980-те години се обособява в самостоятелна фирма. През 1989 г. „Метрострой“ е преобразуван в общинска фирма и просъществува до 1999 г., когато е обявена в ликвидация поради тежко финансово състояние.

С разпореждането на МС от 1975 г. е създадена дирекция „Метрополитен“ към Столична община, която финансира изграждането на обекта, доставя оборудване, подготвя и осъществява експлоатацията (сега общинска фирма „Метрополитен“ ЕАД). След 1990 г. фирма „Метропроект“ е преобразувана в общинско дружество („Метропроект“ ООД), приватизирано през 2000 г.

Съвременно развитие[редактиране | редактиране на кода]

Участък Метростанции Дата на откриване
„Сливница“ – „Константин Величков“ 5 28 януари 1998 г.
„Константин Величков“ – „Опълченска“ 1 17 септември 1999 г.
„Опълченска“ – „Сердика“ 1 31 октомври 2000 г.
„Сливница“ – „Обеля“ 1 20 април 2003 г.
„Стадион „Васил Левски“ – „Младост 1“ 5 8 май 2009 г.
„Стадион „Васил Левски“ – „Сердика“ 1 8 септември 2009 г.
„Младост 1“ – „Цариградско шосе“ 2 25 април 2012 г.
„Обеля“ – „Джеймс Баучер“ 11 31 август 2012 г.
„ИЕЦ – Цариградско шосе“ – „Летище София“ 4 2 април 2015 г.
„Младост 1“ – „Бизнес парк София“ 3 8 май 2015 г.
„Джеймс Баучер“ – „Витоша“ 1 20 юли 2016 г.

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

Строеж на „Втори метродиаметър“ – строителната площадка на метростанция „НДК“ на кръстовището на бул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Витоша“, 30 октомври 2010 г.

Първите строителни работи започват на 6 март 1978 г. по най-натоварената линия в ж.к. „Люлин“, като започва изграждането на „Първи метродиаметър“ – от ж.к. „Люлин“ до пл. „Независимост“ с метростанции „Вардар“ и „Люлин“.

Във връзка със строителството на НДК и оформянето на околното пространство, в периода 1980 – 1981 г. е проектирана и изградена техническа инфраструктура за „Втори метродиаметър“. Построени са частично конструктивните части на 2 метростанции и тунелите между тях[3]. Метростанцията за „Трети метродиаметър“ не е строена. Изградени са:

  • метростанция „НДК“ – в началото на парка пред НДК (част от метростанцията и южният вестибюл;
  • метростанция „Европейски съюз“ – близо до Национален музей „Земята и хората“ и хотел „Хемус“ (северната част от метростанцията и северният вестибюл откъм подлеза при музея).

Тежката финансова криза от края на 1980-те и началото на 1990-те години силно затруднява изграждането на метрополитена, пусковите срокове неколкократно са отлагани. Активните строителни дейности са възобновени след 1995 г. След 1990 г. при благоустрояването на площада пред гара „Подуене“ са изградени няколко десетки метра тунел[4] и е заложена конструкция на метростанция, част от планирания „Трети метродиаметър“.

През 2004 г. започва подготовката, а през 2005 г. – и строителство на продължението на Първи метродиаметър през центъра на града от пл. „Независимост“ до „Интерпред“ в кв. „Изгрев“ с нов участък от 4,8 km и 3 метростанции. Срокът за завършване е краят на 2007 г. За главен изпълнител на обекта е избрана японската фирма „Тайсей корпорейшън“. В началото на 2008 г. срокът за изграждане на участъка пл. „Независимост“ – Национален стадион „Васил Левски“ е удължен до 2009 г. Паралелно с него в началото на 2006 г. започва да се изгражда и участъкът от „Интерпред“ до ж.к. „Младост 1“ с дължина 3,2 km и 3 метростанции.

През юли 2007 г. Министерството на транспорта утвърждава тръжната документация за избор на главен изпълнител на „Втори метродиаметър“ от метрото в участъка пътен възел „Надежда“ – хотел „Кемпински-Зографски“. Строителството на тази отсечка започва през 2008 г. и завършва през 2012 г. На 22 юли 2008 г. са обявени изпълнителите, избрани на проведения втори търг:

  • турската фирма „Доуш иншаат ве тиджарет“ АД трябва да строи участъка от надлез „Надежда“ до бул. „Патриарх Евтимий“ с дължина 3,8 km и 4 метростанции;
  • Обединение „Метротрейс“ трябва да строи участъка от бул. „Патриарх Евтимий“ до бул. „Черни връх“ с дължина 2,6 km и 3 метростанции.

Договорите с тях са подписани на 27 август 2008 г. Срокът за изпълнението на проекта е 45 месеца и трябва да завърши през 2012 г. Първата копка е направена на 14 декември 2008 г. Въвеждането в експлоатация става на 31 август 2012 г.

Строителството на отсечката ж.к. „Младост“ – „Летище София“ с дължина 7,1 km по план започва през 2009 г. и завършва през април 2015 г. Изграждането и се извършва поетапно.

  • I етап – от ж.к. „Младост 1“ до бул. „Цариградско шосе“ с дължина 2,14 km. Търгът за участъка е спечелен от Обединение „Метро Младост“, в което влизат 2 дъщерни дружества („Пи Ес Ай АД“, Стара Загора и „Трейс-София“ ЕАД, София) на „Трейс Груп Холд“ АД, както и „Адвал“ АД, „Стройинжект“ АД и 3 подизпълнители. Строителството започва на 15 февруари 2009 г. В експлоатация е от 25 април 2012 г.
  • II етап – от бул. „Цариградско шосе“ до бул. „Искърско шосе“ с дължина: 2870 m и 2 броя подземни метростанции.
  • от бул. „Искърско шосе“ до „Летище София“ с дължина: 2090 m, включващ естакада и 1 метростанция, разположена на нея и последната метростанция – надземна, изградена в съседство с „Терминал 2“ (от страна на р. „Искър“). В експлоатация от 2 април 2015 г.

На 25 април 2013 г. в присъствието на президента Плевнелиев беше даден старт и на отклонението от метростанция „Младост 1“ до „Бизнес парк София“. Отсечката е с дължина 2,7 km. с 3 метростанции. Срок на строителството – до април 2015 г. Въведена в експлоатация – на 8 май 2015 г.

Линии[редактиране | редактиране на кода]

Първи метродиаметър[редактиране | редактиране на кода]

Софийско метро
Първи метродиаметър
Сливница Сливница
Люлин Люлин
Западен парк Западен парк
Вардар Вардар
Константин Величков Константин Величков
Опълченска Опълченска
Сердика Сердика
СУ „Св. Климент Охридски“ СУ „Св. Климент Охридски“
Стадион „Васил Левски“ Стадион „Васил Левски“
Жолио Кюри Жолио Кюри
Г. М. Димитров Г. М. Димитров
Мусагеница Мусагеница
Младост 1 Младост 1
BSicon ABZgl red.svgBSicon STR+r red.svg  
BSicon STR red.svgАлександър Малинов Александър Малинов
BSicon STR red.svgАкад. Ал. Теодоров - Балан Акад. Ал. Теодоров - Балан
BSicon STR red.svgБизнес парк София Бизнес парк София
BSicon STR red.svg  
Младост 3 Младост 3
ИЕЦ - Цариградско шосе ИЕЦ - Цариградско шосе
Дружба Дружба
Искърско шосе Искърско шосе
Софийска Света гора Софийска Света гора
Летище София Летище София

Трасето и метростанциите от „Първи метродиаметър“ по направление северозапад-югоизток се строят активно от 1980-те години. Към април 2015 г. в експлоатация е участък от ж.к. „Обеля“ до „Летище София“ с обща дължина 24,96 km и 20 метростанции.

Линията свързва направлението ж.к. „Обеля“ – ж.к. „Младост“ и „Летище София“. В западната си част линията се свързва с Втори метродиаметър с метростанция „Ломско шосе“ при кръстовището на бъдещата „Западна тангента“ и бул. „Ломско шосе“. Метростанция „Сердика“ е трансферна с метростанция „Сердика II“, между които е осъществен преход.

В източния си дял Първи метродиаметър се разделя на 2 лъча:

На 12 февруари 2009 г. с Решение на СОС са приети настоящите имена на метростанциите в участъка пл. „Независимост“ – ж.к. „Младост 1“, включващи съставките „бул.“, „ул.“ и грешно изписаното „ЖК“. С това решение е нарушено единството на имената от „Първи метродиаметър“ и „Втори метродиаметър“, а също така приетите имена противоречат на традициите в наименуването на метростанции. Названието на метростанция 10 при „Интерпред“ е било прието с правописна грешка – „ул. Жулио Кюри“ вместо правилното „ул. Жолио Кюри“. Впоследствие грешката в названието е поправена и от имената на метростанциите отпадат съставките „бул.“, „ул.“ и „ЖК“ След влизането в експлоатация изписването на името на метростанцията претърпява нова промяна: по стените на пероните е изписано като „Ф. Жолио Кюри“ (пълното име на историческата личност е Жан Фредерик Жолио-Кюри, а на изходите са поставени табели с новото име. Във влаковете метростанцията се обявява като „Жолио Кюри“, тъй като нейното име официално не е променяно.

На 16 април 2009 г. започват тестовите изпитания с метровлакове по новия участък от метростанция Стадион „Васил Левски“ до метростанция „Младост 1“. През август 2009 г. се извършват нощните тестове по централния участък, а от 3 септември 2009 г. – 24-часовите тестове, което означава, че метровлаковете се движат по реално разписание по цялата линия, но без пътници в участъка от метростанция „Сердика“ през метростанция „СУ „Св. Климент Охридски“ до метростанция „Стадион „Васил Левски“.

На 7 септември 2009 г. централният участък влиза в експлоатация и е осъществено движение по цялата линия. Церемонията по официалното откриване е отложена за следващия ден 8 септември 2009 г.

На 25 април 2012 г. на официална церемония, в присъствието на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой, са открити метростанциите „Цариградско шосе“ и „Младост 3“.

На 14 юни 2012 г. Столичният общински съвет взема решение[5] за преименуването на метростанция „Цариградско шосе“ в „Интер Експо Център-Цариградско шосе“.

На 2 април 2015 г. отсечката от „Цариградско шосе“ до „Летище София“ е открита за пътническа експлоатация.

На 8 май 2015 г. отсечката от „Младост 1“ до „Бизнес парк София“ и „Младост 4“ е открита за пътническа експлоатация.

Строеж на Линия 1 – строителната площадка на подземния паркинг при метростанция „Цариградско шосе“, 11 ноември 2010 г.
Строеж на Линия 1 – строителната площадка на метростанция „Цариградско шосе“, 11 ноември 2010 г.

Метростанции

Южен лъч

  • Александър Малинов – в експлоатация от 8 май 2015 г.
  • Академик Александър Теодоров – Балан – в експлоатация от 8 май 2015 г.
  • Бизнес парк София – в експлоатация от 8 май 2015 г.
  • София парк – на Околовръстния път при ж.к. „София парк“ – далечна перспектива[6]
  • Малинова долина (София Ринг Мол) – на кръстовището на Околовръстния път с бул. „Бистришко шосе“ при кв. „Малинова долина“ и „София Ринг Мол“ – далечна перспектива[7][8][9]

Планирани метростанции

  • Модерно предградие – на изхода от депо „Обеля“ между метростанция „Сливница“ и метростанция „Обеля“, под ж.п. линията, над която ще се изгради ж.п. спирка – далечна перспектива
  • Люлин 2 – на бул. „Царица Йоана“ между ж.к. „Люлин 2“ и ж.к. „Люлин 3“ – далечна перспектива
  • Царица Йоана – на кръстовището на бул. „Царица Йоана“ с бул. „Добринова скала“ – далечна перспектива

Втори метродиаметър[редактиране | редактиране на кода]

Софийско метро
Втори метродиаметър
Обеля Обеля
Ломско шосе Ломско шосе
Бели Дунав Бели Дунав
Надежда Надежда
Хан Кубрат Хан Кубрат
Княгиня Мария Луиза Княгиня Мария Луиза
Централна ж.п. гара Централна ж.п. гара
Лъвов мост Лъвов мост
Сердика Сердика
НДК НДК
Европейски съюз Европейски съюз
Бул. "Джеймс Баучер" Джеймс Баучер
BSicon uKBHFe.svg Витоша
 Основна статия: Софийско метро (втори метродиаметър)

Втори метродиаметър на Софийското метро според първоначалната генерална схема е било предвидено да свързва частите на града по направление северозапад-юг – от кв. „Илиянци“ до кв. „Хладилника.“ След влизането в експлоатация на метростанция „Обеля“ се решава да се изгради отклонение на югозапад в посока към ж.к. „Надежда“ (като така бъде осъществена връзка с депото), а направлението в посока към кв. „Илиянци“ да бъде изградено в по-далечно бъдеще. Всъщност в приетия нов ОУП[10] трасето е премахнато. Предвидена е техническа връзка с „Първи метродиаметър“ между метростанция „Обеля“ и метростанция „Ломско шосе“, която е изградена на кръстовището на бъдещата „Западна тангента“ и бул. „Ломско шосе“, и преход на „Първи метродиаметър“ на метростанция „Сердика“ и на „Трети метродиаметър“ при НДК.

След влизането в експлоатация на метродиаметъра, линиите не са разделени и т. нар. техническа връзка се използва за пътнически превози.

Всички метростанции са със странични перони, с дължина 104 m. Изключение правят само конструктивно изградените през 1981 година при строителството на НДК и при хотел „Хемус“ – те са с островни перони.

При изграждането на метростанция „Сердика II“, в центъра на София (пред ЦУМ), е разкрит богат на археологически находки пласт, част от древната Сердика. Съхраняването му влиза в противоречие с плановете за изграждането на подземен паркинг и с открития способ за изграждане на метростанцията.

На 24 април 2010 г. във Фейсбук е създадена група, призоваваща да се спасят археологическите находки, намерени при строителството на метрото и за отказ от строителството на подземен паркинг, както и промяна в методите на изграждане на метростанцията (вместо по открития способ да се пристъпи към закрит способ).

След разгорялата се обществена дискусия, отразена и от масмедиите, а също така и с набавянето на финансиране, свързано с опазване на археологията, плановете за построяването на метростанцията са променяни няколко пъти, построяването на подземен паркинг е отменено, а метростанцията се изгражда по по подземен начин, като основната част на археологията е запазена, а над нея са изградени покривни конструкции за възстановяване на автомобилното движение.

На 10 юни 2012 г. се провежда ожесточен диспут относно желанието на Министерски съвет да преименува метростанциите „НДК“ и „Свети Наум“ съответно на „Обединена Европа“ и „Музей Земята и хората“. Противниците на преименуването изтъкват аргумента, че „условието при наименуване е в наименованието на спирките да се ползват географски топоними. Именно поради тази причина метростанция „Жолио Кюри“ не е наименувана на Петър Дънов. В крайна сметка на 14 юни е взето решение да се преименува само метростанция „Свети Наум“, която да носи името „Европейски съюз“. Изтъкната е причина, че е дадено обещание пред председателя на Европейската комисия Жозе Барозу.[11]

На 13 август 2012 г. на Втори метродиаметър е подадено напрежение и по цялата линия е извършено пробно пътуване. С това започват комплексните изпитания на линията. След 25 август влаковете вече започнат да пътуват по реалното си маршрутно разписание по Двата диаметъра, но в участъка по „Втори диаметър“ без пътници.

Строеж на Метростанция „Надежда“

На 31 август 2012 г. линията е въведена в експлоатация за гражданите.

Метростанции :

  • Обеля – в експлоатация от 20 април 2003 г.
  • Ломско шосе – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • Бели Дунав – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • „Надежда“ – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • Хан Кубрат – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • Княгиня Мария Луиза – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • Централна ж.п. гара – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • Лъвов мост – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • Сердика (възлова с МД1) – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • НДК – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • Европейски съюз – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • Джеймс Баучер – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • Витоша – в експлоатация от 20 юли 2016 г.
  • Черни връх – на бул. „Черни връх“ при кв. „Кръстова вада“, далечна перспектива
  • Драгалевци – на кръстовището на бул. „Черни връх“ с бул. „Околовръстен път“ при кв. „Драгалевци“, далечна перспектива

Северен лъч

  • Толстой – на бул. „Рожен“ при ж.к. „Толстой“, далечна перспектива
  • Свобода – на бул. „Рожен“ при ж.к. „Свобода“, далечна перспектива
  • Рожен – на бул. „Рожен“ при стоков базар „Илиянци“, далечна перспектива
  • Илиянци – на бул. „Рожен“ при кв. „Илиянци“, далечна перспектива

Източен лъч[12]

  • Градина – на кръстовището на ул. „Стефан Савов“ с ул. „Слав Караславов“ при комплекс „Сити Жарден“ между ж.к. „Градина“ и кв. „Витоша“, далечна переспектива
  • Симеоновско шосе – на кръстовището на бул. „Симеоновско шосе“ и бул. „Иван Странски“ при комплекс „Макси“ между ж.к. „Градина“ и ж.к. „Малинова долина“, далечна переспектива
  • Национална спортна академия (НСА) – на кръстовището на бул. „Акад. Стефан Младенов“ с ул. „Проф. Атанас Иширков“ при „НСА“ в ж.к. „Студентски град“, далечна переспектива
  • Студентски град – на кръстовището на бул. „Акад. Стефан Младенов“ с бул. „8-ми декември“ при „УНСС“ в ж.к. „Студентски град“, далечна переспектива

През 2012 г. започва изработването на технически проект за удължаване на линията в южна посока с още една метростанция „Витоша“, а официалното и строителство започна на 1 август 2014 г. Тя ще има изходи към кръстовищата на бул. „Черни връх“ и ул. „Хенрих Ибсен“, както и на ул. „Сребърна“ и ул. „Филип Кутев“ при мол „Парадайс Център“. Плановете на Столична община са продължението на линията до тази метростанция да бъде изградено за 22 месеца. Предвид ключовото местоположение на новата метростанция, тя би била сериозен фактор за намаляване на трафика в кварталите, разположени около нея, както и по отношение на всички южни квартали. След станцията ще бъде изграден тупик с разстояние 200 m за престой на резервните влакове. Това е необходимо поради фактът, че за дълъг период от време станцията ще бъде последна.

Съществуват планове и за още две метростанции – „Черни връх“ и „Драгалевци“, съотвентно първата при кв. „Кръстова вада“, а последната на пресечката на бул. „Черни връх“ с бул. „Околовръстен път“.

Трети метродиаметър[редактиране | редактиране на кода]

Софийско метро
Трети метродиаметър
Ботевградско шосе Ботевградско шосе
Васил Левски Васил Левски
Владимир Вазов Владимир Вазов
Стефан Караджа Стефан Караджа
Хаджи Димитър Хаджи Димитър
Евлоги и Христо Георгиеви Евлоги и Христо Георгиеви
Орлов мост Орлов мост
Патриарх Евтимий Патриарх Евтимий
НДК НДК
Св. Георги Софийски Св. Георги Софийски
България България
Цар Борис III Цар Борис III
Президент Линкълн Президент Линкълн
Монтевидео Монтевидео
Овча Купел Овча Купел
Горна Баня Горна Баня
 Основна статия: Софийско метро (трети метродиаметър)

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Третият диаметър според досегашната генерална схема трябва да свързва югозападната със североизточната част на града. От тази линия са изградени части от трасето край гара „Подуяне“.

Във връзка с изменението на Градоустройствения план на София (ОУП) от Столичната община заявяват, че той ще бъде изграден 80% наземно като леко метро и единствено през централната част на града трасето ще влиза под земята. Същата информация стои и на обновения официален сайт на „Метрополитен“.[13] През юни 2011 г. обаче гл. арх. на София Петър Диков заявява, че „Трети метродиаметър ще е класическо метро с отделни открити части.“[14]

В приетия на 16 декември 2009 г. нов ОУП[15] обаче трасето на „Трети метродиаметър“ не съществува. Вместо това то е заменено с т. нар. „скоростен трамвай“. В медийни интервюта са пуснати в обращение различни наименования: „скоростна железница“, „скоростен трамвай“, „лека железница“ (неудачен превод на „LRT“) и т.н., както и различни варианти на трасето, които обаче не съвпадат с трасето на проектантите на метрото. По този начин са изоставени всякакви надежди, че гръбнакът на транспорта в столицата ще се изгражда по разгърната метросистема.

През 2009 г. са отпуснати средства от европейските фондове за разработване на конкретен маршрут на трасето. За евентуално начало на строителство на т.нар. „скоростен трамвай“ се споменава 2014 г.

На 19 ноември 2009 г. СОС приема измененията в ОУП.[16] Все още няма официално потвърждение кое трасе е одобрено и какво ще се изгражда: класическо метро, леко метро, LRT или скоростен трамвай.

Според Стоян Братоев – изпълнителен директор на столичния „Метрополитен“, „Трети метродиаметър“ ще бъде леко метро, което ще наподобява железницата в Хюстън [17]. На „METRORail“ (железницата в Хюстън, която не е леко метро, а LRT) има средно 11 катастрофи на 1,6 km ж.п. линия, при средна стойност за САЩ 0,55/1,6 km.

През 2012 г. кметът Йорданка Фандъкова съобщава, че строителството на „Трети метродиаметър“ започва през 2015 г.

Настоящо състояние[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 2016 г. започва строителството на третия метродиаметър на Софийското метро.

Към 2016 г. строителството на третия метродиаметър продължава, като технологията е за класическо метро с високо електроподаване. В строеж са всички метростанции в централния участък, плюс няколко на запад и изток от централната част на града. Третият диаметър на Софийското метро ще е с общо 22 метростанции, основната линия на третия метродиаметър с общо 15 метростанции[18], а източното разклонение на третия метродиаметър с обща дължина на трасето около 6 km и с общо 7 метростанции.[19] [20][21] Предвижда се южно отклонение от третия лъч към квартал „Борово“, но все още не е уточнено точно къде ще бъдат метростанциите.[22]

Основна линия[23] с общо 16 метростанции, които са:

  • Ботевградско шосе – на пресечката на бул. „Ботевградско шосе“ и бул. „Източна тангента“, отпаднала
  • Владимир Вазов – на пресечката бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Поп Грую“ между ж.к. „Левски Г“ и ж.к. „Левски В“, в проект
  • Мизия – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Резбарска“ при ж.к. „Сухата река“, в проект
  • Стадион „Георги Аспарухов" – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с бул. „Васил Кънчев“ при ж.к. „Стефан Караджа“, в проект
  • Хаджи Димитър – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Ильо Войвода“ при ж.к. „Хаджи Димитър“, в строеж
  • Театрална – на пресечката на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ с бул. „Янко Сакъзов“ при парка „Заимов“, в строеж
  • Орлов мост – на пресечката на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ с бул. „Цариградско шосе“ при „Орлов мост“, възлова с Линия 1, в строеж
  • Патриарх Евтимий – на пресечката на бул. „Васил Левски“ с бул. „Патриарх Евтимий“ при кино „Одеон“, в строеж
  • НДК – на пресечката на бул. „Патриарх Евтимий“ с бул. „Витоша“ при „НДК“, възлова с Линия 2, в строеж
  • Медицински университет  – на пресечката на бул. „Св. Георги Софийски“ с бул. „Пенчо Славейков“ при Медицинска академия, в строеж
  • България – на пресечката на бул. „Гешов“ с бул. „България“ при ж.к. „Хиподрума“, в строеж
  • Цар Борис III/Красно Село – на пресечката на бул. „Цар Борис III“ с бул. „Гоце Делчев“ при ж.к. „Белите брези“, в строеж
  • Тракия – на пресечката на бул. „Президент Линкълн“ с бул. „Никола Мушанов“ при ж.к. „Овча Купел 1“, в строеж от 23.06.2017 г.[24][25]
  • Овча Купел – на пресечката на бул. „Монтевидео“ с бул. „Западна тангента“ в ж.к. „Овча Купел 1“ „Овча Купел 2“, в строеж от 23.06.2017 г.
  • Овча Купел 2 – на пресечката на бул. „Западна тангента“ с ул. „Централна“ в ж.к. „Овча Купел 2“, в строеж от 23.06.2017 г.
  • Горна Баня – на пресечката на ул. „Централна“ с бул. „Бойчо Бойчев“ при кв. „Горна Баня“, възлова с ж.п. линията „София-Перник“, в строеж от 23.06.2017 г.

Източно разклонение[26] [27] с обща дължина на трасето около 6040 m и с общо 7 метростанции, които са:

  • Ситняково – на пресечката на бул. „Ситняково“ с ул. „Гео Милев“ при Румънското посолство – далечна переспектива
  • Гео Милев – на пресечката на ул. „Гео Милев“ с ул. „Николай Коперник“ при ж.к. „Гео Милев“ – далечна переспектива
  • Слатина – на пресечката на ул. „Гео Милев“ с ул. „Иван Димитров – Куклата“ при ж.к. „Слатина“ (ж.к. „Христо Смирненски“) – далечна переспектива
  • Асен Йорданов – на пресечката на бул. „Асен Йорданов“ с бул. „Шипченски проход“ при спортен комплекс „ЦСКА Червено знаме“ – далечна переспектива
  • Арена Армеец – на бул. „Асен Йорданов“ и „Площада на Авиацията“ при спортна зала „Арена Армеец“ – далечна преспектива
  • София Тех Парк – на бул. „Цариградско шосе“ при „София Тех Парк“ – далечна переспектива
  • Полигона (Дъ Мол) – на бул. „Цариградско шосе“ и пресечката с бул. „Йерусалим“ при търговски център „Дъ Мол“ и кв. „Полигона“ – далечна преспектива
      1. Забележка: Имената на станциите по основната линия са променени след решение на СОС от 26.04.2018 г.

Подвижен състав[редактиране | редактиране на кода]

Тип 81 – 717.4/81 – 714.4[редактиране | редактиране на кода]

Представляват първото поколение подвижен състав в Софийското метро и се експлотират от 1998 г. Произведени са за нуждите на „Метрополитен София“ от „Метровагонмаш“, гр. Митищи, Московска област, Русия още през 1990 г. Доставени са общо 48 вагона, композирани в 12 бр. 4-вагонни състави. По време на експлоатационния им живот е предвидена модернизация след 2019 г.

Командните вагони тип 81 – 717.4 носят инвентарни номера от 1001 до 1024, а междинните тип 81 – 714.4 са с номера 5001 – 5024.

Списък на вагоните 81 – 717.4/714.4 в метродепо Обеля
Номер на влака Година на производство Номера на вагоните Модификация Цвят на вагоните
А1 1990 1019-5019-5020-1020 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани.
А2 1990 1008-5008-5009-1009 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани.
А3 1990 1014-5014-5015-1015 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани.
А4 1990 1011-5011-5012-1012 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани.
А5 1990 1010-5010-5013-1013 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани.
А6 1990 1016-5016-5022-1022 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани.
А7 1990 1017-5017-5023-1021 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани.
А8 1990 1018-5018-5021-1023 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани.
А9 1990 1001-5001-5005-1005 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани.
А10 1990 1002-5002-5006-1006 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани
А11 1990 1003-5003-5007-1007 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани.
А12 1990 1004-5004-5024-1024 81 – 717.4/714.4 син, после сив със зелени врати и с цветни ленти отстрани .

Тип 81 – 740.2/741.2 и 81 – 740.2Б/741.2Б[редактиране | редактиране на кода]

Влаковете „Русич“ са второто поколение подвижен състав, експлоатирано в Софийския метрополитен. Произведени са и адаптирани за нуждите на Софийския метрополитен също от руската фирма ОАО „Метровагонмаш“.

Доставката и експлоатаицията на този тип влакове започва от 2005 г. с доставяне на първия опитен състав от модификацията 81 – 740.2/741.2. До 2009 г. са доставени още 8 влака, а през 2010 г. – още 3 влака, но от доразработената модификация 81 – 740.4/741.4 (експлоатирана в Московското метро и Казанското метро), която за нуждите на Софийското метро получва индекс .2Б. През 2012 г. се доставят още 18 влака от модификация 81 – 740.2Б/741.2Б за нуждите на първи и втори метродиаметър.

Списък на вагоните тип Русич в метродепо Обеля
Номер на влака Година на производство Номера на вагоните Модификация Цвят на ливреята
А21 2005 2001-6001-2002 81 – 740.2/741.2 оранжева
А22 2005 2003-6002-2004 81 – 740.2/741.2 оранжева
А23 2005 2005-6003-2006 81 – 740.2/741.2 оранжева
А24 2006 2007-6004-2008 81 – 740.2/741.2 светло зелена
А25 2006 2009-6005-2010 81 – 740.2/741.2 светло зелена
А26 2006 2011-6006-2012 81 – 740.2/741.2 светло зелена
А27 2009 2013-6007-2014 81 – 740.2/741.2 синя
А28 2009 2015-6008-2016 81 – 740.2/741.2 синя
А29 2009 2017-6009-2018 81 – 740.2/741.2 синя
А30 2010 2019-6010-2020 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно синя
А31 2010 2021-6011-2022 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно синя
А32 2010 2023-6012-2024 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно синя
А33 2012 2025-6013-2026 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно зелена
А34 2012 2027-6014-2028 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно зелена
А35 2012 2029-6015-2030 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно зелена
А36 2012 2031-6016-2032 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно зелена
А37 2012 2033-6017-2034 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно зелена
А38 2012 2035-6018-2036 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно зелена
А39 2012 2037-6019-2038 81 – 740.2Б/741.2Б лилава
А40 2012 2039-6020-2040 81 – 740.2Б/741.2Б лилава
А41 2012 2041-6021-2042 81 – 740.2Б/741.2Б лилава
А42 2012 2043-6022-2044 81 – 740.2Б/741.2Б лилава
А43 2012 2045-6023-2046 81 – 740.2Б/741.2Б лилава
А44 2012 2047-6024-2048 81 – 740.2Б/741.2Б лилава
А45 2012 2049-6025-2050 81 – 740.2Б/741.2Б керемидено червена
А46 2012 2051-6026-2052 81 – 740.2Б/741.2Б керемидено червена
А47 2012 2053-6027-2054 81 – 740.2Б/741.2Б керемидено червена
А48 2012 2055-6028-2056 81 – 740.2Б/741.2Б керемидено червена
А49 2012 2057-6029-2058 81 – 740.2Б/741.2Б керемидено червена
А50 2012 2059-6030-2060 81 – 740.2Б/741.2Б керемидено червена
А51 2013 2061-6031-2062 81 – 740.2Б/741.2Б лилава
A52 2013 2063-6032-2064 81 – 740.2Б/741.2Б лилава
А53 2013 2065-6033-2066 81 – 740.2Б/741.2Б лилава
A54 2013 2067-6034-2068 81 – 740.2Б/741.2Б керемидено червена
A55 2013 2069-6035-2070 81 – 740.2Б/741.2Б керемидено червена
A56 2013 2071-6036-2072 81 – 740.2Б/741.2Б керемидено червена
A57 2013 2073-6037-2074 81 – 740.2Б/741.2Б керемидено червена
A58 2013 2075-6038-2076 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно зелена
A59 2013 2077-6039-2078 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно зелена
A60 2013 2079-6040-2080 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно зелена

През 2013 г. във връзка с разширението на Първи метродиаметър се произвеждат още 10 влака от типа 81 – 740.2Б/741.2Б. Към началото на ноември[28] поръчката е финализирана.

В експлоатация са 40 влака, съставени от 120 двусекционни вагони.

Тип Siemens Inspiro[редактиране | редактиране на кода]

По Трети метродиаметър влаковете ще бъдат с горно захранване (пантограф). За тази линия са поръчани 20 тривагонни, двусекционни влака Siemens Inspiro с опция за още 10 влака. През юли 2018 г. в София са докарани три влака.

Бъдещо разширяване[редактиране | редактиране на кода]

На 18 май 2018 година Столична община публикува проект за разширение на софийското метро. В периода след 2020 година се предвижда изграждане на 4 нови линии и общо 15 нови метростанции.[29] Проектите за разширение на метрото получиха остра критика от гражданската инициатива „Спаси София“ заради нисък пътникопоток и липса на задълбочен анализ на транспортната мрежа. Като аргумент се посочва предвидената линия между бул. Шипченски проход до УМБАЛ Св. Анна с време за пътуване от 15 минути спрямо 8 минути са съществуващата линия на автобус 204.[30]

Линия от „Люлин“ до Околовръстен път и Божурище[редактиране | редактиране на кода]

Предвижда се продължение на трасето по булевард „Царица Йоанна“ до западната част на Околовръстния път. Целта е да ce осигури връзĸa c индустриалната зона в Божурище и обслужване на 30 хил. души само в „Люлин“. Общата дължина е 1,5 km, като се предвиждат 2 нови метростанции. Разширението е планирано за проектиране и изграждане след 2020 година.

Линия от Бизнес парк до лифта в Симеоново[редактиране | редактиране на кода]

Линията се предвижда да е продължение на първи метродиаметър. Предвижда се тя да стига от Бизнес парка до булевард „Kлимент Oхридсĸи“ и да обслужва „Mладост 4“, ĸaĸто и ще осигурява връзĸa до лифта в „Cимеоново“. Дължината на трасето e 1,7 km, като ca предвиждат 2 станции.

Линия от „Черни връх“ до „Студентски град“[редактиране | редактиране на кода]

Tрасето е разширение на втория метродиаметър, като целта е да свързва кварталите „Лозенец“ и „Cтудентски град“. Предвижда се да има обща дължина от 4 km и 4 нови станции:

  • МЕТРОСТАНЦИЯ 1 ‐ кв. Витоша ул.“Стефан Савов“ (условно МС No2 в подробното проучване)
  • МЕТРОСТАНЦИЯ 2 ‐ бул. Симеоновско шосе – ул. Проф. д‐р Иван Странски (усл. МС No3 в подробното проучване)
  • МЕТРОСТАНЦИЯ 3 ‐ Спортен комплекс НСА ‐ ул. „Акад. Стефан Младенов“ – ул.“Проф. Атанас Иширков“ (усл. МС No4 в подробното проучване)
  • МЕТРОСТАНЦИЯ 4 ‐ Студентски град при Студентска поликлиника (усл. МС No5 в подробното проучване)

Линия между „Цариградско шосе“ и Военна академия[редактиране | редактиране на кода]

Tова е най-дългото предвидено разширение на софийското метро. Проектът включва осигуряване на връзĸa между булевард „Цариградсĸo шосе“ и ĸварталите „Гео Mилев“ и „Cлатина“. Tрасето трябва да бъде c дължина от 6,1 km и 7 метростанции:

  • МЕТРОСТАНЦИЯ 1 ‐ при кръстовището на бул. "Цариградско шосе“ с бул. „Йерусалим“ ‐ трасето продължава по бул."Цариградско шосе";
  • МЕТРОСТАНЦИЯ 2 ‐ ИПК „Родина“ ул."Генерал Йордан Венедиков" ‐ трасето продължава по бул."Цариградско шосе" след това завива надясно по бул. Асен Йорданов";
  • МЕТРОСТАНЦИЯ 3 ‐ при МФСЗ „Арена Армеец София“ ‐ бул."Асен Йорданов";
  • МЕТРОСТАНЦИЯ 4 ‐ при ул."Асен Йорданов" и ул. „Слатинска река“;
  • МЕТРОСТАНЦИЯ 5 ‐ при ул."Гео Милев" и ул."Иван Димитров ‐ Куклата", след което трасета продължава по ул."Гео Милев";
  • МЕТРОСТАНЦИЯ 6 – при 93 СОУ „Ал.Теодоров‐Балан“ (ул."Гео Милев" и ул."Николай Коперник");
  • МЕТРОСТАНЦИЯ 7 – при Военна Академия „Г.С. Раковски“ и 31 СУ за чужди езици и мениджмънт „Иван Вазов“ (ул."Гео Милев" и бул."Ситняково"). Следва вливане в основното трасе преди кръстовище „Орлов мост“;

Депа[редактиране | редактиране на кода]

Съхранението, поддръжката и експлоатацията на подвижния състав на Софийския метрополитен се извършва в депо „Обеля“. Завършено няколко години след доставката на първите влакове на Софийския метрополитен, модернизирано и разширено през 2010 – 2012 г., то ще може да обслужва и двете линии след завършването им. Подходите за депото се намират между метростанциите „Сливница“ и „Обеля“.

В първоначалните планове за строителството на метрополитена генералната схема е предвиждала всяка от линия да има собствено депо, но с измененията на трасетата и намаляване на планираните разходи депата са сведени до 2, като второто ще обслужва „Трети метродиаметър“ и местоположението му ще бъде в района на автобусния гараж „Земляне“.

Критики[редактиране | редактиране на кода]

  • Заради метрото няколко трамвайни и автобусни маршрути бяха закрити, включително такива довеждащи до метрото. Инвестиции в подвижен състав почти няма. Между 2006 и 2018 г. София закупува само 25 нови трамвая. Наземният градски транспорт се влошава с всяка година, а интервалите на движение на трамваите не спират да растат.
  • Метростанциите в София са с къси 105 метрови перони. Това налага къси 80-метрови влакове, вместо стандартните 120 м. Влаковете на новата трета метролниия ще бъдат дори 60 метрови. Дори днес е сигурно, че че ще са недостатъчни за пътниците и очакваните бъдещи пътникопотоци.
  • Метрото оперира на големи интервали – в 16:00 часа интервалът на М2 е 8-9 минути. След 20:00 часа интервалът достига 14 минути. Последните курсове на метрото са преди полунощ.[31]

Данни за трафика[редактиране | редактиране на кода]

Трафик на Софийското метро
Година Пътници на ден Промяна Метростанции
1998 10 000[32] Първоначални 5
1999 6
2000 70 000[33] Повишение700.0 7
2001 7
2002 90 000[34] Повишение28.6 7
2003 80 000[35] Понижение11.1 8
2004 8
2005 70 000[36] Понижение12.5 8
2006 8
2007 90 000[37] Повишение28.6 8
2008 76 000[38] Понижение15.6 8
2009 201 000[39] Повишение264.5 14
2010 187 000[40] Понижение7.0 14
2011 190 000[41] Повишение1.6 14
2012 350 000[42] Повишение84.2 27
2013 280 000[43] Понижение20.0 27
2014 320 000[44] Повишение14.3 27
2015 335 000[45] Повишение4.7 34
2016 350 000[46] Повишение4.5 35
2017 35
2018 35

Разни[редактиране | редактиране на кода]

  • Вторият радиус на Първи метродиаметър започна да се изгражда със заем от Японската банка за международно сътрудничество. Заемът възлиза на 12,894 млрд. японски йени (104,034 млн. щатски долара) към датата на подписване на договора 6 февруари 2002 г.) заемополучател е Столичната община. Заемът влиза в сила от 26 юли 2002 г., а срокът за усвояването му е 7 г., т.е. до 26 юли 2009 г. През 2009 г. срокът е удължен до 2011 г. поради забавянето на строителството. Срокът за изплащане на заема е 20 г. – от 2012 до 2032 г., при годишна лихва 1,8%.
  • Японското дружество „Тайсей Корпорейшън“ прокопава тунелите на Първи диаметър в участъка площад „Независимост“ – Национален стадион „Васил Левски“ с механизирана тунелопробивна машина (ТПМ), придобила популярност с названието „къртица“. Тунелите са еднопътни с диаметър 5,82 m. Специален 200-тонен кран, докаран от АЕЦ „Козлодуй“, я спуска на части в предварително изкопания монтажен котлован на метростанцията при Национален стадион „Васил Левски“. Сглобена е на място и започва постепенно да навлиза под земята. Най-напред се прокопават двата еднопътни тунела в участъка Национален стадион „Васил Левски“ – СУ „Св. Климент Охридски“, а после тунелопробивният механизиран комплекс прокопава и двата тунела между СУ „Св. Климент Охридски“ и метростанция „Сердика“.
  • След метростанцията при Национален стадион „Васил Левски“ пътят на метрото продължава по двупътен тунел, строен през 1980-те години за подземно трамвайно трасе, отговарящо на метростандартите. По-късно се взема решение трасето на метрото да премине по него.
  • Метрополитен ЕАД дълго време отказваше да превозва велосипеди в метрото. Според Стоян Братоев в Европа в метрото не се превозвали велосипеди, това се правело само в регионални влакове.[47]. След дълъг спор между неправителствени организации и Софийска община през 2011 превоз на велосипеди все пак беше разрешен, но остана изключително рестриктивен – само след 21 часа през делнични дни, целодневно само през почивни дни. В това отношение метрото в София има една от най-рестриктивните и неудобни за велосипедистите правила в цяла Европа. [48]. Превозът се заплаща с единичен билет или електронен импулс на стойност 1 лев.
  • Строителството на Софийското метро е най-евтиното до момента в Европа. Стойността на 1 km възлиза на 30 – 38 млн. евро. Цената за това са скъсените перони на метростанциите (102 m спрямо 120 при първоначалния проект), плитко и наземно изгражданите участъци от тунелите, както и използването на построения през 1980-те години тунел под бул. „Драган Цанков“.
  • Средното разстояние между метростанциите от Първи метродиаметър е 1100 m. Метростанциите в първия метрорадиус са с дължина на перона 120 m, а на втория метрорадиус – 102 m.
  • Само за 1 мес. след пускането в експлоатация на метростанция „СУ Св. Климент Охридски“ дневният пътникопоток е увеличен до 163 хиляди души и продължава да расте. В края на декември 2009 г. е надхвърлена нова граница – 201 хил. пътници.
  • Средното разстояние между метростанциите от Втори метродиаметър е 912 m. Метростанциите са с дължина на перона 104 m. Максимално допустима скорост на движение на трасето – 80 km/h.
  • Към 2010 г. в метрото работят 624 човека, както следва: Централно управление – 30 служители; Управление „Експлоатация" – 558 служители; управление „Инвестиционна дейност" – 36 служители.[49]
  • Втори метродиаметър в участъка от надлез „Надежда“ до НДК се прокопава с двупътна тунелопробивна машина (щит, къртица), производство на германското дружество „Херенкнехт“, с външен диаметър на тунела 9,45 m.[50] Съоръжението е с тегло над 1600 тона и дължина 85 m, прокопава средно по 9 m на денонощие (около 1000 m³ или 50 камиона изкопен материал), а в процеса са ангажирани 35 души. (Снимки:1 2). Машината е превозена по река Дунав до Белене, а до София – на платформи, където е сглобена и започва прокопаването на 6 април 2010 г.[51]
  • Цената на билета за метрото през 2016 г. е 1,60 лв.
  • Влаковете се движат със следния график на движение: [52]
  • Средната скорост към 2010 г. е 38,84 km/h. За сравнение автобусите в София се движат с 19,4, а трамваите – с 12,7 km/h.[53]

Метростанции[редактиране | редактиране на кода]

Първи метродиаметър
Име Картинка Дата на откриване
Метростанция „Летище София“ Sofia Airport metrostation.jpg 2 април 2015 г.
Метростанция „Софийска Света гора“ Sofiyska Sveta Gora Metrostation.jpg 2 април 2015 г.
Метростанция „Искърско шосе“ Iskarsko shose Metrostation.jpg 2 април 2015 г.
Метростанция „Дружба“ Druzhba Metrostation.jpg 2 април 2015 г.
Метростанция „Цариградско шосе“ Цариградско-вестибюл.jpg 25 април 2012 г.
Метростанция „Младост 3“ Младост 3-вестибюл.jpg 25 април 2012 г.
Метростанция „Бизнес парк София“ Business park Sofia Metrostation.jpg 8 май 2015 г.
Метростанция „Александър Теодоров - Балан“ Al. Teodorov Balan Metrostation.jpg 8 май 2015 г.
Метростанция „Александър Малинов“ Alexander Malinov Metrostation.jpg 8 май 2015 г.
Метростанция „Младост 1“ Младост 1 - начало на перона.jpg 8 май 2009 г.
Метростанция „Мусагеница“ Musagenitsa.JPG 8 май 2009 г.
Метростанция „Г. М. Димитров“ G.M.Dimitrov Metrostation.jpg 8 май 2009 г.
Метростанция „Жолио Кюри“ Joliot-Curie Metrostation.jpg 8 май 2009 г.
Метростанция „Стадион „Васил Левски“ Vasil Levski Stadium Metrostation.jpg 8 май 2009 г.
Метростанция СУ „Св. Климент Охридски“ Metrostation-Sofia-University-4.JPG 8 май 2009 г.
Метростанция „Сердика“ Serdika stantion.jpg 31 октомври 2000 г.
Метростанция „Опълченска“ Opalchenska Metrostation.jpg 17 септември 1999 г.
Метростанция „Константин Величков“ K.Velichkov Metrostation.jpg 28 януари 1998 г.
Метростанция „Вардар“ Vardar Metrostation.jpg 28 януари 1998 г.
Метростанция „Западен парк“ Zapaden park.jpg 28 януари 1998 г.
Метростанция „Люлин“ Lyulin Metrostation.jpg 28 януари 1998 г.
Метростанция „Сливница“ Slivnitsa Metrostation.jpg 28 януари 1998 г.
Втори метродиаметър
Име Картинка Дата на откриване
Метростанция „Обеля“ EstacionObeliaMetroSofia.jpg 20 април 2003 г.
Метростанция „Ломско шосе“ Ломско Шосе.jpg 31 август 2012 г.
Метростанция „Бели Дунав“ Бели дунав.jpg 31 август 2012 г.
Метростанция „Надежда“ Nadejda - 001.jpg 31 август 2012 г.
Метростанция „Хан Кубрат“ Кан Кубрат.jpg 31 август 2012 г.
Метростанция „Княгиня Мария Луиза“ Княгиня Мария Луиза.jpg 31 август 2012 г.
Метростанция „Централна жп гара“ Централна гара.jpg 31 август 2012 г.
Метростанция „Лъвов мост“ Лъвов мост.jpg 31 август 2012 г.
Метростанция „Сердика 2“ Сердика 2.jpg 31 август 2012 г.
Метростанция „Национален дворец на културата“ Национален дворец на културата.jpg 31 август 2012 г.
Метростанция „Европейски съюз“ Европейски съюз.jpg 31 август 2012 г.
Метростанция „Джеймс Баучер“ Джеймс Баучер.jpg 31 август 2012 г.
Метростанция „Витоша“ Метростанция „Витоша“.jpg 20 юли 2016 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/publications/God2017.pdf
  2. ↑ Официална страница
  3. ↑ Неофициална страница на Метрополитен София – Исторически бележки
  4. ↑ Изградени части от тунел пред гара Подуене. // Подземни транспортни съоръжения, стр. 5.
  5. ↑ Решение за преименуване на 3 метростанции от Метродиаметър 1 и 2
  6. ↑ Спаси Метрото
  7. ↑ Столичен общински експертен съвет по устройство на територията
  8. ↑ http://issuu.com/zino/docs/metropolitan_2013?mode=embed&layout=http://1kam1.com/magazines/skin/issuu/themes/basicBlue/layout2.xml
  9. ↑ http://issuu.com/zino/docs/metropolitan_2013?mode=embed&layout=http://1kam1.com/magazines/skin/issuu/themes/basicBlue/layout2.xml
  10. ↑ http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/OUP_GOTOV_10000.pdf
  11. ↑ Наесен метрото вози до Европейския съюз
  12. ↑ Метромрежа – съществуваща и переспективно развитие
  13. ↑ Генерална схема – metropolitan.bg. //
  14. ↑ Милена Василева и Деян Тодоров. Арх. Петър Диков, главен архитект на София: Строителството на околовръстното от Бояна до „Люлин“ може да започне още тази година. // Строителство Градът, 06/2011. Посетен на 18/06/2011.
  15. ↑ http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/OUP_GOTOV_10000.pdf
  16. ↑ Информация за приемането на новия ОУП. // stroitelstvo.info.
  17. ↑ Безшумен влак между кварталите Княжево и Левски след 7 години – econ.bg. //
  18. ↑ Стоян Братоев: Третият метролъч на София се изгражда при много тежки геоложки условия
  19. ↑ Метрото за „Слатина“ ще тръгва от „Орлов мост“ и ще стига до The Mall
  20. ↑ Разклонението на третия метролъч ще тръгва от „Орлов мост“ и ще стига до The Mall
  21. ↑ 243 млн. лв. за строителство на 12 метростанции и 12 km трасе през 2017 г.
  22. ↑ Къде ще бъдат станциите от третия лъч на метрото в София (карта)
  23. ↑ 243 млн. лв. за строителство на 12 метростанции и 12 km трасе през 2017 г.
  24. ↑ През юни започва строителството на 4 станции от третия лъч на софийското метро
  25. ↑ Съобщение на ЦГМ
  26. ↑ Метрото за „Слатина“ ще тръгва от „Орлов мост“ и ще стига до The Mall
  27. ↑ Разклонението на третия метролъч ще тръгва от „Орлов мост“ и ще стига до The Mall
  28. ↑ Официален пресрелийз за финализиране поръчката за 10 влака през 2013 г.
  29. ↑ Проект: Нови 15 спирки на метрото в София
  30. ↑ Разширяването на метрото нарушава градоустройствените принципи
  31. ↑ http://spasisofia.org/bg/защо-софия-скара-кандидат-кметовете.html
  32. ↑ Стоян Братоев Софийски метрополитен. – София: Нота Бене, 2004. – с. 61 – ISBN 954-91420-1-9
  33. ↑ Стоян Братоев Софийски метрополитен. – София: Нота Бене, 2004. – с. 61 – ISBN 954-91420-1-9
  34. ↑ Стоян Братоев Софийски метрополитен. – София: Нота Бене, 2004. – с. 14 – ISBN 954-91420-1-9
  35. ↑ Metropolitan Sofia – General Information
  36. ↑ Метрото ще вози милион пътници. // Стандарт, 18 July 2005.
  37. ↑ Паркинги на три етажа в метрото. // fakti.bg, 30 March 2007.
  38. ↑ Намаляват пътниците в градския транспорт. // money.bg, 18 February 2009.
  39. ↑ Столичното метро постави рекорд – 201 хиляди пътници за един ден. // БНТ, 21 December 2009.
  40. ↑ Колата измести градския транспорт. // Монитор, 24 April 2010.
  41. ↑ 400 хиляди пътници на ден ще пътуват с метро от 2012 година. // TV7, 19 June 2011.
  42. ↑ Между 15 и 20% от стойността на метрото са за системите за управление. // stroitelstvo.info, 3 December 2012.
  43. ↑ Столичното метро ще се движи на по-чести интервали от април
  44. ↑ Столичното метро ще се движи на по-чести интервали от април
  45. ↑ New Sofia Metro Station Opens, Adding 15 000 Passengers – See more at: http://www.novinite.com/articles/175553/New+Sofia+Metro+Station+to+Open%2C+Adding+15+000+Passengers#sthash.TmfyPRaE.dpuf
  46. ↑ New Sofia Metro Station Opens, Adding 15 000 Passengers – See more at: http://www.novinite.com/articles/175553/New+Sofia+Metro+Station+to+Open%2C+Adding+15+000+Passengers#sthash.TmfyPRaE.dpuf
  47. ↑ "Метрото в София остава недостъпно за велосипеди". // Дневник.
  48. ↑ "Велосипед в метрото… с малки ограничения.". //
  49. ↑ Числен състав на „Метрополитен"ЕАД. // Оперативна програма Транспорт.
  50. ↑ Купихме машина за прокопаване тунела на метрото. // news.bg(7.12.2009 г.).
  51. ↑ Германска машина ще копае тунела за метрото под центъра на София и МД2. // stroitelstvo.info.
  52. ↑ График на движение на метровлаковете. //
  53. ↑ Според консултанта, изготвил проекта за Генерален план за движение в София „Мот Макдоналд“ – по БТА. Автобусите в София с 19,4 km/h, метрото – двойно по-бързо. // 2010-11-26. Посетен на 2010-11-26.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Софийско_метро&oldid=8793884“.