Софийско метро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Софийско метро
Sofia Metro Logo.svg
Информация
Тип метро
Място Герб на СофияСофия
Станции 34
Пътници 320 000/дн.[1]
Уебсайт http://www.metropolitan.bg/
Пусната 28 януари 1998 г.
Собственик Столична община
Оператори „Метрополитен“ ЕАД
Депо 1 (Сливница)
Дължина 39 km
Брой линии 2
Мeждурелсие 1435 mm
Софийско метро в Общомедия

Софийското метро е първото и единствено метро в България. Въведено е в експлоатация на 28 януари 1998 г. Има обща дължина 39 километра с 34 метростанции към 8 май 2015 г.

Метрото е обявено за национален обект, което означава, че неговото строителство се финансира както от общинския, така и от националния бюджет, но главно от европейски фондове.

История[редактиране | редактиране на кода]

Схема на метромрежата на Софийското метро

Проектиране[редактиране | редактиране на кода]

Първите проучвания и планове за строителство на подземен транспорт в столицата са осъществени в края на 60-те години на ХХ век. През 1972 г. Министерският съвет одобрява технико-икономически доклад, а през 1973 г. е създадена специализираната проектантска организация „Метропроект“. През 1974 г. въз основа на технико-икономическия доклад, с решение на Изпълнителния комитет на Столичния народен съвет, е приета Обща схема за развитие на линиите на метрото, съгласно която мрежата ще се състои от 3 диаметъра с обща дължина 52 километра, 47 станции и средно разстояние между тях 1100 метра.

Линиите по Общата схема са следните:

Линиите се пресичат в централната градска част във формата на триъгълник с върхове: пл. „Св. Неделя“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Национален дворец на културата.

Според първоначалната схема, след днешната метростанция „Сердика“ трасето на линия 1 е трябвало да продължи по бул. „Дондуков“, а след СУ „Св. Климент Охридски“ – по бул. „Цариградско шосе“ (тогава бул. „В. И. Ленин“). Изменението на трасето става през 1993 г.

Максимално допустимата скорост на движение на влаковете на метрото е 90 км/ч., максималната превозна способност – 50 000 пътници в час в едно направление, минимално допустимият от транспортната автоматика интервал между влаковете – 90 секунди, междурелсието – 1435 милиметра, захранването на влаковете е с постоянен ток с номинално напрежение 825 волта чрез контактна релса.

Една от първите схеми на Софийското метро, 1981 г., автор К. Каменов

През 1975 г. с разпореждане на правителството Държавното стопанско обединение „Хидрострой“ е определено за главен строител на метрото. В рамките на предприятието е създадена специализирана строителна организация „Метрострой“, която през 80-те години на ХХ век се обособява в самостоятелна фирма. През 1989 г. „Метрострой“ е преобразуван в общинска фирма и просъществува до 1999 г., когато е обявена в ликвидация заради тежко финансово състояние.

С разпореждането на правителството от 1975 г. е създадена дирекция „Метрополитен“ към Столичната община, която финансира изграждането на обекта, доставя оборудване, подготвя и осъществява експлоатацията (сега общинска фирма „Метрополитен“ ЕАД). След 1990 г. фирма „Метропроект“ е преобразувана в общинско дружество („Метропроект“ ООД), приватизирано през 2000 г.

Съвременно развитие[редактиране | редактиране на кода]

Участък Метростанции Дата на откриване
„Сливница“ – „Константин Величков“ 5 28 януари 1998 г.
„Константин Величков“ – „Опълченска“ 1 17 септември 1999 г.
„Опълченска“ – „Сердика“ 1 31 октомври 2000 г.
„Сливница“ – „Обеля“ 1 20 април 2003 г.
„Стадион „Васил Левски“ – „Младост 1“ 5 8 май 2009 г.
„Стадион „Васил Левски“ – „Сердика“ 1 8 септември 2009 г.
„Младост 1“ – „Цариградско шосе“ 2 25 април 2012 г.
„Обеля“ – „Джеймс Баучер“ 11 31 август 2012 г.
„ИЕЦ – Цариградско шосе“ – „Летище София“ 4 2 април 2015 г.
„Младост 1“ – „Бизнес парк София“ 3 8 май 2015 г.

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

Строеж на „Втори метродиаметър“ – строителната площадка на метростанция „НДК“ на кръстовището на бул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Витоша“, 30 октомври 2010 г.

Строителството на метрото в София започва на 6 март 1978 г. по най-натоварената линия в ж.к. „Люлин“ към пл. „Независимост“ с метростанции „Вардар“ и „Люлин“.

Заради строителството на НДК и оформянето на околното пространство, в периода 1980 – 1981 г. е проектирана и изградена техническа инфраструктура за линия 2. Построени са частично конструктивните части на 2 метростанции и тунелите между тях[2]. Метростанцията линия 3 не е строена. Изградени са:

  • метростанция „НДК“ – в началото на парка пред НДК (част от метростанцията и южният вестибюл);
  • метростанция „Свети Наум“ – близо до Национален музей „Земята и хората“ и хотел „Хемус“ (северната част от метростанцията и северния вестибюл откъм подлеза при музея). По-късно станцията е наречена „Европейски съюз“.

Тежката финансова криза от края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век силно затруднява изграждането на метрото, пусковите срокове неколкократно са отлагани. Активните строителни дейности са възобновени след 1995 г. След 1990 г. при благоустрояването на площада пред гара „Подуяне“ са изградени няколко десетки метра тунел[3] и е заложена конструкция на метростанция, част от планираната трета линия.

През 2004 г. започва подготовката, а през 2005 г. – и строителство на продължението на линия 1 през центъра на града от пл. „Независимост“ до „Интерпред“ в кв. „Изгрев“ с нов участък от 4,8 километра и 3 метростанции. Срокът за завършване е краят на 2007 г. За главен изпълнител на обекта е избрана японската фирма „Тайсей корпорейшън“. В началото на 2008 г. срокът за изграждане на участъка пл. „Независимост“ – Национален стадион „Васил Левски“ е удължен до 2009 г. В началото на 2006 г. започва изграждането на участъка от „Интерпред“ до ж.к. „Младост 1“ с дължина 3,2 километра и 3 метростанции.

През юли 2007 г. Министерството на транспорта утвърждава тръжната документация за избор на главен изпълнител на линия 2 в участъка от пътен възел „Надежда“ до хотел „Кемпински-Зографски“. Строителството на тази отсечка започва през 2008 г. и завършва през 2012 г. На 22 юли 2008 г. са обявени изпълнителите, избрани на организирания втори търг:

  • турската фирма „Доуш иншаат ве тиджарет“ АД трябва да строи участъка от надлез „Надежда“ до бул. „Патриарх Евтимий“ с дължина 3,8 километра и 4 метростанции;
  • Обединение „Метротрейс“ трябва да строи участъка от бул. „Патриарх Евтимий“ до бул. „Черни връх“ с дължина 2,6 километра и 3 метростанции.

Договорите с тях са подписани на 27 август 2008 г. Срокът за изпълнението на проекта е 45 месеца и трябва да завърши през 2012 г. Първата копка е направена на 14 декември 2008 г. Въвеждането в експлоатация става на 31 август 2012 г.

Строителството на отсечката ж.к. „Младост“ – „Летище София“ с дължина 7,1 километра по план започва през 2009 г. и завършва през април 2015  г. Изграждането се извършва поетапно.

  • I етап – от ж.к. „Младост 1“ до бул. „Цариградско шосе“ с дължина 2,14 километра. Търгът за участъка е спечелен от обединение „Метро Младост“, в което влизат 2 дъщерни дружества („Пи Ес Ай АД“, Стара Загора и „Трейс-София“ ЕАД, София) на „Трейс Груп Холд“ АД, както и „Адвал“ АД, „Стройинжект“ АД и 3 подизпълнители. Строителството започва на 15 февруари 2009 г., а откриването е на 25 април 2012 г.
  • II етап – от бул. „Цариградско шосе“ до бул. „Искърско шосе“ с дължина: 2870 метра и 2 подземни станции.
  • от бул. „Искърско шосе“ до летище "София“ с дължина 2090 метра, включващ естакада и една станция, разположена на нея, и последната метростанция – надземна, изградена в съседство с терминал 2 (от страна на р. „Искър“). Открита на 2 април 2015 г.

На 25 април 2013 г. в присъствието на президента Плевнелиев беше дадено началото на строителството на отклонението от метростанция „Младост 1“ до „Бизнес парк София“. Отсечката е с дължина 2,7 км с 3 метростанции. Срок на строителството – до април 2015 г. Открита на 8 май 2015 г.

Линии[редактиране | редактиране на кода]

Линия 1 (Първи метродиаметър)[редактиране | редактиране на кода]

Софийско метро
Първи метродиаметър
Обеля Обеля
Сливница Сливница
Люлин Люлин
Западен парк Западен парк
Вардар Вардар
Константин Величков Константин Величков
Опълченска Опълченска
СердикаСердика Сердика
СУ „Св. Климент Охридски“ СУ „Св. Климент Охридски“
Стадион „Васил Левски“ Стадион „Васил Левски“
Жолио Кюри Жолио Кюри
Г. М. Димитров Г. М. Димитров
Мусагеница Мусагеница
Младост 1 Младост 1
BSicon ABZlf.svgBSicon STRlg.svg  
BSicon STR.svgАлександър Малинов Александър Малинов
BSicon STR.svgАкад. Ал. Теодоров - Балан Акад. Ал. Теодоров - Балан
BSicon STR.svgБизнес парк София Бизнес парк София
BSicon STR.svg  
Младост 3 Младост 3
ИЕЦ - Цариградско шосе ИЕЦ - Цариградско шосе
Дружба Дружба
Искърско шосе Искърско шосе
Софийска Света гора Софийска Света гора
Летище София Летище София

Трасето и метростанциите от линия по направление северозапад-югоизток се строят активно от 80-те години на ХХ век. Към април 2015 г. в експлоатация е участък от ж.к. „Обеля“ до летище "София“ с обща дължина 24,96 километра и 20 станции (спирки).

Линията свързва направлението ж.к. „Обеля“ – ж.к. „Младост“ и летище "София“. В западната си част линия1 се свързва с линия 2 с метростанция „Ломско шосе“ при кръстовището на бъдещата „Западна тангента“ и бул. „Ломско шосе“. Метростанция „Сердика“ е трансферна с метростанция „Сердика 2“, между които е изграден преход.

В източния си дял линия 1 се разделя на 2 лъча:

На 12 февруари 2009 г. с решение на Столичния общински съвет са приети настоящите имена на метростанциите в участъка пл. „Независимост“ – ж.к. „Младост 1“, включващи съставките „бул.“, „ул.“ и грешно изписаното „ЖК“. За съжаление това решение е нарушено единството на имената от линии 1 и 31 а и приетите имена противоречат на традициите в именуването на станции. Названието на станция 10 при „Интерпред“ е било прието с правописна грешка – „ул. Жулио Кюри“ вместо правилното „ул. Жолио-Кюри“. Впоследствие грешката в названието е поправена и от имената на станциите отпадат съставките „бул.“, „ул.“ и „ЖК“. След откриването, изписването на името на метростанцията претърпява нова промяна: по стените на пероните е изписано като „Ф. Жолио Кюри“ (пълното име на историческата личност е Жан Фредерик Жолио-Кюри, а на изходите са поставени табели с новото име. Във влаковете станцията се обявява като „Жолио-Кюри“, тъй като нейното име официално не е променяно.

На 16 април 2009 г. започват изпитанията с влакове по новия участък от станция Стадион „Васил Левски“ до станция „Младост 1“. През август 2009 г. се извършват нощните проби по централния участък, а от 3 септември 2009 г. – 24-часовите изпитания, което означава, че влаковете се движат по истинско разписание по цялата линия, но без пътници в участъка от станция „Сердика“ през станция „СУ „Св. Климент Охридски“ до станция „Стадион „Васил Левски“.

На 7 септември 2009 г. централният участък е открит и е осъществено движение по цялата линия. Церемонията по официалното откриване е отложена за следващия ден 8 септември 2009 г.

На 25 април 2012 г. на официална церемония, в присъствието на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой, са открити метростанциите „Цариградско шосе“ и „Младост 3“.

На 14 юни 2012 г. Столичният общински съвет взема решение[4] за преименуването на метростанция „Цариградско шосе“ в „Интер Експо Център-Цариградско шосе“.

На 2 април 2015 г. отсечката от „Цариградско шосе“ до летище "София“ е открита.

На 8 май 2015 г. отсечката от „Младост 1“ до „Бизнес парк София“ и „Младост 4“ е открита.

Строеж на Линия 1 – строителната площадка на подземния паркинг при метростанция „Цариградско шосе“, 11 ноември 2010 г.
Строеж на Линия 1 – строителната площадка на метростанция „Цариградско шосе“, 11 ноември 2010 г.

Метростанции

Южен лъч

Планирани метростанции

  • Модерно предградие – на изхода от депо „Обеля“ между станциите „Сливница“ и „Обеля“, под ж.п. линията, над която ще бъде изградена ж.п. спирка, далечна переспектива.
  • Люлин 2 – на бул. „Царица Йоана“ между ж.к. „Люлин 2“ и ж.к. „Люлин 3“, далечна переспектива.
  • Царица Йоана – на кръстовището на бул. „Царица Йоана“ с бул. „Добринова скала“, далечна переспектива.

Линия 2 (Втори метродиаметър)[редактиране | редактиране на кода]

Софийско метро
Втори метродиаметър
Обеля Обеля
Ломско шосе Ломско шосе
Бели Дунав Бели Дунав
Надежда Надежда
Хан Кубрат Хан Кубрат
Княгиня Мария Луиза Княгиня Мария Луиза
Централна ж.п. гара Централна ж.п. гара
Лъвов мост Лъвов мост
СердикаСердика Сердика
НДК НДК
Европейски съюз Европейски съюз
Бул. "Джеймс Баучер" Джеймс Баучер
BSicon uexKBHFe.svg Витоша


Линия 2 според първоначалната схема е било предвидено да свързва частите на града по направление северозапад-юг – от кв. „Илиянци“ до кв. „Хладилника.“ След откриването на станция „Обеля“ е решено да бъде изградено отклонение на югозапад в посока към ж.к. „Надежда“ (като така бъде осъществена връзка с депото), а направлението в посока към кв. „Илиянци“ да бъде изградено в по-далечно бъдеще. Всъщност в приетия нов ОУП[9] трасето е премахнато. Предвидена е техническа връзка с „Първи метродиаметър“ между метростанция „Обеля“ и метростанция „Ломско шосе“, която е изградена на кръстовището на бъдещата „Западна тангента“ и бул. „Ломско шосе“, и преход на „Първи метродиаметър“ на метростанция „Сердика“ и на „Трети метродиаметър“ при НДК.

След откриването на линия 2, линиите не са разделени и т. нар. техническа връзка се използва за пътнически превози.

Всички метростанции са със странични перони, с дължина 104 метра. Изключение правят само конструктивно изградените през 1981 година при строителството на НДК и при хотел „Хемус“ станции – те са с островни перони.

При изграждането на станция „Сердика 2“, в центъра на София (пред ЦУМ) е разкрит богат на археологически находки пласт, част от древната Сердика. Съхраняването на находките влиза в противоречие с плановете за изграждането на подземен паркинг и с открития способ за изграждане на метростанцията.

На 24 април 2010 г. във Фейсбук е създадена група, призоваваща да се спасят археологическите находки, намерени при строителството на метрото и за отказ от строителството на подземен паркинг, както и промяна в методите на изграждане на метростанцията (вместо по открития способ, да се пристъпи към закрит способ).

След обществено обсъждане и с набавянето на финансиране, свързано с опазване на археологическите находки, плановете за построяването на метростанцията са променяни няколко пъти, построяването на подземен паркинг е отменено, а метростанцията се изгражда по подземен начин. Основната част от находките е запазена, а над тях е поставен заслон.

На 10 юни 2012 г. се се състои ожесточено обсъждане на желанието на Министерския съвет да преименува метростанциите „НДК“ и „Свети Наум“ съответно на „Обединена Европа“ и „Музей Земята и хората“. Противниците на преименуването отбелязват, че „условието при именуване е в наименованието на спирките да се ползват географски топоними. Затова станция „Жолио-Кюри“ не е наречена на Петър Дънов. На 14 юни е взето решение да се преименува само станция „Свети Наум“, която да носи името „Европейски съюз“. Посочена е причина, че е дадено обещание пред председателя на Европейската комисия Жозе Барозу.[10]

На 13 август 2012 г. на Втори метродиаметър е подадено напрежение и по цялата линия е извършено пробно пътуване. С това започват изпитанията на линията. След 25 август влаковете започват да пътуват по действителното си разписание по линиите 1 и 2, но по втората линия – без пътници.

На 31 август 2012 г. линия 2 е открита за ползване от пътници.

Метростанции :

  • Ломско шосе – работи от 31 август 2012 г.
  • Бели Дунав – работи от 31 август 2012 г.
  • „Надежда“ – работи от 31 август 2012 г.
  • Хан Кубрат – работи от 31 август 2012 г..
  • Княгиня Мария Луиза – работи от 31 август 2012 г.
  • Централна ж.п. гара – работи от 31 август 2012 г.
  • Лъвов мост – работи от 31 август 2012 г.
  • Сердика (връзка с линия 1) – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • НДК – работи от 31 август 2012 г.
  • Европейски съюз – работи от 31 август 2012 г.
  • Джеймс Баучер – работи от 31 август 2012 г.
  • Витоша[11] – на кръстовището на бул. „Черни връх“ с ул. „Хенрих Ибсен“, в строеж 2014 – 2016 г.[12]
  • Черни връх – на бул. „Черни връх“ при кв. „Кръстова вада“, далечна перспектива
  • Драгалевци – на кръстовището на бул. „Черни връх“ с бул. „Околовръстен път“ при кв. „Драгалевци“, далечна перспектива

Северен лъч

  • Толстой – на бул. „Рожен“ при ж.к. „Толстой“, далечна перспектива
  • Свобода – на бул. „Рожен“ при ж.к. „Свобода“, далечна перспектива
  • Рожен – на бул. „Рожен“ при стоков базар „Илиянци“, далечна перспектива
  • Илиянци – на бул. „Рожен“ при кв. „Илиянци“, далечна перспектива

През 2012 г. започва изработването на технически проект за удължаване на линия 2 в южна посока с още една станция „Витоша“, а официалното ѝ строителство започна на 1 август 2014 г. Станцията ще има изходи към кръстовищата на бул. „Черни връх“ и ул. „Хенрих Ибсен“, както и на ул. „Сребърна“ и ул. „Филип Кутев“ при мол „Парадайс“. Плановете на Столичната община са продължението на линията до тази станция да бъде изградено за 22 месеца.

Съществуват планове и за станции – „Черни връх“ и „Драгалевци“, съотвентно първата при кв. „Кръстова вада“, а последната на пресечката на бул. „Черни връх“ с бул. „Околовръстен път“.

Линия 3 (Трети метродиаметър) [редактиране | редактиране на кода]

Софийско метро
Трети метродиаметър
Депо „Враждебна“ Депо „Враждебна“
Ботевградско шосе Ботевградско шосе
Васил Левски Васил Левски
Владимир Вазов Владимир Вазов
Стефан Караджа Стефан Караджа
Хаджи Димитър Хаджи Димитър
Евлоги и Христо Георгиеви Евлоги и Христо Георгиеви
Орлов мостОрлов мост Орлов мост
Патриарх Евтимий Патриарх Евтимий
НДКНДК НДК
Пенчо Славейков Пенчо Славейков
България България
Цар Борис III Цар Борис III
Овча Купел 1 Овча Купел 1
Монтевидео Монтевидео
Овча Купел 2 Овча Купел 2
Горна Баня Горна Баня

Третата линия на метрото според досегашната схема трябва да свързва югозападната със североизточната част на града. От тази линия са изградени части от трасето край гара „Подуяне“.

Заради изменението на градоустройствения план на София (ОУП) от Столичната община заявяват, че линията ще бъде изградена 80% надземно като леко метро и единствено през централната част на града трасето ще влиза под земята. Същата информация стои и на обновения официален сайт на „Метрополитен“.[13] През юни 2011 г. главният архитект на София Петър Диков заявява, че третата линия ще бъде класическо метро, с отделни открити части.“[14]

В приетия на 16 декември 2009 г. нов ОУП[15] трасето на третата линия не съществува. Вместо това то е заменено с т. нар. „скоростен трамвай“. В интервюта са пуснати в обращение различни наименования: „скоростна железница“, „скоростен трамвай“, „лека железница“, както и различни варианти на трасето, които не съвпадат с трасето на проектантите на метрото.

През 2009 г. са отпуснати средства от европейските фондове за разработване на конкретен маршрут на третата линия. За евентуално начало на строителство на т.нар. „скоростен трамвай“ се споменава 2014 г.

Строителството на третата линия започва през февруари 2016 година.

Метростанции

  • Депо „Враждебна“ – ново депо за влаковете от линия 3 при бул. „Ботевградско шосе“, в проект
  • Ботевградско шосе – пресечката между бул. „Ботевградско шосе“ и бул. „Източна тангнета“, в проект
  • Васил Левски – на бул. „Владимир Вазов“ между ж.к. „Левски Г“ и ж.к. „Левски В“, в проект
  • Владимир Вазов – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Резбарска“ при ж.к. „Сухата река“, в проект
  • Стефан Караджа – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Васил Кънчев“ при ж.к. „Стефан Караджа“, в проект
  • Хаджи Димитър – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Ильо Войвода“ при ж.к. „Хаджи Димитър“, в проект
  • Евлоги и Христо Георгиеви – на пресечката на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ с бул. „Янко Сакъзов“ при парка „Заимов“, в строеж
  • Орлов мост – на пресечката на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ с бул. „Цариградско шосе“ при „Орлов мост“, връзка с линия 1, в строеж
  • Патриарх Евтимий – на пресечката на бул. „Васил Левски“ с бул. „Патриарх Евтимий“, в строеж
  • НДК – на пресечката на бул. „Патриарх Евтимий“ с бул. „Витоша“ при НДК, връзка с линия 2, в строеж
  • Пенчо Славейков – на пресечката на бул. „Прага“ с бул. „Пенчо Славейков“ при Медицинска академия, в строеж
  • България – на пресечката на бул. „Гешов“ с бул. „България“ при ж.к. „Хиподрума“, в строеж
  • Цар Борис III – на пресечката на бул. „Цар Борис III“ с бул. „Гоце Делчев“ при ж.к. „Белите брези“, в строеж
  • Овча Купел 1 – на пресечката на бул. „Президент Линкълн“ с бул. „Никола Мушанов“ при ж.к. „Овча Купел 1“, в проект
  • Монтевидео – на пресечката на бул. „Монтевидео“ и бул. „Западна тангнета“ между ж.к. „Овча Купел 1“ и ж.к. „Овча Купел 2“, в проект
  • Овча Купел 2 – на бул. „Западна тангнета“ в ж.к. „Овча Купел 2“, в проект
  • Горна Баня – на пресечката на бул. „Околовръстен път“ с бул. „Западна тангнета“ при кв. „Горна Баня“, възлова с ж.п. линията „София-Перник“, в проект

Влакове („подвижен състав“)[редактиране | редактиране на кода]

Тип 81 – 717.4/81 – 714.4[редактиране | редактиране на кода]

Представляват първото поколение подвижен състав в Софийското метро и се използват от 1998 г. Произведени са за нуждите на „Метрополитен София“ от „Метровагонмаш“, гр. Митищи, Московска област, Русия още през 1990 г. Доставени са общо 48 вагона, композирани в 12 влака с по четири вагона. Предвидена е модернизация на тези влакове след 2019 г.

Командните вагони тип 81 – 717.4 носят инвентарни номера от 1001 до 1024, а междинните тип 81 – 714.4 са с номера 5001 – 5024.

Списък на вагоните 81 – 717.4/714.4 в метродепо Обеля
Номер на влака Година на производство Номера на вагоните Модификация Цвят на вагоните
А1 1990 1019-5019-5020-1020 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани.
А2 1990 1008-5008-5009-1009 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани.
А3 1990 1014-5014-5015-1015 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани.
А4 1990 1011-5011-5012-1012 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани.
А5 1990 1010-5010-5013-1013 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани.
А6 1990 1016-5016-5022-1022 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани.
А7 1990 1017-5017-5023-1021 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани.
А8 1990 1018-5018-5021-1023 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани.
А9 1990 1001-5001-5005-1005 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани.
А10 1990 1002-5002-5006-1006 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани
А11 1990 1003-5003-5007-1007 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани.
А12 1990 1004-5004-5024-1024 81 – 717.4/714.4 син, после сив със зелени врати и с цветни ленти отстрани .

Тип 81 – 740.2/741.2 и 81 – 740.2Б/741.2Б[редактиране | редактиране на кода]

Влаковете „Русич“ са второто поколение, използвано в София. Произведени са и пригодени за нуждите на София от руската фирма ОАО „Метровагонмаш“.

Доставката и въвеждането на тези влакове започва от 2005 г. с доставяне на първия опитен състав от модификацията 81 – 740.2/741.2. До 2009 г. са доставени още 8 влака, а през 2010 г. – още 3 влака, но от доразработената модификация 81 – 740.4/741.4 (използвана в Московското метро и Казанското метро), която за нуждите на Софийското метро получва индекс 2Б. През 2012 г. са доставени още 18 влака от модификация 81 – 740.2Б/741.2Б за нуждите на линии 1 и 2.

Списък на вагоните тип Русич в метродепо Обеля
Номер на влака Година на производство Номера на вагоните Модификация Цвят на вагоните
А21 2005 2001-6001-2002 81 – 740.2/741.2 оранжев
А22 2005 2003-6002-2004 81 – 740.2/741.2 оранжев
А23 2005 2005-6003-2006 81 – 740.2/741.2 оранжев
А24 2006 2007-6004-2008 81 – 740.2/741.2 светло зелен
А25 2006 2009-6005-2010 81 – 740.2/741.2 светло зелен
А26 2006 2011-6006-2012 81 – 740.2/741.2 светло зелен
А27 2009 2013-6007-2014 81 – 740.2/741.2 син
А28 2009 2015-6008-2016 81 – 740.2/741.2 син
А29 2009 2017-6009-2018 81 – 740.2/741.2 син
А30 2010 2019-6010-2020 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно син
А31 2010 2021-6011-2022 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно син
А32 2010 2023-6012-2024 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно син
А33 2012 2025-6013-2026 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно зелен
А34 2012 2027-6014-2028 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно зелен
А35 2012 2029-6015-2030 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно зелен
А36 2012 2031-6016-2032 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно зелен
А37 2012 2033-6017-2034 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно зелен
А38 2012 2035-6018-2036 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно зелен
А39 2012 2037-6019-2038 81 – 740.2Б/741.2Б лилав
А40 2012 2039-6020-2040 81 – 740.2Б/741.2Б лилав
А41 2012 2041-6021-2042 81 – 740.2Б/741.2Б лилав
А42 2012 2043-6022-2044 81 – 740.2Б/741.2Б лилав
А43 2012 2045-6023-2046 81 – 740.2Б/741.2Б лилав
А44 2012 2047-6024-2048 81 – 740.2Б/741.2Б лилав
А45 2012 2049-6025-2050 81 – 740.2Б/741.2Б керемидено червен
А46 2012 2051-6026-2052 81 – 740.2Б/741.2Б керемидено червен
А47 2012 2053-6027-2054 81 – 740.2Б/741.2Б керемидено червен
А48 2012 2055-6028-2056 81 – 740.2Б/741.2Б керемидено червен
А49 2012 2057-6029-2058 81 – 740.2Б/741.2Б керемидено червен
А50 2012 2059-6030-2060 81 – 740.2Б/741.2Б керемидено червен
А51 2013 2061-6031-2062 81 – 740.2Б/741.2Б лилав
A52 2013 2063-6032-2064 81 – 740.2Б/741.2Б лилав
А53 2013 2065-6033-2066 81 – 740.2Б/741.2Б лилав
A54 2013 2067-6034-2068 81 – 740.2Б/741.2Б керемидено червен
A55 2013 2069-6035-2070 81 – 740.2Б/741.2Б керемидено червен
A56 2013 2071-6036-2072 81 – 740.2Б/741.2Б керемидено червен
A57 2013 2073-6037-2074 81 – 740.2Б/741.2Б керемидено червен
A58 2013 2075-6038-2076 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно зелен
A59 2013 2077-6039-2078 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно зелен
A60 2013 2079-6040-2080 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно зелен

През 2013 г. заради удължаването на линия 1 са произведени още 10 влака от типа 81 – 740.2Б/741.2Б.

Използват се 40 влака, съставени от 120 вагона.

Депа[редактиране | редактиране на кода]

Съхранението, поддръжката и използването на влаковете на метрото в София се извършва в депо „Обеля“. Завършено няколко години след доставката на първите влакове, модернизирано и разширено през 2010 – 2012 г., то ще може да обслужва и двете линии. Подходите за депото се намират между станциите „Сливница“ и „Обеля“.

В първоначалните планове за строителството на метрото схемата е предвиждала всяка линия да има собствено депо, но с измененията на трасетата и намаляване на планираните разходи, депата са сведени до две, като второто ще обслужва линия 3 и най-вероятното му местоположение ще бъде в кв. „Враждебна“.

Данни за използването на метрото[редактиране | редактиране на кода]

Година Пътници на ден Промяна Метростанции
1998 10 000[16] Първоначални 5
1999 6
2000 70 000[17] Повишение700.0 7
2001 7
2002 90 000[18] Повишение28.6 7
2003 80 000[19] Понижение11.1 8
2004 8
2005 70 000[20] Понижение12.5 8
2006 8
2007 90,000[21] Повишение28.6 8
2008 76,000[22] Понижение15.6 8
2009 201 000[23] Повишение264.5 14
2010 187 000[24] Понижение7.0 14
2011 190 000[25] Повишение1.6 14
2012 350 000[26] Повишение84.2 27
2013 280 000[27] Понижение20.0 27
2014 320 000[28] Повишение14.3 27
2015 (01.01 – ) 34

Разни[редактиране | редактиране на кода]

  • Строителството на втората част на линия 1 започна със заем, изтеглен от софийската община от Японската банка за международно сътрудничество от 12,894 млрд. японски йени (104,034 млн. щатски долара) към датата на подписване на договора 6 февруари 2002 г.). Заемът влиза в сила от 26 юли 2002 г., а срокът за усвояването му до 26 юли 2009 г. През 2009 г. срокът е удължен до 2011 г. заради забавянето на строителството. Срокът за изплащане на заема е 20 г. – от 2012 до 2032 г., при годишна лихва 1,8%.
  • Японското дружество „Тайсей корпорейшън“ прокопава тунелите на линия 1 в участъка от площад „Независимост“ – Национален стадион „Васил Левски“ с механизирана тунелопробивна машина (ТПМ), известна като „къртица“. Тунелите побират една релса и са с диаметър 5,82 метра. Специален 200-тонен кран, докаран от АЕЦ „Козлодуй“, спуска земекопната машина на части в предварително изкопания монтажен котлован на метростанцията при Националния стадион „Васил Левски“. Къртицата е сглобена на място и започва постепенно да навлиза под земята. Най-напред се прокопават двата еднопътни тунела в участъка Национален стадион „Васил Левски“ – СУ „Св. Климент Охридски“, а после машината прокопава и двата тунела между СУ „Св. Климент Охридски“ и метростанция „Сердика“.
  • След метростанцията при Национален стадион „Васил Левски“, тунелът на метрото продължава трасе, строено през 80-те години на ХХ век за подземен трамваен тът, отговарящ на метростандартите. По-късно се взема решение трасето на метрото да премине по него.
  • Метрополитен ЕАД дълго отказваше да превозва велосипеди в метрото. Според Стоян Братоев, в Европа в метрото не се превозвали велосипеди, това се правело само в регионални влакове.[29]. След дълъг спор между неправителствени организации и Софийската община, през 2011 превоз на велосипеди е разрешен, но само след 21.00 часа през делнични дни, а целодневно – само през почивни дни. Превозът на велосипед се заплаща с единичен билет или електронен импулс на стойност 1 лев.
  • Строителството на Софийското метро е най-евтиното до момента в Европа. Стойността на 1 километър възлиза на 30 – 38 млн. евро. Цената за това са скъсените перони на метростанциите (102 метра спрямо 120 метра при първоначалния проект), плитко и наземно изгражданите участъци от тунелите, както и използването на построения през 80-те години на ХХ век тунел под бул. „Драган Цанков“.
  • Средното разстояние между станциите по линия 1 е 1100 метра, дължината на пероните е 120 метла, а на втора линия е 102 метра.
  • Само за месец след откриването на метростанция „СУ Св. Климент Охридски“, дневно потокът от пътници е увеличен до 163 хиляди души и продължава да расте. В края на декември 2009 г. е надхвърлена нова граница – 201 000 пътници.
  • Средното разстояние между метростанциите от линия 2 е 912 метра. Максимално допустима скорост на движение на трасето е 80 км/ч.
  • Към 2010 г. в метрото работят 624 служители, както следва: Централно управление – 30 служители; управление „Експлоатация" – 558 служители; управление „Инвестиционна дейност" – 36 служители.[30]
  • Линия 2 в участъка от надлез „Надежда“ до НДК се прокопава с двупътна тунелопробивна машина (щит, къртица), производство на германското дружество „Херенкнехт“, с външен диаметър на тунела 9,45 метра.[31] Съоръжението е с тегло над 1600 тона и дължина 85 метра, прокопава средно по 9 метра на денонощие (около 1000 кубически метра или 50 камиона изкопен материал), а в процеса са ангажирани 35 души. (Снимки:1 2). Машината е превозена по река Дунав до Белене, а до София – на платформи, където е сглобена и започва прокопаването на 6 април 2010 г.[32]
  • Цената на билета за метрото през 2014 г. е 1 лев. Влаковете се движат по следното разписание: [33]
  • Средната скорост на движение на софийското метро към 2010 г. е 38,84 км/ч. За сравнение автобусите в София се движат с 19,4 км/ч., а трамваите – с 12,7 км/ч.[34]

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Линия 1 (Първи „диаметър“)[редактиране | редактиране на кода]

Линия 2 (Втори „диаметър“)[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Столичното метро ще се движи на по-чести интервали от април
  2. http://metropolitan.hit.bg/html/belejki.htm Неофициална страница на Метрополитен София – Исторически бележки
  3. Изградени части от тунел пред гара Подуене. // Подземни транспортни съоръжения, стр. 5.
  4. Решение за преименуване на 3 метростанции от Метродиаметър 1 и 2
  5. Спаси Метрото
  6. Столичен общински експертен съвет по устройство на територията
  7. http://issuu.com/zino/docs/metropolitan_2013?mode=embed&layout=http://1kam1.com/magazines/skin/issuu/themes/basicBlue/layout2.xml
  8. http://issuu.com/zino/docs/metropolitan_2013?mode=embed&layout=http://1kam1.com/magazines/skin/issuu/themes/basicBlue/layout2.xml
  9. http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/OUP_GOTOV_10000.pdf
  10. Наесен метрото вози до Европейския съюз
  11. [http://www.dnevnik.bg/live/gradska_sreda/2013/09/11/2138470_i_imenata_na_novite_metrostancii_sa_sofiiska_sveta_gora/ Наименования на новите станции от разширението на МД1 и МД2
  12. [http://www.dnevnik.bg/live/gradska_sreda/2014/07/30/2353108_ot_1_avgust_zapochva_stroejut_na_metroto_do_hladilnika/ От 1 август започва строежът на метрото до „Хладилника“
  13. Генерална схема – metropolitan.bg. //
  14. Милена Василева и Деян Тодоров. Арх. Петър Диков, главен архитект на София: Строителството на околовръстното от Бояна до „Люлин“ може да започне още тази година. // Строителство Градът, 06/2011. Посетен на 18/06/2011.
  15. http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/OUP_GOTOV_10000.pdf
  16. Стоян Братоев Софийски метрополитен. – София: Нота Бене, 2004. – с. 61 – ISBN 954-91420-1-9
  17. Стоян Братоев Софийски метрополитен. – София: Нота Бене, 2004. – с. 61 – ISBN 954-91420-1-9
  18. Стоян Братоев Софийски метрополитен. – София: Нота Бене, 2004. – с. 14 – ISBN 954-91420-1-9
  19. Metropolitan Sofia – General Information
  20. Метрото ще вози милион пътници. // Стандарт, 18 July 2005.
  21. Паркинги на три етажа в метрото. // fakti.bg, 30 March 2007.
  22. Намаляват пътниците в градския транспорт. // money.bg, 18 February 2009.
  23. Столичното метро постави рекорд – 201 хиляди пътници за един ден. // БНТ, 21 December 2009.
  24. Колата измести градския транспорт. // Монитор, 24 April 2010.
  25. 400 хиляди пътници на ден ще пътуват с метро от 2012 година. // TV7, 19 June 2011.
  26. Между 15 и 20% от стойността на метрото са за системите за управление. // stroitelstvo.info, 3 December 2012.
  27. Столичното метро ще се движи на по-чести интервали от април
  28. Столичното метро ще се движи на по-чести интервали от април
  29. "Метрото в София остава недостъпно за велосипеди". // Дневник.
  30. Числен състав на „Метрополитен"ЕАД. // Оперативна програма Транспорт.
  31. Купихме машина за прокопаване тунела на метрото. // news.bg(7.12.2009 г.).
  32. Германска машина ще копае тунела за метрото под центъра на София и МД2. // stroitelstvo.info.
  33. График на движение на метровлаковете. //
  34. Според консултанта, изготвил проекта за Генерален план за движение в София „Мот Макдоналд“ – по БТА. Автобусите в София с 19,4 km/h, метрото – двойно по-бързо. // 2010-11-26. Посетен на 2010-11-26.