София Баварска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името София Баварска.

София Баварска
ерцхерцогиня на Австрия

Родена
Починала
28 май 1872 г. (67 г.)
Погребана Императорска крипта, Виена, Австрия
Други титли баварска принцеса
Coat of Arms of the Kingdom of Bavaria 1835-1918.svg
Семейство
Род Вителсбахи
Баща Максимилиан I Йозеф (Бавария)
Майка Каролина Баденска
Братя/сестри Августа-Амалия Баварска
Елизабет-Лудовика Баварска
Лудовика Баварска
Каролина Августа Баварска
Мария Анна Леополдина Баварска
Амалия-Августа Баварска
Лудвиг I
Карл Теодор Баварски
Съпруг Франц Карл Австрийски (4 ноември 1824)
Деца Франц Йосиф
Карл Лудвиг Австрийски
Максимилиан I
Лудвиг Виктор Австрийски
София Баварска в Общомедия

София Баварска (на немски: Sophie Friederike von Bayern, пълно име: Sophie Friederike Dorothea Wilhelmine von Bayern) е баварска принцеса и австрийска ерцхерцогиня – майка на австро-унгарския император Франц Йосиф и на мексиканския император Максимилиан I. Изключително амбициозна жена, София Баварска притежава главна заслуга за възцаряването на най-големия ѝ син на австрийския престол и дълги годни диктува правилата в двора на Хабсбургите.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

София е родена на 25 януари 1805 г. в Мюнхен като принцеса София Фредерика Доротея Вилхелмина Баварска. Тя е дъщеря на баварския крал Максимилиан I Йозеф и втората му съпруга Каролина Баденска. София има една сестра близначка – Мария Анна Леополдина, която по-късно става кралица на Саксония. Сестра е и на Елизабет-Лудовика Баварска, кралица на Прусия.

На 4 ноември 1824 г. София се омъжва за австрийския ерцхерцог Франц Карл (1802 – 1878), който е син на австрийския император Франц II и брат на император Фердинанд I. София ражда на съпруга си пет деца.

По време на управлението на слабохарактерния ѝ и неспособен девер – император Фердинанд I, София Баварска е наричана единствения мъж в двора. Амбицията ѝ да постави най-големия си син Франц Йосиф на австрийския престол, е постоянна тема за разговор в двора по това време. По време на революцията от 1848 г. София принуждава съпруга си да се отрече от правата върху престола в полза на сина им Франц Йосиф. След възцаряването на сина ѝ София Баварска се превръща в кардинала в сянката на австрийския престол. В съвременната култура тя остава известна с изключително лошото си отношение към снаха си Елизабет Баварска (Сиси), която е и нейна племенница.

През целия си живот майката на императора води стриктно свой дневник, който става ценен източник за живота, порядките и събитията в императорския двор. През 1867 г. екзекуцията на по-малкия ѝ син Максимилиан в Мексико нанася сериозен удар върху София. Тя не успява да се съвземе от шока и се оттегля от публичния живот. Умира от мозъчен тумор през 1872 г.

София Баварска остава известна и с близките си отношения с Наполеон II, който живее в австрийския двор като херцог на Райхщат. Според мълвата между двамата е съществувала любовна връзка, плод на която е вторият син на София Максимилиан, който е роден няколко седмици преди смъртта на Наполеон II през 1832 г. Тези слухове остават непотвърдени, но се знае със сигурност, че София става изключително студена и амбициозна жена именно след смъртта на Наполеон II.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]


CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Princess Sophia of Bavaria“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​