София Луиза фон Мекленбург-Шверин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кралица София Луиза Пруска
София Луиза
София Луиза фон Мекленбург-Шверин, 1709

София Луиза фон Мекленбург-Шверин (на немски: Sofie Luise von Mecklenburg-Schwerin; Sophie Luise, Herzogin zu Mecklenburg-Schwerin; * 16 май 1685 в Грабов; † 29 юли 1735 в Шверин) е херцогиня от Мекленбург-Шверин и втората кралица на Прусия (1706 – 1713), третата съпруга на пруския крал Фридрих I.

Тя е дъщеря на херцог Фридрих фон Мекленбург (1638 – 1688) и съпругата му ландграфиня Христина Вилхелмина фон Хесен-Хомбург (1653 – 1722), дъщеря на ландграф Вилхелм Христоф фон Хесен-Хомбург и София Елеонора фон Хесен-Дармщат.[1]

София Луиза фон Мекленбург-Шверин се омъжва на 28 ноември 1708 г. на 23 години в Берлинския дворец за петдесетгодишния пруски крал Фридрих I (1657 – 1713), син на курфюрст Фридрих Вилхелм фон Бранденбург и на принцеса Луиза Хенриета фон Дасау-Диленбург. Той е първият крал на Прусия (1701 – 1713). Тя е третата му съпруга. Бракът е бездетен.[2][3]

Кралицата изпада в депресия и умствено объркване и не може да участва повече в дворцовия живот. През януари 1713 г. нейният съпруг, няколко седмици преди смъртта му, я закарва в Первенитц в Хавеланд. Неговият наследник, крал Фридрих Вилхелм I, изпраща болната жена обратно при нейната фамилия в Мекленбург. Там тя живее първо в двореца в Грабов, след това малко в Нойщат-Глеве и по-късно в двореца в Шверин, където умира 1735 г. на петдесет години. София Луиза е погребана в Шелф-църквата Св. Николай в Шверин.

През 1712 г. тя подарява църквата Св. София в Берлин Мите.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Christine von Brühl: Anmut im märkischen Sand. Die Frauen der Hohenzollern. Aufbau, Berlin 2015, ISBN 978-3-351-03597-6, S. 128 – 144.
  • Karin Feuerstein-Praßer: Die preußischen Königinnen. Piper, München/Zürich 2008, ISBN 978-3-492-25295-9, S. 104 – 117.
  • Ernst Daniel Martin Kirchner: Die Kurfürstinnen und Königinnen auf dem Thron der Hohenzollern, 2. Teil: Die letzten acht Kurfürstinnen, berlion 1867, S. 341 – 343.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]