София Монфератска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
София Палеологина-Монфератска
византийска императрица
Лични данни
Родена 1399
Казале Монферато
Починала 21 август 1434
Византия
Семейство
Брак император Йоан VIII Палеолог
Баща Теодор II Палеолог дьо Монферат
Майка Жана дьо Бар
София Палеологина-Монфератска (на италиански: Sofia Paleologa, Sofia di Monferrato; починала 21 август 1434) е византийска императрица (1425 – 1426), втора съпруга на император Йоан VIII Палеолог.

София е дъщеря на маркиз Теодор II Палеолог дьо Монферат и втората му съпруга Жана дьо Бар, дъщеря на херцог Роберт I от Бар и Мария Валоа, дъщеря на френския крал Жан II и Бона Люксембургска.[1]

На 26 януари 1404 г. София е сгодена за Филипо Мария Висконти, син на миланския херцог Джан Галеацо Висконти. Но бракът така и не се състоял.

На 19 януари 1421 г. София е омъжена за Йоан VIII Палеолог, единственият оцелял син на император Мануил II Палеолог и Елена Драгаш. По това време Йоан е съимператор на баща си. Според Сфранцес бракът е сключен в катедралата Св. София в Константинопол.

Мануил Палеолог изпратил специално посолство до католическия събор в Констанса, докато търсил папско разрешение за сключването на брака между София и Йоан VIII. Проблем се оказало преминаването на София от Католицизма в Православната вяра. Най-накрая се получило разрешение от папа Мартин V, който е избран от събора в Констанса.

Според слуховете София не се побирала в стандартите за красота на своето време. Йоан VIII не е доволен от брака си и странял от съпругата си [2] София прекарва по-голямата част от брака си изолирана от съпруга си.

На 21 юли 1425 г. умира Мануил VIII Палеолог, а престолът е наследен от Йоан VIII. Сега София измества свекърва си като старша императрица. Въпреки това бракът между София и Йоан VIII е разтрогнат през август 1426. София не се омъжва повторно и умира осем години по-късно.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Nicol, D.M., The Last Centuries of Byzantium 1261-1453 (Cambridge University Press, 1993)
  • Vasiliev, A.A., History of the Byzantine Empire, 324-1453 (University of Wisconsin Press, 1958), p. 588
  • Георгий Сфранцес, Paleologo. Grandezza e caduta di Bisanzio, Sellerio, Palermo 2008, ISBN 88-389-2226-8
  • Дука, Historia turco-bizantina 1341-1462, Michele Puglia, il Cerchio, Rimini 2008, ISBN 88-8474-164-5

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sofia di Monferrato, fmg.ac
  2. Nicol, J.M. The Last Centuries of Byzantium 1261-1453.