Направо към съдържанието

София (светица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името София.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Света София.

София
християнска светица
Света мъченица София с дъщерите си светите деца мъченици Вяра, Надежда и Любов
Света мъченица София с дъщерите си светите деца мъченици Вяра, Надежда и Любов

Родена
Починала
138 г.
Канонизация
Празник17 септември
Семейство
ДецаСофия
София в Общомедия

София е християнска светица от времето на ранното християнство, почитана от Източноправославната църква на 17 септември, заедно със своите 3 дъщери – мъчениците Вяра, Надежда и Любов (в деня на смъртта им съответно са на 12, 10 и 9 години), които според християнското предание са загинали мъченически, също като нея.

Премъдрост Божия е сред епитетите на Иисус Христос[1][2] и вероятно това е произходът на името на светицата, (но храмовете с името „Света София“ са посветени на Божия син, а не на нея). Имената на нейните дъщери (преведени така от гръцки на български и с вероятно приблизително звучене Пистис, Елпис, Агапе – Πίστις, Ἐλπίς, Ἀγάπη) носят тези на основните и вдъхновени от божествената мъдрост, „плодове“ на Светия Дух, а именно вяра, надежда и любов. На други езици са известни по разнообразни други начини. Например на английски: Faith, Hope and Charity, а на испански: Fe, Esperanza, Caridad, евентуално с предположението, че оригиналните им имена са били на латински език: Fides, Spes, Caritas (светици с тези и подобни имена, макар и като личности явно различни от горните, са се почитали от католиците поотделно). Наричането на децата на различни добродетели е било популярно сред ранните християни и остава такова сред някои съвременни народи, включително испанците.

Името на майката на момичетата винаги е София или сходно (включително Соня), според местния изговор, но поначало може да се преведе и като Мъдрост или отначало да е било латинското Сапиентия/Разумна (което име се среща в надписи, намерени в римски катакомби).

Според някои изследователи на агиографията, историята на Света София и трите ѝ деца е всъщност компилация/съчетание между житията на различни светци. Значението на разказа обаче остава непроменено. Според него София е благочестива християнка, живяла през I век и посветила се след овдовяването си на грижи за дъщерите си. Заселват се в Рим, където както тя, така и момичетата, са жестоко наказани от властите по време на гонение срещу християните, заради привързаността си към религията си. Според легендата майката е заставена да наблюдава мъченията на дъщерите си, вземани ѝ една след друга, после ги погребва и след като дни наред плаче и се моли край гроба им накрая умира от мъка.

Култът към светиците Вяра, Надежда, Любов и София се е запазил в православието, докато католическият им празник е отпаднал от Римския мартиролог (в който е включен през XVI век от Цезар Бароний), в резултат на реформата на богослужебния календар, свързана с решенията на Втория Ватикански събор.

На Запад през Средновековието съществува и значително смесване на образите на Света София - майката, за която се предполага, че е от Милано, Италия и Света София Римска, девица от Пиценум, Италия, почитана заедно със своята спътница Висия. Мощите на една от двете Софии (не е сигурно, че те са съвременници) са пренесени в женския манастир в Ешау в Елзас, откъдето култът към Света София се пренася и в Германия, където е почитана, като покровителка на вдовиците.

На света София е наречена улица в Центъра на София (Карта).

  1. Международна конференция „София – Премъдрост Божия“, Софийски университет, Богословски факултет, официална публикация на Българската патриаршия, София, 22 март 2010 г., архив на оригинала от 2 март 2012, https://web.archive.org/web/20120302214542/http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=19901, посетен на 14 май 2011 
  2. Богоотрокът Иисус 12-годишен проявяви Своята Божествена Премъдрост, проповядвайки в Иерусалимския Храм: „А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него“ (Лука 2:40)... „И когато Той стана на дванайсет години, те отидоха в Иерусалим по обичая на празника...“ (Лука 2:42)... „Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите“,... „всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му“ (Лука 2:47).