София (светица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на София.

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света София.

Света мъченица София с дъщерите си светите деца мъченици Вяра, Надежда и Любов

София е християнска светица, почитана от Източноправославната църква на 17 септември.

Според преданието е била благочестива християнка, която след овдовяването си посветила грижите си на своите 3 дъщери – мъчениците Вяра, Надежда и Любов (в деня на смъртта им съответно са на 12, 10 и 9 години). Заради привързаността си към християнството св. София и нейните дъщери са жестоко наказани от римската власт по време на гоненията срещу християните. В житията се споменават императорите Нерон, Адриан, Траян, Диоклетиан, като варира начинът, по който е било изпълнено самото наказание. Значението на разказа обаче остава непроменено. Според някои изследователи става дума за компилация между житията на различни светци.

Често нехристияните (но и християните от разни изповедания), поради незнание, че Премъдрост божия е също сред имената на Исус Христос[1][2], допускат грубата грешка да считат, че храмовете с името „Света София“, посветени на Божия син, са наименувани не на Него, а на тази скромна светица. София (Мъдрост) е Премъдростта Божия, на която именно е кръстена светата мъченица, а не обратното, затова и нейните дъщери носят имената на основните „плодове“ на Духа (Мъдростта), а именно Вяра, Надежда и Любов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. | Международна конференция „София – Премъдрост Божия“, Софийски университет, Богословски факултет, официална публикация на Българската патриаршия, София, 22 март 2010 г.
  2. Богоотрокът Иисус 12-годишен проявяви Своята Божествена Премъдрост, проповядвайки в Иерусалимския Храм: „А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него“ (Лука 2:40)... "И когато Той стана на дванайсет години, те отидоха в Иерусалим по обичая на празника..." (Лука 2:42)... "Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите",... всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му" (Лука 2:47).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]