София (светица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на София.

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света София.

Света мъченица София с дъщерите си светите деца мъченици Вяра, Надежда и Любов

София е християнска светица, почитана от Източноправославната църква на 17 септември.

Според преданието е била благочестива християнка, която след овдовяването си посветила грижите си на своите 3 дъщери – мъчениците Вяра, Надежда и Любов (в деня на смъртта им съответно са на 12, 10 и 9 години). Заради привързаността си към християнството св. София и нейните дъщери са жестоко наказани от римската власт по време на гоненията срещу християните. В житията се споменават императорите Нерон, Адриан, Траян, Диоклетиан, като варира начинът, по който е било изпълнено самото наказание. Значението на разказа обаче остава непроменено. Според някои изследователи става дума за компилация между житията на различни светци.

Често нехристияните (но и християните от разни изповедания), поради незнание, че Премъдрост божия е също сред имената на Исус Христос[1][2], допускат грубата грешка да считат, че храмовете с името „Света София“, посветени на Божия син, са наименувани не на Него, а на света мъченица София. София (Мъдрост) е Премъдростта Божия, на която именно е кръстена светата мъченица, а не обратното, затова и нейните дъщери носят имената на основните „плодове“ на Духа (Мъдростта), а именно Вяра, Надежда и Любов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Международна конференция „София – Премъдрост Божия“, Софийски университет, Богословски факултет, официална публикация на Българската патриаршия, София, 22 март 2010 г.
  2. Богоотрокът Иисус 12-годишен проявяви Своята Божествена Премъдрост, проповядвайки в Иерусалимския Храм: „А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него“ (Лука 2:40)... "И когато Той стана на дванайсет години, те отидоха в Иерусалим по обичая на празника..." (Лука 2:42)... "Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите",... всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му" (Лука 2:47).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]