Софрата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Софрата
Пирамидалният олтар при „Софрата на Вълчан войвода“
Пирамидалният олтар при „Софрата на Вълчан войвода“
Местоположение
Bulgaria Shumen Province relief location map.jpg
42.9519° с. ш. 27.0205° и. д.
Софрата
Местоположение в България Област Шумен
Страна Флаг на България България
Област Област Шумен
Археология
Вид Мегалитно светилище
Период I хил. пр. Хр. (условно)
Епоха Желязна епоха (условно)

„Скално-култов комплекс Софрата“ се намира в началото на старопланинския проход при с.Веселиново (Област Шумен). Комплексът се състои от три скално-изсечени светилища, отделни оброчни камъни и три пещери при водопада, наричан от местното население Скока (природна забележителност, област Шумен). Към комплекса вероятно се отнася едно малко укрепено селище, чиито обитатели вероятно са охранявали прохода и може да се предполага, че каменоделска работа по изравняването на скалните тераси при светилищата е извършена от тях.[1]

Археологически проучвания[редактиране | редактиране на кода]

Проучванията на комплекса са проведени между 1994 г. и 1999 г. от интердисциплинарен екип специалисти с научен ръководител д-р Павлина Хр. Петрова, завеждащ отдел „Археология на Дирекция КИН – Шумен“ и членове инж. д-р Андрей Андреев и инж. д-р Юрий Дачев преподаватели от ВВУАПВО – гр. Шумен, д-р Димитър Колев и Веселина Колева астрофизици от "Националната Астрономическа Обсерватория Рожен". Техническата документация е изготвена от служителите на Дирекция КИН Бойчо Христов и Иван Иванов.[2]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Най-голямото и сложно устроено скално светилище е известното в този район на Стара Планина е "Софрата на Вълчан войвода". Наименованието идва от много популярната легенда за прочутия войвода и неговите съкровища. Предполага се, че светилището е преизползвано от местните тракийски племена като едновременно с това е служело за астрономическа обсерватория.

Датиране[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че през първите векове на I хил. пр. Хр. (Желязната епоха), скалната тераса вече е функционирала като голямо открито светилище. В своеобразния център на скалата е изсечена структура оприличавана на пресечена пирамида. Върху горната му повърхност е моделирана полукръгла площадка с правоъгълно вкопаване, извън което извеждат канали издялани в скалата. До каналите в най-високата точка на полукръга по време на археологическото проучване е открито голямо количество пепел.

Интерпретации[редактиране | редактиране на кода]

В подножието на пирамидата, върху източната ѝ страна обърната към изгрева, е запазен плитък релеф оприличаван на конска глава. Павлина Петрова, която е проучвател на мястото се впуска в много смела свръхинтерпретация вдъхновена от научните постулати за тракийския Орфизъм – формулирани от Александър Фол, че е възможно жертвоприношението на животното да се е извършвало символично, защото религиозната доктрина на жреците не позволява проливане на кръв. Конят е известен като свещено животно на бога Слънце. (В произведенията на ранното тракийско изкуство, най-вече в торевтиката се появяват апликации с конски глави. (Приема се, че при траките са символи на Слънце-бога). От особен интерес е релефът, където се наблюдават осем конски глави оформящи кръг.) Археологическта ситуация на обекта на потвърждава интерпретацията на Петрова за използването на кон за жертвено животно.

В непосредствена близост до наричания от Петрова „пирамидален олтар“, в най-високата част от скалната тераса е обособен чрез дълбоки жлебове овален сектор – т.нар. „софра“. По повърхността на това овално пространство се наблюдават многобройни вдълбани в скалата дупки с неправилна сферична форма и различни по размер. Във възрожденската легенда за „Софратата на Вълчан войвода“ по-големите вдлъбнатини са използвани от хайдутите, за да поставят там паниците си. Този сектор бележи най-високата точка от скалата. Поставените в дупките жалони, очертават направления, които съвпадат с ориентацията на важни канали от останалите сектори на светилището. Овалната плоча наподобяваща софра е своеобразен център, който свързва различните сектори на светилището. Много е вероятно, поради специфичната си форма, да е получила своето народно наименование „Софра“.[3]

Предания и легенди[редактиране | редактиране на кода]

Народната памет пази легендата за Вълчан войвода, който преди три столетия с четата си почивал и се хранел на голямата скална тераса, известна като „Софрата“, във Веселиновския проход. Четата му причаквала и нападала, минаващата по пътя в ниското хазна със заплати за служители на Османската империя. Заграбеното злато криел някъде в околността.

Съвременно състояние[редактиране | редактиране на кода]

Древният скално-култов комплекс влиза в маршрута на изградената еко пътека (с дължина около 8 km), която включва: Водопадът „Скока“, Пещерата „Сарая“, водопад „Малкият скок“ и местността „Софрата“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. wikimapia.org Софрата
  2. Петрова, Дачев Ю. И, „Архео-геодезическо проучване на тракийско скално светилище край село Веселиново, Шуменско“ – Известия на Исторически музей Шумен, кн. IX, 1997, стр.40 -59
  3. Петрова, Павлина, Скални и мегалитни паметници – проблеми и пътища за тяхното разрешение. (Сборник) Съставител: Георг Краев, НБУ, София, 2001. 119 стр. ISBN 954-535-235-3