Софроний Стоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Софроний Стоянов
български военен и революционер

Роден
Починал

Образование Национален военен университет
Военна служба
Образование Военно на Негово Княжеско Височество училище (1892)
Звание поручик
Години на служба 1889 – 1900 г.
Служил на Флаг на България България
Род войски Българска войска
Войсково поделение 3-ти резервен полк,
14 македонски пехотен полк,
5 дунавски пехотен полк
Отличия Свети Станислав“ III степен (1896),[1]
Таково“ V степен (1897)[1]
Въоръжена борба
Кауза Автономия за Македония и Одринско
Подкрепял Върховен македоно-одрински комитет
Противник на Османската империя
Участник в Горноджумайско въстание (1902)
Илинденско-Преображенско въстание (1903)
Активна дейност 1900 – 1903 г.
Софроний Стоянов в Общомедия

Софроний Стоянов Станчев Целенков или Цоленков с псевдоними Хаджи Асенов и Цобе[2] е български офицер и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Поручик Стоянов
Възпоменателна пощенска картичка за смъртта на Тодор Саев, Софроний Стоянов, Борис Сугарев и Димитър Милев

Софроний Стоянов е роден на 8 октомври 1871 година в демирхисарското село Цер, което тогава в Османската империя. В 1880 година заминава за Крайова, Румъния, където работи баща му. Учи в румънско училище. В 1884 година се установява в София, където завършва гимназия.[1] На 3 май 1889 година постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, завършва на 2 август 1892 година и е произведен в чин подпоручик. Служи в 3-ти резервен, 14 македонски и 5 дунавски пехотен полк на Българската войска. На 2 август 1895 година е произведен в чин поручик.[3]

На 11 март 1900 г. е уволнен от служба и се включва в редовете на Върховния комитет. С цел да проучи на място възможностите за намиране на оръжие е изпратен от Борис Сарафов в Румъния. През декември 1900 година отново Сарафов го изпраща в Солун, за да разузнае състоянието на ВМОРО.

В края на 1901 година Стоянов е определен за войвода на ВМОК в Малешевско и Горноджумайско. По време на противоборствата между Вътрешната организация и Върховния комитет, четата на Софроний Стоянов пленява за кратко Пейо Яворов. През март 1902 година се среща в Малешевско с Гоце Делчев, който се връща от отвъдвардарската си обиколка. Двамата имат принципен диспут за ролята на двете организации, в резултат на който според Яворов Стоянов се завръща в България.[4][5]

През септември 1902 година Стоянов участва в Горноджумайското въстание.[1] След въстанието е интерниран от българското правителство в провинцията, под натиска на Великите сили, заедно с Иван Цончев, Стефан Николов и мичман Тодор Саев.[6]

Възпоменателна пощенска картичка за смъртта на Софроний Стоянов, Борис Сугарев и Димитър Милев.
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Стоянов (17-и в първата колона).

По време на Илинденско-Преображенско въстание е войвода на кичевска чета, част от отряда на Александър Протогеров, и участва в сражения с турски аскери, тогава негови четници са Борис Сугарев и Димитър Милев. Заедно с Протогеров правят опит да стигнат Охридско и Кичевско. На 28 април (16 април стар стил) 1903 са открити от турски войски в горноджумайското село Габрово[7], Софроний Стоянов загива, а останалите четници се прибират в България.[8]

Войводата на ВМОК поручик Димитър Думбалаков пише в спомените си за Софроний Стоянов:

Софроний Стоянов и Сугарев умряха юнашки на следующата година, не познавам по-благ, по-честен човек от Софроний Стоянов, винаги миролюбив, деликатен и вежлив към всекиго, притежаваше отлични качества и като водач на чета, тихо и полечка той вършеше работа, но винаги обмисляше добре и твърдо. И в най-големите минути на опасност обичаше шегите и се смееше, навярно и в най-големия разгар на боя той си е запазил тази особеност и умрял с усмивка блага и чиста на устата.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 294.
  2. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.99, 102
  3. Руменин, Р., стр. 284
  4. Яворов, Пейо, Гоце Делчев, София, 1904, стр. 79.
  5. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, Том II, стр. 514.
  6. I редовна сесия от 15.10.1902 г. - 31.03.1903 г., 12-то Народно събрание
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 160.
  8. "Нова Зора" - брой 30 - 29 юли 2008 г.
  9. Бурилкова, Ива, Цочо Билярски. От София до Костур. Спомени. София, Синева, 2003. ISBN 954-9983-23-4. с. 102.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България