Софроний Христидис (солунски митрополит)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Софроний Христидис.
Софроний
Σωφρόνιος
гръцки духовник
Роден
около 1822 г.
Починал
15 ноември 1910 г. (88 г.)
Учил вХалкинска семинария
Софроний в Общомедия
Началото и краят на писмо до Софроний от епископ Софроний Ардамерски, датирано от 20 март 1891 година.

Писмото съдържа отговори на въпроси, отправени на 7 март същата година от Светия Синод на Вселенската патриаршия към всички епископи в Солунска епархия. Софроний Нистопулос конкретно засяга следните проблеми, отнасящи се до поверената му епархия: 1) моралът, финансовото положение и заетостта на населението, 2) административното деление, 3) образованието, 4) духовенството, 5) манастирът Света Анастасия Узорешителница.

Софроний (на гръцки: Σωφρόνιος, Софрониос) е гръцки духовник, митрополит на Цариградската патриаршия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 1822 година в село Скопия на остров Алони в Мраморно море, тогава в Османската империя със светското име Триандафилос Христидис (Τριαντάφυλλος Χρηστίδης).[1] Първоначално учи в родното си село, а след това в Халкинската семинария. Ръкоположен е за дякон на Филаделфийската митрополия.[1] В 1849 година завършва семинарията с отличие[2] и става проповедник и протосингел на Артенската митрополия при митрополит Софроний.[1]

На 3 май 1863 година[3] е избран за берски и негушки митрополит с 8 гласа срещу епископ Серафим Аргируполски с 4 и епископ Иларион Левкийски с 0 гласа.[1] Ръкоположен е на 19 юни 1863 година в патриаршеската катедрала „Свети Георги“.[4][1] На 9 ноември заминава за епархията си.[5][6]

На 26 май 1869 година Софроний е прехвърлен в Янинската епархия, където остава в продължение на 20 години.[1] На 25 септември 1889 година е прехвърлен в Солунската митрополия, където е до оставката си през март 1893 година.[3] По време на управлението му в 1890 година е унищожена от пожар катедралната църква „Свети Димитър“ и започва строежът на нов храм.[7][8][1] След оставката си се оттегля на Света гора.[1]

По-късно се мести в Цариград и на 23 февруари 1895 година е избран за лероски и калимноски митрополит.[9][1] От 29 май 1897 година е никейски митрополит, а от 22 май 1902 година янински.[10][1]

В 1906 година отива в Атина по медицински причини, където умира на 15 март същата година[11] или на 15 ноември 1910 година.[1][12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Ιωαννίνων κυρός Σωφρόνιος. (περ. 1822-1910) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 14 декември 2017.
  2. ↑ Αθανασίου Γ. Βουδούρη, Επισκοπική προσωπογραφία της μητροπόλεως Βέροιας και Ναούσης κατά την περίοδο της οθωμανοκρατίας (1430-1912), Θεσσαλονίκη 2008, σ. 97.
  3. ↑ а б Φιλιππαίου, Θεοκλήτου. Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Γ´ // Θεολογία 31 (4). Οκτώβριος - Δεκέμβριος 1960. σ. 529.
  4. ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 220. Посетен на 7 септември 2014.
  5. ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 227. Посетен на 7 септември 2014.
  6. ↑ Αθανασίου Γ. Βουδούρη, Επισκοπική προσωπογραφία της μητροπόλεως Βέροιας και Ναούσης κατά την περίοδο της οθωμανοκρατίας (1430-1912), Θεσσαλονίκη 2008, σ. 56.
  7. ↑ ΚΑΤΑΛΟΓΟΣ ΕΠΙΣΚΟΠΩΝ ΤΗΣ ΑΠΟΣΤΟΛΙΚΗΣ ΕΚΚΛΗΣΙΑΣ ΤΗΣ ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗΣ
  8. ↑ Γαρίτσης, Κωνσταντίνος, Εἰσαγωγή, ἐπιμέλεια, ἔκδοση. Ἡ Κουλιακιὰ (Χαλάστρα Θεσσαλονίκης) Τεκμήρια τοπικῆς ἱστορίας τῆς περιόδου 1869 ‐ 1934 ἀπὸ ἀνέκδοτο χειρόγραφο τοῦ δασκάλου Ἀθανασίου Κράββα. Ἀθήνα, 2009. ISBN 978‐960‐931265‐3. σ. 18. Посетен на 5 септември 2014. Архив на оригинала от 2014-09-15 в Wayback Machine.
  9. ↑ Ιερά Μητρόπολη Λέρου, Καλύμνου & Αστυπαλαίας, архив на оригинала от 15 юли 2012, https://web.archive.org/web/20120715205343/http://www.im-leka.gr/main/index.php?categoryid=2, посетен на 14 октомври 2012 
  10. ↑ Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 79. Посетен на 8 септември 2014.
  11. ↑ Αθανασίου Γ. Βουδούρη, Επισκοπική προσωπογραφία της μητροπόλεως Βέροιας και Ναούσης κατά την περίοδο της οθωμανοκρατίας (1430-1912), Θεσσαλονίκη 2008, σ. 100.
  12. ↑ Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 115. Посетен на 20 септември 2014.
Теоклит → берски и негушки митрополит
(3 май 1863 – 26 май 1869) 		→ Венедикт
Партений → янински митрополит
(26 май 1869 – 25 септември 1889) 		→ Григорий
Григорий → солунски митрополит
(25 септември 1889 – март 1893) 		→ Атанасий
Антим → лероски и калимноски митрополит
(23 февруари 1895 – 29 май 1897) 		→ Йоан
Йероним → никейски митрополит
(29 май 1897 – 22 май 1902) 		→ Йероним
Григорий → янински митрополит
(22 май 1902 – 15 март 1906) 		→ Герасим
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „Гърция“         Портал „Гърция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Софроний_Христидис_(солунски_митрополит)&oldid=11990292“.