Социалистическа партия (Франция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Социалистическа партия
Parti socialiste
Ръководител Арлем Дезир
Основана 1969 г.
Член на Социалистически интернационал
Партия на европейските социалисти
Идеология Социалдемокрация
Демократичен социализъм
Група в ЕП Прогресивен алианс на социалистите и демократите
Национално събрание
280 / 577
Сенат
175 / 343
Европейски парламент
11 / 74
Регионални съвети
538 / 1880
Сайт http://www.parti-socialiste.fr/
Социалистическа партия в Общомедия

Социалистическата партия (на френски: Parti socialiste) е лявоцентристка социалдемократическа политическа партия във Франция. Основана от Франсоа Митеран през 1969 година на мястото на компрометираната Френска секция на работническия интернационал, тя се превръща във водещата лява партия в страната. През 1981-1995 година Митеран е президент на Франция, а през 1981-1986, [1988]]-1993 и 1997-2002 година представители на партията оглавяват и правителството. На 26 септември 2011 година Социалистическата партия печели изборите за Сенат, като си осигурява 175 места от 343 места в Сената. С тази историческа победа социалистите печелят пълно мнозинство в горната камара. През 2012 година кандидатът на партията Франсоа Оланд е избран за президент, след което е съставено правителство на социалистите в коалиция с няколко по-малки партии. На 17 юни 2012 година Социалистическата партия печели 280 от 577 места в Националното събрание, като се превръща в първа политическа сила във Франция.[1]

По идеология бива определяна като социалдемократична[2], а в център-лявото пространство е най-голямата партия във Франция. Другата голяма партия в страната е Републиканската партия (продължител на Съюза за народно движение). В момента СП се ръководи от първия секретар Жан-Кристоф Камбаделис. Тя е член на Партията на европейските социалисти (ПЕС), Социалистическия интернационал, и Прогресивния алианс.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((fr))  Résultats des élections législatives 2012 : France entière. // elections.interieur.gouv.fr. Ministère de l'Intérieur, 2012. Посетен на 2012-06-22.
  2. Ari-Veikko Anttiroiko; Matti Mälkiä, eds. (2007). Encyclopedia of Digital Government. Idea Group Inc (IGI). p. 397. ISBN 978-1-59140-790-4. Retrieved 18 July 2013.