Сочиво

Со́чиво (или сочиво́ ) е обредно православно ястие, което се прави от варена пшеница (жито) и се подслажда с мед или захар. В различните православни църкви има различни рецепти за този вид ястие.

В руската православна църква варената пшеница освен със захар или мед се обогатява с добавка на сушени плодове, маково семе, стрити орехови ядки.

В българската православна църква това обикновено е само сварена и подсладена пшеница, като дори не се използва каноничното име, а се нарича просто 'варено жито' или 'сладко жито' или 'сладка пшеница'.

В светската следосвобожденческа кухня на България в много региони, предимно в Северна България започват да използват думата Со́чиво като събирателен термин за всички течни ястия, а в някои го приемат като специфичен вид течно ястие, което се отличава от бульоните, супите и чорбите.

С това свое значение думата е останала като диалектен израз в локални диалекти от Северна Централна и Северозападна България, но в северозападния край със сочива наричат сокът от туршиите, от кисело зеле, или кисели летни супи, докато в Централна Северна и Североизточна България – това са гъсти и топли супи, в които има житни варива (ориз, грис, жито) и/или грудкови (картофи, батати, моркови и др.). Този вид супи се доближават до вида познат като крем-супа заради гъстотата си. Явно в североизточна България името на този вид супи е заимствано от славянското име на „лещата“. В сегашните северни славянски езици назоваването на леща се доближава по звучене до „сочиво“: на полски – soczewica (сочевица), на украински – сочевиця (сочевъйця), на беларуски – сачавіца (сачавица), на словашки – šošovica (шошовица), на чешки čočkа (чочка), на руски – чочевица (чачйевица).

В някои райони наричат сочиво всички видове компоти, включително православния компот от сушени плодове познат като ошав (или ушав).

Различните значения на думата са свързани с погрешното тълкуване на старото значение, защото в църковнославянския (еквивалентно – старобългарски) език думата е била сочевник, в съвременния български думата вече е очевидец (= свидетел). В руската православна църква самото вечерно бдение се нарича сочелник (сочевник), което се прави при Рождество Христово.

В новобългарския сочевник (=Бъдник, Бъдни вечер) е превърнато в сочиво, заради което са се получили различните тълкувания на думата, използвани за съвсем други видове ястия, а не за това, което първоначално е било обредното (свидетелското) значение на думата.

В Гръцката православна църква това ястие се нарича кутя. Характерното за гръцката кутя е, че се използва кармелизирана захар за подслаждане и мазнина (зехтин или олио)