Союз ТМА-М

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Союз ТМА-М
Soyuz TMA-01M spacecraft approaches the ISS 2.jpg
Данни за кораба
Функция Превоз на космонавти до и от Международната космическа станция.
Тип Пилотиран/автоматичен
Производител Ракетно-космическа корпорация „Енергия“
Страна Flag of Russia.svg Русия
Основен потребител Федерална космическа агенция
Производителност
Операционен живот 30 дни автономен,
6 месеца, скачен със станцията
Екипаж до 3
Размери
Височина 7,48 метра
Диаметър 2,72 метра
Обем 8,5 м3
Маса при излитане 7220 кг
Маса при кацане 2850 кг
Оперативни данни
Статут Не лети
Първи полет 7 октомври 2010
Общо полети 20 (2010–2016 г.)

Союз-TMА-М (T – транспортен, M – модернизиран, А – антропометричен, M – модифициран) е руски е модификация на пето поколение на серията космически кораби Союз използвани за превоз на хора до МКС, както и за спасителен кораб на същата.

Промени[редактиране | редактиране на кода]

Заменени са 36 остарели части с 19 устройства от ново поколение. Общата маса на кораба е намалена със 70 kg. Надеждният, но тежък бордови компютър „Аргон“ и аналоговите системи, използвани на кораба повече от 30 години са заменени с нов цифров компютър ЦВМ-101 и цифрова авионика. Намалена е консумацията на енергия в целия кораб. Заменени са и магнезиевите сплави, използвана в рамата на приборно-агрегатния модул с алуминиеви сплави, което намалява разходите за производството му.

Части на Союз TMА[редактиране | редактиране на кода]

Орбитален модул (битов отсек) (БO)[редактиране | редактиране на кода]

Състои се от две полусфери, съединени с цилиндрична част. Има два люка: единия е свързва отсека със спускаемия апарат, а другия – с тунел, който се образува при скачването на кораба с друг космически кораб или космическа станция.

  • Дължина: 2,98 m
  • Mаксимален диаметър: 2,26 m
  • Обитаем обем: 5 m³
  • Maса: 1370 kg

Спускаем апарат (СA)[редактиране | редактиране на кода]

С този модул става завръщането на екипажа на Земята. Капацитетът е до трима члена, облечени в скафандри и има перископ, чрез който може да се насочи корабът ръчно. Парашутите са от външната страна на капсулата. Тя има и малки ракети, работещи с водороден пероксид, за насочване на модула по време на навлизането му в атмосферата. Спускаемия апарат ограничава космонавтите да са с височина между 1,64 и 1,85 височина и 94 см в седнало положение, с тегло между 56 и 85 кг.

  • Дължина: 2,24 m
  • Максимален диаметър: 2,17 m
  • Обитаем обем: 3,5 m³
  • Maсa: 2950 kg

Приборно-агрегатен отсек (ПAO)[редактиране | редактиране на кода]

В този модул са разположени основните дюзи на двигателя за контрол на положението на космическия кораб, както и захранващите го резервоари. Тук са разположени и слънчевите панели, които осигуряват електрическото захранване на кораба. Този модул се отделя от спускаемия апарат точно преди навлизането в атмосферата.

  • Дължина: 2,26 m
  • Диаметър на основатаː 2,15 m
  • Максимален диаметър: 2,72 m
  • Maсa: 2900 kg
  • Маса на горивотоː 880 kg

Спецификация[редактиране | редактиране на кода]

  • Екипаж: до 3
  • Автономен полет: до 30 дни
  • В състава на орбитална станция: до 200 дни
  • Дължина: 7,48 m
  • Максимален диаметър: 2,72 m
  • Разпереност (cъс слънчевите панели): 10,7 m
  • Жилищен обем: 8,50 m³
  • Maсa: 7220 kg
    • незареден – 6320 kg
  • Основен двигател: KTDU-80
  • Тяга на основния двигател: 3,92 kN
  • Гориво: двуазотен четириокис и асиметричен диметилхидразин
  • Импулс на основния двигател: 305 s
  • Мощност на панелите: 0,6 кВт

Mисии[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]