Союз ТМ-24

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Союз ТМ-24
Soyuz TM-24 patch.png
Данни за кораба
Ракета-носител Союз-У (GRAU 11A511У)№ Х15000-077
Полет на Союз № 100
Име на кораба Союз ТМ № 73
Космодрум Flag of Russia.svg Байконур Площадка № 1
Старт 17 август 1996 13:18:03 UTC
Скачване 19 август 1996 14:50:23 UTC
Място на скачване Мир, ПхО ББ
Разкачване 2 март 1997 03:24:57 UTC
Кацане 2 март 1997 06:44:16 UTC
Място на кацане 47° с. ш. 69° и. д. / 47.49° с. ш. 69.24° и. д., 128 км източно от гр. Аркалък, Казахстан
Продължителност на полета 196 денонощия 17 часа 26 минути 13 секунди
Апогей 287,4 км
Перигей 235,1 км
Инклинация 51,56°
Период 89,8 мин
Маса 7150 кг
NSSDC_ID 1996-047А
NORAD ID 24280
Данни за екипажа
Членове на екипажа 3 при излитането, 3 при кацането
Позивна „Фрегат“
Кацане Корзун, Калери – Союз ТМ-24
Еньоре – Союз ТМ-23
Продължителност на полета Корзун, Калери – 196 денонощия 17 часа 26 минути 13 секунди
Еньоре – 15 денонощия 18 часа 23 минути 37 секунди
Разкачване 7 февруари 1997 16:28:01 UTC ПхО ББ
Скачване 7 февруари 1997 16:51:27 UTC Квант-1
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
Soyuz TM-23 patch.png Союз ТМ-23 Soyuz TM-25 patch.png Союз ТМ-25

Союз ТМ-24 е пилотиран космически кораб от серията „Союз ТМ“ към станцията „Мир“ и 100-ен полет по програма „Союз“.

Екипаж[редактиране | редактиране на кода]

При старта[редактиране | редактиране на кода]

Основен[редактиране | редактиране на кода]

Дублиращ[редактиране | редактиране на кода]

При кацането[редактиране | редактиране на кода]

  • Първоначално в основния екипаж влизат Г. Манаков и П. Виноградов. По време на подготовката за полета се открива, че командирът Манаков е прекарал микроинфаркт, поради което са заменени от дублиращия екипаж.

Параметри на мисията[редактиране | редактиране на кода]

  • Маса: 7150 кг
  • Перигей: 235,1 км
  • Апогей: 287 км
  • Наклон на орбитата: 51,56°
  • Период: 89,8 мин

Описание на полета[редактиране | редактиране на кода]

„Союз ТМ-24“ извежда в орбита 22-ра основна експедиция на станцията „Мир“. Третият член на основния екипаж – американката Шанън Лусид е на борда.

По време на полета се изпълнява френската изследователска програма „CASSIOPÈE“ се извършват физиологични и неврологични експерименти. Някои от тези експерименти са записани като уроци за преподаване. След 15-дневен полет екипажът на 21-ва основна експедиция, заедно с Клоде Еньоре се приземява успешно.

На следващия ден със станцията се скачва товарния космически кораб Прогрес М-32, носещ на борда си храна, облекло, консумативи и оборудване. През септември със станцията се скачва совалката Атлантис, мисия STS-79. Тогава е заменена Ш. Лусид като член на основната експедиция с Джон Блаха. Ш. Лусид поставя рекорд по продължителност на полета сред американските астронавти. В момента нейното постижение е второ (след Санита Уилиамс) сред жените-астронавти.

През ноември със станцията е скачен товарният космически кораб Прогрес М-33, носещ на борда си храна, консумативи и оборудване. През януари на свой ред Блаха е заменен с Джери Лененджър като член на основната експедиция при следващия полет на совалката „Атлантис“, мисия STS-81.

Космически разходки[редактиране | редактиране на кода]

Участници Начало Край Продължителност
1 Александър Калери
Валерий Корзун
2 декември 1996 15:54 UTC 2 декември 1996 21:51 UTC 5 часа и 57 минути
2 Александър Калери
Валерий Корзун
9 декември 1996 13:52 UTC 9 декември 1996 13:52 UTC 6 часа и 36 минути

На 23 февруари 1997 г. става пожар в системата за осигуряване на кислород в атмосферата на станцията. Пожарът е овладян бързо, но случая е разгледан анализиран, както в Центъра за управление на полетите, така и от специалистите от „CNES“ и „NASA“ (на борда на станцията по това време се намират шест души: руснаците В. Корзун, А. Калери, В. Циблиев и А. Лазуткин, немеца Райнхолд Евалд и американеца Джери Лененджър).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]