Союз (космически кораб)

Союз
	Союз
Данни за кораба
Функция	Използва се за превозване на космонавти до и от Салют, Мир и Международната космическа станция. От начало планиран за полет до Луната.
Тип	Пилотиран
Производител	Ракетно-космическа корпорация „Енергия“
Страна	СССР/ Русия
Потребител(и)	Федерална космическа агенция
Производителност
Операционен живот	6 месеца, скачен със станцията
Екипаж	3/2/1
Размери
Височина	7,48 метра
Диаметър	2,72 метра
Обем	7,2 м3
Маса при излитане	7220 кг
Маса при кацане	2950 кг
Оперативни данни
Статут	Активен
Първи полет	23 април 1967
Общо полети	99
	Союз в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Союз.

Союз са поредица от космически кораби проектирани от Сергей Корольов за съветската космическа програма. Союз е заместник на космически кораб Восход и първоначално е замислен като част от съветската програма за пращане на космонавти на Луната. Първият безпилотен полет е на 28 ноември, 1966 г. Първият пилотиран полет е на 23 април 1967.

Ракета-носител е Союз като част от програмата Союз и участие в по-късните полети на програма Зонд. По-късно е използван за превоз на космонавти до станциите Салют и орбитална станция Мир, а сега се използва за обслужване на Международната космическа станция.

Корабът все още е функциониращ и е направил повече пилотирани полети от всеки друг кораб.^[1]^[2] В днешно време Союз се смята за най-безопасната и евтина космическа система за извеждане на хора в космоса, което е доказано с несравнимия му по дължина период на експлоатация.^[3]

Космически кораб Союз ще бъде заменен от все още разработвания кораб Перспективна пилотируема транспортна система предвиден за превоз на шест членен екипаж.^[4]

Конструкция

Корабът е с маса от 6,45 до 6,65 тона. Състои се от три части:

орбитална секция
спускаем апарат
приборно-агрегатна секция с оборудване и двигателна система (два двигателя с тяга по 400 кг всеки)

В спускаемия апарат са разположени креслата на космонавтите, пулт за управление на космическия кораб, системи за управление на спускането, за радиовръзка, осигуряване на жизнената дейност и др. Снабден е с няколко двигателя за управление на спускането и с твърдогоривен (барутен) двигател за меко кацане.

Космонавтите излитат и се приземяват в спускаемия апарат – малка капсула с ограничени ресурси, но с дебел топлозащитен екран, издържащ на високите температури при навлизането в атмосферата и погасяването на високата скорост. Спускаемият апарат има страничен херметичен люк, през който космонавтите влизат в кораба на стартовата площадка.

След излизане на околоземна орбита те отварят друг херметичен люк към орбиталната секция на Союз и преминават в нея. Това е много по-голямо помещение със сферична форма. На противоположния край на орбиталната секция има още един люк със стиковъчно устройство. През него космонавтите преминават в космическата станция Салют след скачване с нея.

При завръщане на Земята те се прибират в спускаемия апарат. Привързват се към креслата си. Орбиталната секция се отделя от спускаемия апарат и изгаря в атмосферата. Отделя се и приборно-агрегатната секция.

На височина около 4 – 6 км над земята се отваря главният парашут на спускаемия апарат. Близо до земната повърхност се задейства твърдогоривният двигател за меко кацане.