Союз (космически кораб)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други значения на Союз.
Союз
Soyuz TMA-7 spacecraft2edit1.jpg
Данни за кораба
ФункцияИзползва се за превозване на космонавти до и от Салют, Мир и Международната космическа станция. От начало планиран за полет до Луната.
ТипПилотиран
ПроизводителРакетно-космическа корпорация „Енергия“
СтранаСССР/Flag of Russia.svg Русия
Основен потребителФедерална космическа агенция
Производителност
Операционен живот6 месеца, скачен със станцията
Екипаж3/2/1
Размери
Височина7,48 метра
Диаметър2,72 метра
Обем7,2 м3
Маса при излитане7220 кг
Маса при кацане2950 кг
Оперативни данни
СтатутАктивен
Първи полет23 април 1967
Общо полети99
Союз (космически кораб) в Общомедия

Союз са поредица от космически кораби проектирани от Сергей Корольов за съветската космическа програма. Союз е заместник на космически кораб Восход и първоначално е замислен като част от съветската програма за пращане на космонавти на Луната. Първият безпилотен полет е на 28 ноември, 1966 г. Първият пилотиран полет е на 23 април 1967.

Ракета-носител е Союз като част от програмата Союз и участие в по-късните полети на програма Зонд. По-късно е използван за превоз на космонавти до станциите Салют и орбитална станция Мир, а сега се използва за обслужване на Международната космическа станция.

Корабът все още е функциониращ и е направил повече пилотирани полети от всеки друг кораб.[1][2] В днешно време Союз се смята за най-безопасната и евтина космическа система за извеждане на хора в космоса, което е доказано с несравнимия му по дължина период на експлоатация.[3]

Космически кораб Союз ще бъде заменен от все още разработвания кораб Перспективна пилотируема транспортна система предвиден за превоз на шест членен екипаж.[4]

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Корабът е с маса от 6,45 до 6,65 тона. Състои се от три части:

  • орбитална секция
  • спускаем апарат
  • приборно-агрегатна секция с оборудване и двигателна система (два двигателя с тяга по 400 кг всеки)

В спускаемия апарат са разположени креслата на космонавтите, пулт за управление на космическия кораб, системи за управление на спускането, за радиовръзка, осигуряване на жизнената дейност и др. Снабден е с няколко двигателя за управление на спускането и с твърдогоривен (барутен) двигател за меко кацане.

Космонавтите излитат и се приземяват в спускаемия апарат – малка капсула с ограничени ресурси, но с дебел топлозащитен екран, издържащ на високите температури при навлизането в атмосферата и погасяването на високата скорост. Спускаемият апарат има страничен херметичен люк, през който космонавтите влизат в кораба на стартовата площадка.

След излизане на околоземна орбита те отварят друг херметичен люк към орбиталната секция на Союз и преминават в нея. Това е много по-голямо помещение със сферична форма. На противоположния край на орбиталната секция има още един люк със стиковъчно устройство. През него космонавтите преминават в космическата станция Салют след скачване с нея.

При завръщане на Земята те се прибират в спускаемия апарат. Привързват се към креслата си. Орбиталната секция се отделя от спускаемия апарат и изгаря в атмосферата. Отделя се и приборно-агрегатната секция.

На височина около 4 – 6 км над земята се отваря главният парашут на спускаемия апарат. Близо до земната повърхност се задейства твърдогоривният двигател за меко кацане.

Статистика за полетите на Союз.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]