Направо към съдържанието

Спанчово

Вижте пояснителната страница за други значения на Спанчево.
Спанчово
Λατομείο
— село —
Отбелязване на 94-тата годишнина от пробива на Македонския фронт през I световна война пред Съглашенския военен паметник в Спанчово, 30 септември 2012 година
Отбелязване на 94-тата годишнина от пробива на Македонския фронт през I световна война пред Съглашенския военен паметник в Спанчово, 30 септември 2012 година
Гърция
41.0333° с. ш. 22.6° и. д.
Спанчово
Централна Македония
41.0333° с. ш. 22.6° и. д.
Спанчово
Кукушко
41.0333° с. ш. 22.6° и. д.
Спанчово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областСолунско поле
Надм. височина90 m
Население7 души (2021 г.)
Пощенски код61200
Телефонен код2343
Спанчово в Общомедия
Френски войници в Спанчово през Първата световна война, 1918 година

Спанчово или Спанчево (на гръцки: Λατομείο, Латомио или Λατόμι, Латоми, катаревуса: Λατομείον, Латомион, до 1927 година Σπάντσοβο, Спанцово[1]) е село в Република Гърция, дем Пеония в област Централна Македония.

Селото се намира на 90 m надморска височина на около 5 km северно от град Ругуновец (Поликастро) в Солунското поле.[2][3]

Името е по изчезналото лично име *Спан < спан „който много спи“. Сравними са местното име Спанча, горист хълм и пасище на З от Алистрат, Драмско, селищните имена Горно и Долно Спанчево, Санданско-Петричко, Спанчов, Силистренско, Спанчево, Кочанско, Спанци, Леринско,[4] Спанците, Габровско, река Спанч, Кукушко.[5]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Спанчово е изцяло българско село в Авретхисарската каза на Османската империя. Според Тодор Симовски селото е чифлик.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Спанчово (Spantchiovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар с 12 домакинства, като жителите му са 54 българи.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Спанчево е населявано от 78 жители българи.[7]

В началото на XX век цялото население на Спанчово е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Спанчово (Spantchovo) има 64 българи екзархисти.[8]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. По време на войната селото е изгорено от гръцката армия и цялото му население бяга в България.[3] Чифликът е закупен от Аркудеос и Каратеодорос.[3] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Спанчово има 15 къщи славяни християни.[9] В 1927 година селото е прекръстено на Латомио.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 21[3] 69[3] 63[3] 1[3] 172[3] 57[10] 25[10] 9[10] 0[10] 12 1 7
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  3. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 123. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 196.
  5. ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887–1914. (на немски)
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168 – 169.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  9. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
  10. 1 2 3 4 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 124. (на македонска литературна норма)