Спанчово
| Спанчово Λατομείο | |
| — село — | |
Отбелязване на 94-тата годишнина от пробива на Македонския фронт през I световна война пред Съглашенския военен паметник в Спанчово, 30 септември 2012 година | |
| Страна | |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 90 m |
| Население | 7 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 61200 |
| Телефонен код | 2343 |
| Спанчово в Общомедия | |
Спанчово или Спанчево (на гръцки: Λατομείο, Латомио или Λατόμι, Латоми, катаревуса: Λατομείον, Латомион, до 1927 година Σπάντσοβο, Спанцово[1]) е село в Република Гърция, дем Пеония в област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 90 m надморска височина на около 5 km северно от град Ругуновец (Поликастро) в Солунското поле.[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Името е по изчезналото лично име *Спан < спан „който много спи“. Сравними са местното име Спанча, горист хълм и пасище на З от Алистрат, Драмско, селищните имена Горно и Долно Спанчево, Санданско-Петричко, Спанчов, Силистренско, Спанчево, Кочанско, Спанци, Леринско,[4] Спанците, Габровско, река Спанч, Кукушко.[5]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Спанчово е изцяло българско село в Авретхисарската каза на Османската империя. Според Тодор Симовски селото е чифлик.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Спанчово (Spantchiovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар с 12 домакинства, като жителите му са 54 българи.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Спанчево е населявано от 78 жители българи.[7]
В началото на XX век цялото население на Спанчово е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Спанчово (Spantchovo) има 64 българи екзархисти.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. По време на войната селото е изгорено от гръцката армия и цялото му население бяга в България.[3] Чифликът е закупен от Аркудеос и Каратеодорос.[3] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Спанчово има 15 къщи славяни християни.[9] В 1927 година селото е прекръстено на Латомио.[3]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 21[3] | 69[3] | 63[3] | 1[3] | 172[3] | 57[10] | 25[10] | 9[10] | 0[10] | 12 | 1 | 7 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 123. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 196.
- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887–1914. (на немски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168 – 169.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
- 1 2 3 4 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 124. (на македонска литературна норма)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||