Спас Георгиев (генерал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Спас Георгиев.

Спас Георгиев
български генерал
Генерал Спас Георгиев пред Солун, есента на 1912 г.
Генерал Спас Георгиев пред Солун, есента на 1912 г.

Звание Генерал-лейтенант
Години на служба 1878 – 1916 г.
Служи на Flag of Bulgaria.svg България
Командвания Ротен командир в Сръбско-българската война 1885 г.
Командващ 3-та бригада на 7-а Рилска дивизия в Балканската война 1912 – 1913
Битки/войни Освобождаването на Горна Джумая, Бой при Крупник, Бой при Айватово, Освобождаването на Солун, през Балканската война 1912 г.
Награди Кръст за храброст
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1916 г. (58 г.)
София, България

Спас Георгиев Георгиев, роден на 18 април 1858 г. в София, е генерал-лейтенант от пехотата. Командир на 3-та бригада от 7-а рилска дивизия. Кавалер на ордена „Кръст за храброст„ за Балканската война 1912 – 1913 г.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Военното училище на 10 май 1879 г. B Сръбско-българската война 1885 г. e командир на рота. Произведен в поручик на 30 август 1882 г., в капитан – на 30 август 1885 г., в майор – на 23 април 1887 г., в подполковник – през 1892 г., в полковник – през 1896 г., в генерал-майор – през 1906 г., минава в запаса същата година.[2]

През Балканската война е отново на действителна военна служба в действащата армия и командва 3/2 бригада от 7-а рилска дивизия. На 5 октомври 1912 г. освобождава Горна Джумая (дн. Благоевград)[3][4] и разбива с 8000 щика турския Струмски корпус в сражението при Крупник.

Командваната от Георгиев 3-та бригада от 7-а рилска дивизия още веднъж разгромава турските войски в боя при Айватово на 12 км от Солун, като с фронтална атака обръща в бягство турците и влиза в Солун на 27 октомври 1912 г. Броени часове преди това комендантът на града Хасан Тахсин паша предава града на гръцката армия след водени сепаративни преговори зад гърба на българите.

Произведен е в генерал-лейтенант и награден с Кръст за храброст.

Умира в 1916 година.[5]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония