Спас Хаджипопов
| Спас Хаджипопов Спасоје Хаџи Поповић | |
| сръбски журналист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Спас Хаджипопов в Общомедия | |
Спас Василев Хаджипопов (на сръбски: Спасоје Хаџи Поповић или Spasoje Hadži Popović) е сърбоманин журналист, деец на Сръбската пропаганда в Македония.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Хаджипопов е роден в леринското село Буф, днес Акритас, Гърция. Според някои сведения рожденото му име е Сотир и е потомък на поп Константин Буфски. Баща му хаджи Василий приема предложенията на сръбската пропаганда и дава сина си да учи в сръбските училища в Битоля и Скопие. Учи за кратко в Сомбор и Ягодина, завършва педагогическо училище в Алексинац. След като Вардарска Македония попада в Сърбия след Междусъюзническата война той е сръбски учител в Прилеп. Заедно със сръбската армия и администрация се изтегля на остров Корфу в края на 1915 г. Държавен стипендиант в Марсилия през 1916-1918 г.
След края на Първата световна война се завръща като сръбски учител в Прилеп. През 1921 г. се премества в Битоля, където Хаджипопов основава собствен вестник - „Южна звезда“, пропагандиращ сърбизма в Македония. Осъден е на смърт от ВМРО и е убит на главната битолска улица Широк сокак на ъгъла с днешната улица „Елпида Караманди“, срещу тогавашното фотографско ателие на Папакоч. Организатор на убийството е Кръсте Льондев, който след процес срещу него е убит в 1928 година.[2][3][4][5] Фактическите изпълнители на убийството на Хаджипопов са Лазар Мулев и Коста Бичинов[6].
След убийството властите затварят Васил Липитков от Любетино, Никола Динев Абдураманов от Пътеле, Димитър Юруков от Битоля, Фидан Мойсов от Кукуречани и Павел Стоянов от Желево. Осъдени са на смърт и са разстреляни на 21 юни 1928 година в Горно Оризари.[7]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Литовски, Александар. Прилог за убиството на Спасое Хаџи Поповиќ во Битола во 1926 година // Прилози на Македонското научно друштво - Битола XI (19 - 20). 2015. ISSN 0420-0950. Архивиран от оригинала на 2016-04-08.
- ↑ Албум-алманах „Македония“, София, 1931, стр.37
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник. София, 1993, стр. 262.
- ↑ Пановски, Доне. Буф и Буфчани. Битола, 1998, 72-75.
- ↑ Миновски, Никола. Селото Буф. Битола, 2006, 203-205.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов
- ↑ Петровъ, Ср. Поменъ за петима българи мѫченици въ Битоля // Илюстрация Илинден 13 (9 (129)). ноември 1941. с. 9.
