Спас Харизанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Спас Харизанов
български просветен деец и общественик
Спас и съпругата му Фикия, родом от Разлог
Спас и съпругата му Фикия, родом от Разлог

Роден
1842 г.
Починал
1900 г. (58 г.)
Харизановъ, С. С. Македония. Що става въ Македония съ българитѣ и какво трѣба да се прави. София, Печатница на „Български гласъ“, 1880.

Спас Стойков Харизанов, известен и като Спас Влахли, е български възрожденец, просветен деец, общественик, борец за църковна независимост и съдия.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Влахи, край Кресна, Мелнишко. Баща му поп Стойко Харизанов е селски първенец, коджабашия и активен деец на Влахинската българска община. Сестра му Милка е омъжена за революционера Иван Сандански и е майка на войводата на ВМОРО Яне Сандански.

Учи в килийното училище в родното си село и в Банско при даскал Никола Попфилипов и в Солун при Стефан Салгънджиев. Подпомогнат финансово от местния родолюбец хаджи Георги Илиев и със съдействието на Найден Геров заминава да учи в Русия.[3] Но поради заболяване, скоро се завръща. През 1867 (или 1866[4]) година открива новобългарско училище в храма „Свети Архангел Михаил“ на село Кресна и учителства в него до 1874 година. В годините 1874 - 1876 е учител в Мелник.[5][6] По време на Руско-турска война (1877-1878) е преводач в руското управление в Горна Джумая. Участва в Кресненско-Разложкото въстание.

След погрома на въстанието се заселва в Дупница, където работи като адвокат. В 1880 година издава книжката „Македония. Що става в Македония с българите и какво трябва да се прави“.[7] Иван Вазов пише в рецензията си за книгата:

Тази малка книжка съдържа подробно и поразително описание на мъките на македонските ни братя. Г. Харизанов заслужава благодарност, че се е потрудил да издигне публично гласът си за делото на Македония в едно време, когато въпросът за нейната участ е отритнат от чуждите и пренебрегнат от нас. Изложението е добро.[8]

Включва се активно в дейността на Македонската организация. През 1895 година е сред учредителите и на македонско дружество „Единство“ в Дупница, на което е избран за негов подпредседател.[9] Дълги години е член на Окръжния съд в Севлиево.

Синът му Иван Харизанов е известен политик, журналист, съдия, прокурор и лидер на партията „Звено“. Другият му син Любомир Харизанов е публицист. Негов внук от дъщеря му Веса е известният писател Димитър Димов.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Шаблон:Харизанови

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия "Пирински край". Том 2, Благоевград, 1999, стр.375.
  2. Тасев, Христо. "Борба за национална просвета в Мелнишкия край". София, 1987, стр.73.
  3. Исторически преглед, том 34, Българско историческо дружество, Институт за история, БАН, София, 1978, стр. 83.
  4. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия „Кресненски край“. Сандански, Рея 99, 2003. ISBN 954-90006-1-3. с. 257.
  5. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 129.
  6. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.678.
  7. Харизанов, С. С. Македония. Що става в Македония с българите и какво трябва да се прави, печатница на „Българский глас“, София, 1880, 24 страници.
  8. Вазов, Иван. Събрани съчинения, том 18, Български писател, София, 1957, стр. 371.
  9. Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр. 19.
     Портал „Македония“         Портал „Македония