Спас Цветков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Спас Цветков
български революционер
Роден
1876 г.
Въстаници и делегати при Алан кайряк. От ляво на дясно: I ред полегнали: Михаил Даев, Кръстьо Българията, Константин Калканджиев и Христо Караманджуков; II ред полегнали и седнали: Тодор Станков над Даев, Никола Славейков, Янко Стоянов и баща му Стоян кехая Петров, Спас Цветков с цигара на уста, Велко Думев, един фелдфебел, Васил Пасков, Георги Василев, Димитър Катерински с пушката над коленете, зад последните двама Сава Киров, Георги Хаджиатанасов, Димитър Аянов, тримата от края неизевестни (единият е войник на границата); III ред полегнали, седнали и прави: Димитър Янев, двама неизвестни, Анастас Разбойников (до Тодор Станков) чисти револвера си, зад него на един крак Димо Янков, Минко Неволин (зад Тодор Станков и Никола Славейков), руснак (правият зад Стоян кехая Петров), останалите 9 са неизвестни

Спас Митрев Цветков, с псевдоним Бойчо[1], е български учител, революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Цветков е роден в 1876 година в Елха, Ресенско, Османската империя, днес Република Македония. В Цариградската духовна семинария, заедно с Христо Манчев, Христо Шалдев, Милан Йорданов и Петър Делев Каркалашев, създава революционна група и националистическа библиотека, със събрани в нея томове от Христо Ботев, Любен Каравелов и Иван Вазов.

Работи като учител в Свиленград, кешанските села Еникьой и Теслимкьой и други. Учител е в Малко Търново в 1902 година и едновременно е член на околийския комитет на ВМОРО. Цветков е делегат на конгреса на Петрова нива.[2]

След Първата световна война работи като учител в родното си село, откъдето в началото на учебната 1930-1931 година е преместен след доклад на помощника на Вардарската бановина, в който се посочва, че като „бивш екзархийски възпитаник“ е изцяло неблагонадежден, че не знае книжовен сръбски език и в контактите си със селяните и в учебния процес си служи с местния диалект, като при това „употребява много български думи и форми“.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.18
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 182.
  3. ЦДА, КМФ 23М, инв. № 960/16 (ф. 2042) В документа (писмо от 30 август 1930 г. до Министерството на просветата в Белград относно учители в бановината) е отбелязан като Спасоjе Цветковић. Добавена е резолюция, че е преместен.
     Портал „Македония“         Портал „Македония