Спек
| Спек | |
 | |
| Вид | Бекон |
|---|---|
| Произход |  Италия Австрия Германия |
| Основни съставки | Опушен на студено свински бут |
| Разновидности | Спек Алто Адидже IGP Спек от Саурис Тиролски шпек Гайлалски шпек Райнхолдски шпек |
| Калории | 303 (100 г.) |
| Спек в Общомедия | |
Спек (на италиански: Speck) или Шпек (на немски: Speck) е вид италианско, австрийско и немско сушено месо, произхождащо от историко-географския регион Тирол и обикновено получено от свински бут, подложен на процес на опушване на студено.[1]
Разпространен е в италианските региони Венето и Вале д'Аоста, в италианските автономни провинции Южен Тирол (Алто Адидже) и Трентино, в алпийската долина Валтелина, в северноиталианската историческа област Фриули, в австрийската провинция Каринтия и в северноиталианската и западноавстрийска историческа област Тирол.
История[редактиране | редактиране на кода]
Традицията и историците проследяват производството на консервирано месо до периода на лангобардските нашествия. Първото историческо свидетелство за спека обаче датира от началото на 13 век. Всъщност по онова време в Южен Тирол е възможно да се запази месото благодарение на специална комбинация от опушване и сушене на въздух. През вековете изкуството за сухо осоляване и опушване е усъвършенствано с „тайни” рецепти, използвани от местните производители.[2]
Видове спек[редактиране | редактиране на кода]
Спек Алто Адидже (Speck Alto Adige) получава през 1996 г. признанието за географски указания и храни с традиционно специфичен характер (на итал. IGP, Indicazione geografica protetta). Спекът, произвеждан в Южен Тирол, който не попада в спецификацията нa IGP и който се произвежда в Трентино, се признава за традиционен местен хранителен продукт.
Други варианти на спек се произвеждат в Австрия, два от които получават марката IGP: Tiroler Speck и Gailtaler Speck.
В италианския регион Вале д'Аоста през 2008 г. известна местна фабрика за колбаси след две години експерименти започва производството на Reinhold Speck - вид пушен спек с алпийски ароматни растения.[3]
Друга типична продукция е тази на Спек от Саурис – традиционен продукт от село Саурис, разположено на 1200 метра надморска височина във Фриули, Северна Италия с немски произход и език.
Списък на вариантите[редактиране | редактиране на кода]
- Бекон, напр. Frühstücksspeck (шпек закуска) в Германия
- Гайталски шпек от Австрия, със статут на g.g.A. (на итал. IGP), който се произвежда от 15 век в долината Гайл (Gail, Gailtal) в Каринтия
- Гуанчале, от Италия
- Лардо, от Италия, с много подразновидности
- Панчета, от Италия
- Шинкеншпек (Schinkenspeck), немска „шунка бекон“, обикновено направен от плосък разрез на шунка с мазнина от едната страна, наподобяващ бекон, и традиционно киснат няколко дни в саламура със зърна хвойна и черен пипер.
- Спек Саурис IGP, от Саурис, близо до Фриули, Италия
- Спек Алто Адидже IGP, Италия
- Тиролски шпек от австрийския регион Тирол, който има статут на g.g.A. и се произвежда най-малко от 15 век.
- Украинска salo (сланина)
- Proshute, албански спек
Спек като неразделна част от традиционната Южнотиролска следобедна закуска[редактиране | редактиране на кода]
В южнотиролската традиция спек е храната, консумирана от фермерите и е източник на енергия по време на работа на полето. С течение на времето той става и главен герой на банкетите по случай тържества и церемонии за посрещане. Тази последна функция е предадена и до наши дни: спек, заедно с черен ръжен хляб и вино или бира, е ключовият елемент от типичната южнотиролска „следобедна закуска“, консумирана и предлагана като символ на гостоприемство.
Brettljause е името на типичната тиролска закуска (на южнотиролски диалект се нарича Marende) – обичай, който произлиза именно от селската традиция и който все още е жив във ферми и колиби. Състои се от блюдо със спек, колбаси, традиционни кашкавали и сирена, и краставици, придружени от домашен хляб и вино. В Marende спекът трябва да бъде добре подправен и се сервира като цяло парче около 3 см широко, след което се нарязва на малки парченца.[4]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Mara Nocilla. Speck: la classifica dei migliori prodotti da aziende di medie dimensioni // Посетен на 2 септ. 2019.
- ↑ Speck Alto Adige IGP // Посетен на 28 окт. 2021.
- ↑ Regione autonoma Valle d'Aosta - ANSA Valle d'Aosta
- ↑ La Brettljause tirolese: buona e tradizionaleTirol.at | Mangiare e bere | Cultura & Gastronomia | Inverno // Архивиран от оригинала на 4 юли 2008.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Speck в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
