Спек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Спек
Südtiroler Speck g.g.A. mit Gütesiegel.jpg
Произход  Италия
 Австрия
 Германия
Детайли
Основни съставки Опушен на студено свински бут
Разновидности Спек Алто Адидже IGP
Спек от Саурис
Тиролски шпек
Гайлалски шпек
Райнхолдски шпек
Калории 303 (100 г.)
Спек в Общомедия

Спек (на италиански: Speck) или Шпек (на немски: Speck) е вид италианско, австрийско и немско сушено месо, произхождащо от историко-географския регион Тирол и обикновено получено от свински бут, подложен на процес на опушване на студено.[1]

Разпространен е в италианските региони Венето и Вале д'Аоста, в италианските автономни провинции Южен Тирол (Алто Адидже) и Трентино, в алпийската долина Валтелина, в северноиталианската историческа област Фриули, в австрийската провинция Каринтия и в северноиталианската и западноавстрийска историческа област Тирол.

История[редактиране | редактиране на кода]

Традицията и историците проследяват производството на консервирано месо до периода на лангобардските нашествия. Първото историческо свидетелство за спека обаче датира от началото на 13 век. Всъщност по онова време в Южен Тирол е възможно да се запази месото благодарение на специална комбинация от опушване и сушене на въздух. През вековете изкуството за сухо осоляване и опушване е усъвършенствано с „тайни” рецепти, използвани от местните производители.[2]

Видове спек[редактиране | редактиране на кода]

Спек Алто Адидже (Speck Alto Adige) получава през 1996 г. признанието за географски указания и храни с традиционно специфичен характер (на итал. IGP, Indicazione geografica protetta). Спекът, произвеждан в Южен Тирол, който не попада в спецификацията нa IGP и който се произвежда в Трентино, се признава за традиционен местен хранителен продукт.

Други варианти на спек се произвеждат в Австрия, два от които получават марката IGP: Tiroler Speck и Gailtaler Speck.

В италианския регион Вале д'Аоста през 2008 г. известна местна фабрика за колбаси след две години експерименти започва производството на Reinhold Speck - вид пушен спек с алпийски ароматни растения.[3]

Друга типична продукция е тази на Спек от Саурис – традиционен продукт от село Саурис, разположено на 1200 метра надморска височина във Фриули, Северна Италия с немски произход и език.

Списък на вариантите[редактиране | редактиране на кода]

  • Бекон, напр. Frühstücksspeck (шпек закуска) в Германия
  • Гайталски шпек от Австрия, със статут на g.g.A. (на итал. IGP), който се произвежда от 15 век в долината Гайл (Gail, Gailtal) в Каринтия
  • Гуанчале, от Италия
  • Лардо, от Италия, с много подразновидности
  • Панчета, от Италия
  • Шинкеншпек (Schinkenspeck), немска „шунка бекон“, обикновено направен от плосък разрез на шунка с мазнина от едната страна, наподобяващ бекон, и традиционно киснат няколко дни в саламура със зърна хвойна и черен пипер.
  • Спек Саурис IGP, от Саурис, близо до Фриули, Италия
  • Спек Алто Адидже IGP, Италия
  • Тиролски шпек от австрийския регион Тирол, който има статут на g.g.A. и се произвежда най-малко от 15 век.
  • Украинска salo (сланина)
  • Proshute, албански спек

Спек като неразделна част от традиционната Южнотиролска следобедна закуска[редактиране | редактиране на кода]

Brettljause – типична южнотиролска и тиролска следобедна закуска.

В южнотиролската традиция спек е храната, консумирана от фермерите и е източник на енергия по време на работа на полето. С течение на времето той става и главен герой на банкетите по случай тържества и церемонии за посрещане. Тази последна функция е предадена и до наши дни: спек, заедно с черен ръжен хляб и вино или бира, е ключовият елемент от типичната южнотиролска „следобедна закуска“, консумирана и предлагана като символ на гостоприемство.

Brettljause е името на типичната тиролска закуска (на южнотиролски диалект се нарича Marende) – обичай, който произлиза именно от селската традиция и който все още е жив във ферми и колиби. Състои се от блюдо със спек, колбаси, традиционни кашкавали и сирена, и краставици, придружени от домашен хляб и вино. В Marende спекът трябва да бъде добре подправен и се сервира като цяло парче около 3 см широко, след което се нарязва на малки парченца.[4]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

CC-BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Speck“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „Австрия“         Портал „Австрия          Портал „Германия“         Портал „Германия          Портал „Кулинария“         Портал „Кулинария