Уикипедия:Разговори

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично съдържание

Уикиетикет

Редактиране на страници

Портал на общността

Навигация

• Потребители
• Потребителско име
• Лична страница
• Беседа
• Подпис
• Е-поща

---

Потребителски групи:

• Автоматично одобрени
• Автопатрулирани
• Патрульори
• Разширено потвърдени потребители
• Администратори
• Интерфейсни администратори
• Бюрократи
• Проверяващи
• Ботове
• Списък на правата

Обсъждания и заявки:

• Общи разговори
• Активни обсъждания
• Заявки: към администратори и интерфейсни администратори
• към бюрократи
• към проверяващи
• за бот статут
• за бот задачи

Обсъждания с консенсус:

• Консенсус
• Оперативни решения
• Предложения за изтриване на страници
• Предложения за избрани статии
• Предложения за автопатрулирани редактори

Обсъждания с гласуване:

• Правила за гласуване
• Решения за политиката
• Вотове на доверие/недоверие: патрульори
• администратори
• бюрократи
• проверяващи
• редактори

Други:

• Уикисрещи и семинари
• Новини от Уикимедия
• Анкети
• Заявки към полиглоти
• Проекти в Уикипедия
• Страници за спасяване
• Категории
• Шаблони
• Техническа поддръжка

Съкращение: У:Р, WP:VP, Архив: 2004-2024

Здравейте и добре дошли! Това е страницата за обсъждания на общността на Уикипедия на български език. Ако в момента пристигате на този сайт, някои негови аспекти могат да се окажат объркващи и нови за вас – затова с удоволствие ще ви помогнем.

Страниците Първи стъпки, Наръчник на уикипедианеца, Портал на общността и Често задавани въпроси ще ви помогнат с някои стандартни насоки, от които има нужда всеки нов редактор на Уикипедия. Ако в помощните страници има неясни места, непременно ни кажете, за да ги подобрим при първа възможност. Разгледайте ги, но и не се колебайте направо да зададете тук своите въпроси.

Отново ви приветстваме за добре дошли!

Нова тема за разговор

Народни събрания

По това обсъждане е бил постигнат консенсус, отразен в У:РШ#2022-06_Редни_числителни_за_народни_събрания.

Продължение на темите #Числителни – объркване на бройни и редни и #Предложение за правило. Виж също #Личности, векове, хилядолетия, #Военни формирования и #Училища.

Обща дискусия

Останаха народните събрания, за които вече знам, че имаше доста различни мнения. Понеже за училищата се прие арабски цифри с окончание, ще предложа като първи вариант същото и за народните събрания. Основна разлика вероятно е наложената вече традиция в инфокутиите събранията да се изписват с римски цифри. Също въпрос е дали „Народно събрание“, съответно “Велико народно събрание“ да бъдат с главна буква след числителното.

обекти	заглавия	в текст	в инфокутии
народни събрания	с арабски цифри и окончание* (41-во Народно събрание, 7-о Велико народно събрание)**	с арабски цифри и окончание или точка, с думи, или с римски цифри, но в рамките на една статия трябва да се използва само един от тези варианти, например: 7-о Велико народно събрание 36-о Народно събрание 41-во Народно събрание или 7. Велико народно събрание 36. Народно събрание 41. Народно събрание или Седмо велико народно събрание Тридесет и шесто народно събрание Четиридесет и първо народно събрание или VII Велико народно събрание XXXVI Народно събрание XLI Народно събрание	с римски цифри (Народен представител в: VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС   XLI НС)***

*) правила: https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/tsifrite-ot-1-do-4/, https://www.balgarskiezik.eu/2-2017/VMurdarov_EZ-KULTURA.pdf
**) и пренасочване от името само с арабски цифри, без окончание
***) доколкото и когато е технически възможно за информация, изтегляна от Уикиданни

— Luchesar • Б/П 12:56, 21 февруари 2022 (UTC)

Съжалявам за грешката с подписа ми, поради която Керберайзер беше архивирал темата още на следващия ден.
— Luchesar • Б/П 16:50, 24 февруари 2022 (UTC)

Аз съм ОК и с трите варианта, но не и с този с точка (41. народно събрание). Все пак бих предпочела изписване в заглавията на статиите с думи или с римски цифри (във втория случай - начало на статията с думи). В инфокутиите - както досега с римски.

По въпроса дали с главна или малка буква - не виждам основание за дискусия, тъй като това е регламентирано; все едно да се чудим дали да спазваме правилата. Обяснението - в Официалния правописен речник (2012), т. 39.1 (на с. 41). Понеже той не е онлайн, ето тук обяснение от сайта на Езикови справки - БАН [1] (отговорите на втория и шестия въпрос). --Randona.bg (беседа) 07:57, 2 март 2022 (UTC)

Благодаря ти! Да, имах смътен спомен, че правилата са такива, и затова така и ги разписах в таблицата, но не бях търсил конкретен източник. :)
— Luchesar • Б/П 13:41, 2 март 2022 (UTC)

Както и при училищата, и тук единственият неподходящ вариант ми се струва този с точки. Останалите са окей, но може би най-лицеприятно изглежда вариантът с римски цифри.--Rebelheartous (беседа) 17:05, 2 март 2022 (UTC)

Въпреки че вниманието разбираемо е насочено към други теми, ето променен вариант, съобразен с коментарите дотук.

Обекти	Заглавия	В текст	В инфокутии
Народни събрания	С римски цифри,* а началното изречение с думи: XXXVI народно събрание Тридесет и шестото народно събрание е първото Обикновено народно събрание на България (...) VII велико народно събрание Седмото велико народно събрание е Велико народно събрание на Република България (...)	С арабски цифри и окончание,** с думи, или с римски цифри, но в рамките на една статия трябва да се използва само един от тези варианти, например: 7-о велико народно събрание 36-о народно събрание 41-во народно събрание или Седмо велико народно събрание Тридесет и шесто народно събрание Четиридесет и първо народно събрание или VII велико народно събрание XXXVI народно събрание XLI народно събрание	С римски цифри (Народен представител в: VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС   XLI НС)***

*) и пренасочване от името с арабски цифри
**) правила: https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/tsifrite-ot-1-do-4/, https://www.balgarskiezik.eu/2-2017/VMurdarov_EZ-KULTURA.pdf
***) доколкото и когато е технически възможно за информация, изтегляна от Уикиданни

— Luchesar • Б/П 09:22, 9 март 2022 (UTC)

Съгласна съм с тези варианти, само да вметна, че скоро попаднах на III Обикновено народно събрание и 3 Народно събрание , но двете са различни. С евентуалното стилово уеднаквяване има опасност да се объркат, та предлагам да сложим в скоби съответната начална година, съответно 1882 и 1957. Колебая се дали няма да трябва и пояснителна страница Ket (беседа) 20:26, 21 март 2022 (UTC)

И аз съм съгласна. Бележката на Ket е изключително уместна. Трябва да ги разграничим, и според мен най-добре чрез годините. При тоталитаризма май не са били „обикновени“, като гледам, ха-ха. Коригирах главните букви в предложението. --Randona.bg (беседа) 10:27, 1 април 2022 (UTC)

Молли, Rumensz, Мико, Алиса Селезньова, Xunonotyk, Rebelheartous, Simin, StanProg, Carbonaro., Zhoxy, Vodnokon4e, Akeckarov, Svawt95, пингвам ви, защото сте изразявали отношение по предишни подобни гласувания. Ако имате мнение в случая, не се колебайте да го споделите (ако е критично, моля ви, дайте идея как конкретно да се подобри). Важно е да постигнем възможно най-широк консенсус (мълчаливо съгласие разбира се също е окей).
— Luchesar • Б/П 14:48, 2 април 2022 (UTC)

Таблицата е много изчерпателна и съм напълно съгласен с нея. Относно комунистическото летоброене на НС, в източниците е с арабски цифри без нищо и трябва да си остане така "3 Народно събрание (или XXIX ОНС)". Xunonotyk (беседа) 15:31, 2 април 2022 (UTC)

Подкрепям. Carbonaro. (беседа) 16:32, 2 април 2022 (UTC)

Съгласен. Само пипнах началата на колони и редове – да са с главните букви.--Zhoxy (беседа) 17:27, 2 април 2022 (UTC)

Аз пък възразявам на предложението комунистическите НС да останат така (с арабски без нищо). Смятам за недопустимо да насаждаме неграмотност, независимо как е писано тогава (не знам дали и тогава е било неграмотно или правилата са се променили, но все едно). И сега в сайта на Народното събрание има много грешни изписвания, и училищата масово изписват грешно названията си, но това не е аргумент да пишем и ние грешно. Освен това е абсолютно нелогично и объркващо при търсене (наличието на два начина, единият неправилен). --Randona.bg (беседа) 17:39, 2 април 2022 (UTC)

Да ги пишем просто в общата последователност и по общото правило? Името на статията за 3 Народно събрание може да е XXIX народно събрание.
— Luchesar • Б/П 22:17, 3 април 2022 (UTC)

За.--Akeckarov (беседа) 06:05, 4 април 2022 (UTC)

Принципно За. Коментар: Освен освен „велико“ и „народно“ е добре да се добави и „обикновено народно“ (Кет) – така няма да се налага да си измисляме номерация. Наименованията на статиите са неудобни за търсене (едва ли някой би търсил в Уикипедия с римски цифри), но това едва ли е голям проблем, тъй като до тях може да се достигне от Народно събрание. По отношение на употребата „В текст“ алтернативите за „един от тези варианти“ може да са „7-о народно събрание“ или „VII народно събрание“, а вариантът, който може да се среща (в началото и периодично през определен обемен интервал) и в двете алтернативи да е „Седмо народно събрание“ със следните аргументи: СНС е просто пълният начин на изписване, докато другите два са съкратени. Не е добра идея, ако в дадена статия се използва пълният вариант, той да се използва в цялата статия, тъй като излишно се раздува текста и става малко по-нечетим – представете си изречение в което има: „Четиридесет и шестото, четиридесет и седмото, и четиридесет и осмото народни събрания са..., при четиридест и деветото народно събрание ... но при тридесет и осмото ...“ и след това отново споменаванията им в пълен вид. Това разбира се са само коментари. --Стан (беседа) 07:51, 4 април 2022 (UTC)

За--Rebelheartous (беседа) 09:25, 6 април 2022 (UTC)

Както Ket правилно беше отбелязала, и по този въпрос практически има консенсус. Оставям още няколко дни за дообсъждане и доошлайфане, ако има нужда, тъй като поне аз не бях имал възможност да прегледам внимателно последните коментари.
— Luchesar • Б/П 09:43, 14 май 2022 (UTC)

Подкрепям напълно прилагането на общата последователност и за комунистическите НС, като още в първото изречение за всяко от последните (те са само 9) се вмъкне кратко пояснение, например:

Заглавие XXIX народно събрание. Първо изречение: Двадесет и деветото народно събрание (според историографията на НРБ - Трето народно събрание) е открито на 22 декември 1957 г. и закрито на 24 февруари 1962 г. Наемам се да направя тези промени, ако постигнем съгласие.

С обобщената номерация ще отпадне необходимостта от прилагателното обикновено за обикновените събрания. Ket (беседа) 11:03, 18 май 2022 (UTC)

Е, не, това си е оригинално изследване, създаващо анахронизми в името на естетиката. Историята оставя след себе си артефакти на хаотичност - не е наша работа да ги подреждаме. Все едно да си измислим правилна номерация на разбърканите адреси по Сливница (булевард в София). --Спас Колев (беседа) 19:35, 19 май 2022 (UTC)

Това е антиисторично. Наименованията (колкото и да са объркващи) са официални имена на парламентите използвани от първичните изоточници и от историографията. -- Мико (беседа) 19:43, 19 май 2022 (UTC)

Е, тогава остава вариантът с годината в скоби: III народно събрание (1882) и III народно събрание (1957), плюс евентуално пояснителна страница. В инфокутиите ще трябва да се сложи и годината в скоби Ket (беседа) 10:55, 20 май 2022 (UTC)

Но Обикновено/Велико не са просто декорации, това са различни органи с различни функции. Защо трябва да се маха "обикновено"? --Спас Колев (беседа) 15:39, 20 май 2022 (UTC)

На уикисрещата имахме възможност накратко да обсъдим и този въпрос. Ето актуализиран вариант на предложението, който се опитва да включи и други разумни забележки, направени по-рано от колегите:

Обекти	Заглавия	В текст	В инфокутии
Народни събрания	С римски цифри,* а началното изречение с думи: XXVI Обикновено народно събрание Двадесет и шестото Обикновено народно събрание е българско Народно събрание, което заседава в София от 15 декември 1945 до 28 септември 1946 г. (...) VI Велико народно събрание Шестото Велико народно събрание е българско Велико народно събрание, което заседава от 7 ноември 1946 г. до 21 октомври 1949 г. (...) I Народно събрание Първото Народно събрание е първият парламент на Народна република България. (...) Забележки: „Народно събрание“, „Обикновено народно събрание“ и „Велико народно събрание“ се приемат за самостоятелни собствени имена, поради което с главна буква се започва само първата дума (не „Обикновено Народно събрание“ или „Велико Народно събрание“). „Народно събрание“ и „Обикновено народно събрание“ в имената се използват според първичните източници и историографията.	По усмотрение на редактора, като се спазват правилата на книжовния български език за изписване на редни числителни: с думи, с римски цифри, с арабски цифри с окончание или с арабски цифри с точка (недопустимо е използването на арабски цифри без окончание или точка, защото по този начин се изписват бройни числителни). Забележки: Желателно е да се избягва произволно смесване на различни видове изписване. Смесеното използване на различни изписвания трябва да е оправдано от гледна точка стил и четимост на статията (например при изброяване на множество народни събрания може да е неподходящо всички редни числителни в тях да се изписват с думи). „Народно събрание“, „Обикновено народно събрание“ и „Велико народно събрание“ е допустимо също да се съкращават съответно като НС, ОНС и ВНС. Това не променя правилото за използване на редните числителни в името, т.е. допустими са XXVI ОНС, двадесет и шесто ОНС, 26-о ОНС и 26. ОНС (но не и 26 ОНС).	С римски цифри и съкращения (Народен представител в: VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС   XLI НС)***

*) и пренасочване от името с арабски цифри
**) правила: https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/tsifrite-ot-1-do-4/, https://www.balgarskiezik.eu/2-2017/VMurdarov_EZ-KULTURA.pdf
***) доколкото и когато е технически възможно за информация, изтегляна от Уикиданни

Няколко мои забележки:

1. За „Велико Народно събрание“ или „Велико народно събрание“ има спорове. Според мен „Обикновено народно събрание“ и „Велико народно събрание“ може да са по-малко объркващи, без по някакъв начин да са категорично „неправилни“. Тези варианти са правилни и според Павлина от „Как се пише“.
2. Има наложена практика редното числително в имената на парламентите да се членува („разпределението на мандатите в Четиридесет и седмото Народно събрание“). Това може да създаде обърквания: например „Първото Народно събрание“ в началото на изречение може да се отнася както за I НС от 1950, така и за I ОНС от 1879, или дори за Оборищенското или Учредителното при по-свободно тълкуване. Затова за мен редното числително в случая може да е по-правилно да се интерпретира като неразривна част от собственото име – както при училищата, където не пишем „Седемдесет и деветото средно училище е основано през 1982 година“, защото въпросното училище не е просто 79-ото поред, а е наречено „79-о средно училище“. Това е различно, например, от „Тринадесетият конгрес на БКП се провежда през 1986 година“, където „тринадесети“ е много повече „обикновен“ пореден номер, отколкото „Тринадесети конгрес на БКП“ да e единно самостоятелно име, от което „тринадесети“ да е неразривна част. В крайна сметка обаче реших, че дори и с риск от двусмислия е по-добре да следваме наложената практика.

Пинг Молли, Rumensz, Мико, Алиса Селезньова, Xunonotyk, Rebelheartous, Simin, StanProg, Carbonaro., Zhoxy, Vodnokon4e, Akeckarov, Svawt95, Randona.bg, Nk, Ket. Извинявам се, ако съм пропуснал някого.
— Luchesar • Б/П 13:56, 22 май 2022 (UTC)

• За – много добре систематизирано, хубаво е да има правила, още по хубаво е да има и свобода в интерпретацията. Браво. Xunonotyk (беседа) 19:30, 22 май 2022 (UTC)

  +1 Ket (беседа) 09:39, 23 май 2022 (UTC)

• Коментар: А какво е наложило преработката на предишния вариант? По-добре е да има строго определени типове на изписвания, отколкото това да е „по усмотрение на редактора“. Съкращенията ОНС и НС са окей, но номерът на събранието е абсурдно да се изписва по няколко начина в рамките на статия.--Rebelheartous (беседа) 13:13, 23 май 2022 (UTC)

Добър въпрос. Мотивът бяха аргументите на Стан по-горе, които ми се струват разумни. За военни формирования също приехме подобна гъвкавост, макар да е разписана по друг начин („в изречения: с арабски цифри с окончание или с думи, включително смесено, с оглед по-добра четимост“). Впрочем, може би е добра идея и тук да добавим следното към забележките, защото в списъци, илюстрации и други подобни е важно да има единен стил:

1. В списъци, както и въобще извън непосредствения текст на статията (например в надписи към илюстрации), следва да се използва само един вид изписване в цялата статия.

— Luchesar • Б/П 14:42, 23 май 2022 (UTC)

Аз съм съгласна почти изцяло с предложението. Не виждам защо в статията да не може да се изписва по различни начини - например започване с думи (Шестото велико народно събрание...), а по-нататък с цифри. Впрочем смята се за добър стил в подобни случаи числата поне до 10 (а и до 20) да се изписват с думи, а не с цифри, само че не е вписано като правило.

По въпроса за главните букви обаче държа да се спазват регламентираните правила на българския език, които са недвусмислени. Бях цитирала в началото на дискусията обясненията на БАН. След числителното редно - малка буква. Дали Втора световна война или Второ велико народно събрание, принципът е един и същ. Не виждам защо трябва да приемем нарушаване на езикова норма. И на мен не ми харесват някои, да подготвя предложения за неспазването им? (с удоволствие ще го направя, особено на „от ляво надясно“, „напът“ и под. ). --Randona.bg (беседа) 16:08, 23 май 2022 (UTC)

Впечатлението ми е, че това е един въпрос, по който няма достатъчен консенсус сред езиковедите: https://kaksepishe.com/articles/47-narodno-sabranie/ На мен разсъжданията на Павлина ми се виждат разумни, но, като поставяш въпроса, и аз се замислям отново (за съжаление сайтът на БАН изглежда счупен и не мога да прочета онези отговори, но примерите в Правописния речник Павлина ги е коментирала).

Имам и въпрос за размисъл (към всички). Къде бихме поставили главните букви в „Иванов е депутат в четиридесет и седмото народно събрание“: „в Четиридесет и седмото народно събрание“, „в четиридесет и седмото Народно събрание“, „в Четиридесет и седмото Народно събрание“?
— Luchesar • Б/П 21:18, 23 май 2022 (UTC)

Следвайки казаното от Павлина, на мен варианти 1 (числителното редно става част от съществителното собствено) и 2 (числителното редно си остава прилагателно; т.е. пояснение към съществителното собствено) ми изглеждат граматически правилни. Вариант 3 обаче ми боде очите. Тук колко собствени имена има? Две? Прилагателното става съществително собствено име и започва свой собствен живот? Странна метаморфоза. Може и да говоря пълни глупости, разбира се. Разсъждавам си аз. Ох, не знам... предавам се вече. ухилване Някои правила може би никога няма да ги разбера. Поне тук сме в унисон с езиковедите – те не са сигурни или не знаят, и ние така. --Ted Masters (беседа) 12:48, 24 май 2022 (UTC)

Правилното е „Иванов е депутат в Четиридесет и седмото народно събрание“ (числителното редно е част от съществителното собствено). Павлина Върбанова мисли другояче, аз обикновено съм съгласна с нея, но не и в този случай, но все едно – ние сме частни лица с лични мнения, обаче валидно е становището на Института за български език на БАН. И нямат намерение да го променят, поне така ми декларираха, когато след многото избори миналата година и масовото изписване на „47 (47-мо, 47-о) Народно събрание“ им се обадих да питам дали възнамеряват да го възприемат и те категорично отхвърлиха това, защото нарушаване на правилото би довело до пълен хаос и игнориране на правилата; казаха, че другото мнение не се възприема като основателно. Е, никой не знае бъдещето, но поне такива бяха декларациите :). --Randona.bg (беседа) 15:06, 24 май 2022 (UTC)

Пропуснах - също мисля, че е добре да се отправи питане - и заради гащите ;), и за да има за интересуващите се научен отговор, и за можем да го лепнем на страницата за правилен български език. --Randona.bg (беседа) 16:08, 24 май 2022 (UTC)

Правилното е „в Четиридесет и седмото народно събрание“. Разглеждай го като съществително собствено. Други примери: Седми пехотен преславски полк, Велика октомврийска социалистическа революция и т.н.--Rebelheartous (беседа) 10:49, 26 май 2022 (UTC)

Северна америка, Велико търново... --Спас Колев (беседа) 14:04, 26 май 2022 (UTC)

Не. Северна Америка, но Северен поток. Велико Търново, но Велико преселение на народите.--Rebelheartous (беседа) 14:38, 26 май 2022 (UTC)

Значи, „законодателен орган в България е народното събрание“ (като поток), а не "Народното събрание" (като Америка)? --Спас Колев (беседа) 16:26, 27 май 2022 (UTC)

Едното е нарицателно, другото е собствено. В Четиридесет и седмо народно събрание не виждам две съществителни собствени.--Rebelheartous (беседа) 15:55, 28 май 2022 (UTC)

"Народно събрание" е собствено име, затова се пише с главна буква. --Спас Колев (беседа) 08:23, 29 май 2022 (UTC)

И аз като Рандона. На въпроса с буквите, който обсъдихме на Уикисрещата - мнението ми е също като на Рандона. В Държавен вестник обаче, включително в конституцията се пише Велико Народно събрание, но и Седмо Велико народно събрание. Хаааос. Можем да звъннем да си ги вържем гащите, но не вервам да има смислен резултат. -- Мико (беседа) 06:33, 24 май 2022 (UTC)

Главни букви

Нека обобщим вариантите, за да е по-лесно да бъдат обсъждани. Главните букви са в получер, за да са по-видими разликите. Примерите с В/велико Н/народно събрание биха били аналогични.

Номер	Иванов е депутат ...	Забележки
1	... в Двадесет и шестото Обикновено Народно събрание. ... в XXVI Обикновено Народно събрание. ... в 26-о Обикновено Народно събрание. ... в 26. Обикновено Народно събрание.	Изглежда възприето в официални публикации, включително в Държавен вестник.
2	... в Двадесет и шестото Обикновено народно събрание. ... в XXVI Обикновено народно събрание. ... в 26-о Обикновено народно събрание. ... в 26. Обикновено народно събрание.	Предпочитаният вариант от Павлина от „Как се пише“ (но не е напълно сигурно дали този или 5).
3	... в Двадесет и шестото обикновено народно събрание. ... в XXVI обикновено народно събрание. ... в 26-о обикновено народно събрание. ... в 26. обикновено народно събрание.	Примерите от Официалния правописен речник на БАН и мнението на „Езикови справки“.
4	... в двадесет и шестото Обикновено Народно събрание. ... в XXVI Обикновено Народно събрание. ... в 26-о Обикновено Народно събрание. ... в 26. Обикновено Народно събрание.	вариант 1, но с малка буква за редното числително с думи
5	... в двадесет и шестото Обикновено народно събрание. ... в XXVI Обикновено народно събрание. ... в 26-о Обикновено народно събрание. ... в 26. Обикновено народно събрание.	вариант 2, но с малка буква за редното числително с думи
6	... в двадесет и шестото обикновено народно събрание. ... в XXVI обикновено народно събрание. ... в 26-о обикновено народно събрание. ... в 26. обикновено народно събрание.	вариант 3, но с малка буква за редното числително с думи

Може всеки да пише кой от вариантите предпочита и защо.
— Luchesar • Б/П 15:19, 24 май 2022 (UTC)

Народно събрание е институция, а Обикновено Народно събрание, Велико Народно събрание и Четиридесет и пр. Народно събрание са отделни субекти. Мисля, че трудно може да се приложи определението „прилагателно“. --Rumensz (беседа) 19:26, 24 май 2022 (UTC)

Това, предполагам, е по повод на моето споменаване за „прилагателни“. Ще го обясня възможно най-просто, за да няма недоразбрали или недочели. Собственото съществително си е собствено съществително, прилагателното си е прилагателно, а второто може да участва в състава на първото (видно в посочените примери). А като спомена институции, субекти и обекти, взе че ми светна лампата – възможен е вариант, в който собствено съществително да съдържа в себе си друго собствено съществително. Нещо като институция в институцията, обект в обекта, кутия в кутията и т.н. Преоткривам възможността си да мисля. ухилване Нека все пак да не се отместваме от темата. Дискутира се кой е правилният вариант на изписване, а не какви са частите на речта в едно собствено съществително име. --Ted Masters (беседа) 21:25, 24 май 2022 (UTC)

Предпочитанието ми е към вариант 2, защото ми звучи най-логично от граматична гледна точка. Името започва с номер, следователно би трябвало да е с главна буква. Видът на събранието е Обикновено, което също е заглавие и също би трябвало да е с главна буква. Не виждам логика Народно да е с главна буква. --Молли (беседа) 08:24, 25 май 2022 (UTC)

Вариант 3 е истината - всеки отделен парламент си има име - приемаме, че числото е част от това име подобно на Единадесета пехотна македонска дивизия и капитализираме само първата. Вариант 2 допуска, че е комбинация от две имена - нещо, което сме приели примерно при Горни Порой (не е Горният порой, а Горната махала на селото Порой). -- Мико (беседа) 12:17, 25 май 2022 (UTC)

Точно. --Randona.bg (беседа) 15:27, 25 май 2022 (UTC)

Да, ако следваме сляпо правилата, трябва да бъде вариант 3 (отговори от „Езикови справки“, ИБЕ на БАН). Аз обаче все още подлагам на съмнение тяхното обяснение: „Когато съставно собствено име не включва друго собствено име, с главна буква се пише само първата съставка“, където болднатото е съмнителната за мен част – излиза, че сякаш става въпрос за нещо съвсем различно, което няма никаква връзка с институцията Народно събране (което вече е собствено име). Все едно се говори за събрание на някаква случайна тълпа хора някъде, ей така, за един път. Особено забележимо би било, ако изписването на числителното редно става посредством цифри, където единствената главна буква, индикираща за собствено име, бива „погълната“ (или „скрита“) от цифрите. Е, трудно ми е да им хвана спатиите. Сигурно и при други е така. Личното ми усещане за естетика и правопис сякаш ме тегли към вариант 2. --Ted Masters (беседа) 18:28, 25 май 2022 (UTC)

Освен това членуването. Пишем „Иванов е депутат в Четиридесет и седмото Народно събрание“, но не бихме написали „Иванов служи в Единадесетата пехотна македонска дивизия“. Затова и аз сякаш клоня към 2.
— Luchesar • Б/П 18:47, 25 май 2022 (UTC)

Но пък казваме: „На Дванадесетия конгрес на БКП се взе еди-какво си решение.“--Rebelheartous (беседа) 10:57, 26 май 2022 (UTC)

За вариант 3.--Rebelheartous (беседа) 10:54, 26 май 2022 (UTC)

Също и аз съм за вариант 3.-- Алиса Селезньова (беседа) 09:28, 29 май 2022 (UTC)

Сайтът на „Езикови справки“ е преустроен, затова се чупят предишните връзки. Ето мнението им на новия сайт (което Тед е цитирал по-горе):

„	Въпрос Как е правилно: 44-то народно събрание или 44-то Народно събрание? Отговор Правилно е думата народно да се напише с малка буква: 44-то народно събрание, тъй като началото на собственото име се бележи от числителното редно име – 44-то. При това собствено име главна буква се пише само в случая, когато числителното редно се изписва с думи: Четиресет и четвърто народно събрание. Когато съставно собствено име не включва друго собствено име, с главна буква се пише само първата съставка. Официален правописен речник (2012), т. 39.1.	“
https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/nazvaniya-na-administrativni-edinitsi-institutsii-organizatsii-trgovski-obekti-10/1896

„	Въпрос С главна или малка буква се пише думата велико в името Седмо велико народно събрание? Отговор В собственото име Седмо велико народно събрание прилагателното име велико се пише с малка буква. Седмо велико народно събрание е съставно собствено име, което не включва друго собствено име, затова в него с главна буква се пише само първата съставка. Официален правописен речник (2012), т. 39.1.	“
https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/nazvaniya-na-administrativni-edinitsi-institutsii-organizatsii-trgovski-obekti-10/2173

Въпреки, че не съм убеден в абсолютната правилност на това мнение, все пак може би може да се обединим около него, дори само защото ИБЕ си остават „последната инстанция“ в езиковедските въпроси.
— Luchesar • Б/П 13:50, 1 юни 2022 (UTC)

Актуализирано предложение

С оглед обсъденото в #Главни букви и #Обща дискусия, предлагам следното:

Обекти	Заглавия	В текст	В инфокутии
Народни събрания	С римски цифри,* а началното изречение с думи: XXVI обикновено народно събрание Двадесет и шестото обикновено народно събрание е българско Народно събрание, което заседава в София от 15 декември 1945 до 28 септември 1946 г. (...) VI велико народно събрание Шестото велико народно събрание е българско Велико народно събрание, което заседава от 7 ноември 1946 г. до 21 октомври 1949 г. (...) I народно събрание Първото народно събрание е първият парламент на Народна република България. (...) Забележки: „Народно събрание“ и „Обикновено народно събрание“ в имената се използват според първичните източници и историографията. Главни букви се използват съгласно препоръките на Института по български език към БАН.**	По усмотрение на редактора, като се спазват правилата на книжовния български език за изписване на редни числителни: с думи, с римски цифри, с арабски цифри с окончание*** или с арабски цифри с точка (недопустимо е използването на арабски цифри без окончание или точка, защото по този начин се изписват бройни числителни). Забележки: Желателно е да се избягва произволно смесване на различни видове изписване. Смесеното използване на различни изписвания трябва да е оправдано от гледна точка стил и четимост на статията (например при изброяване на множество народни събрания може да е неподходящо всички редни числителни в тях да се изписват с думи). В списъци, както и въобще извън непосредствения текст на статията (например в надписи към илюстрации), следва да се използва само един вид изписване в цялата статия. Промяна на вече избрано за тези случаи вид изписване в съществуващи статии следва да се прави само след обсъждане и постигнат консенсус с останалите редактори. „Народно събрание“, „Обикновено народно събрание“ и „Велико народно събрание“ е допустимо да се съкращават съответно като НС, ОНС и ВНС. Това не променя правилото за използване на редните числителни, т.е. допустими са XXVI ОНС, Двадесет и шесто ОНС, 26-о ОНС и 26. ОНС (но не и 26 ОНС).	С римски цифри и съкращения (Народен представител в: VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС   XLI НС)****

*) и пренасочване от името с арабски цифри
**) Как е правилно: 44-то народно събрание или 44-то Народно събрание?, С главна или малка буква се пише думата велико в името Седмо велико народно събрание?
***) правила: https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/tsifrite-ot-1-do-4/, https://www.balgarskiezik.eu/2-2017/VMurdarov_EZ-KULTURA.pdf
****) доколкото и когато е технически възможно за информация, изтегляна от Уикиданни

Колегиален пинг Randona.bg, Rebelheartous, Ket, Xunonotyk, Carbonaro., Zhoxy, Akeckarov, StanProg, Nk, Мико, Молли, Rumensz, Алиса Селезньова, Simin, Vodnokon4e, Svawt95, Ted Masters. Извинявам се, ако съм пропуснал някого.
— Luchesar • Б/П 16:20, 9 юни 2022 (UTC)

Разсъждавах за членуването и капитализацията и обобщавам. „Шестото народно събрание“ е име на пореден състав на организацията Народно събрание и се членува. Това е различно от наименование на организации с число в името, като „Осми приморски полк“, „Седмо основно училище“ или „Трети март“, които не се членуват.

А малката буква не стои зле, намалява условностите и в крайна сметка е въпрос на решение. Репутацията на Уикипедия зависи от репутацията на използваните източници, а в случая всички цитирани са достоверни. Самата У обаче също се ползва като източник и е хубаво да има единна политика. Малко извън темата, но думата душ-кабина, душкабина и душ кабина в Официалния правописен речник я има и по трите начина.

Xunonotyk (беседа) 17:27, 9 юни 2022 (UTC)

Xunonotyk, боя се, че не разбрах съвсем това мнението на Павлина от „Как се пише?“ ли е, в отговор на твой въпрос, или са си твои разсъждения?
— Luchesar • Б/П 14:16, 10 юни 2022 (UTC)

Мои. Павлина е възмутена от недомисления правописен речник, където явно е добавяно от разни хора през разни периоди и е станал компот.Xunonotyk (беседа) 14:25, 10 юни 2022 (UTC)

Мда, има какво да се желае и от ИБЕ, факт. Мерси!
— Luchesar • Б/П 14:30, 10 юни 2022 (UTC)

Подкрепям. Придържаме се към правилото, определено от ИБЕ на БАН. Ако сменят правилото пак, може би ще се наложи да го разискваме за сетен път. --Ted Masters (беседа) 18:53, 9 юни 2022 (UTC)

Подкрепям, благодарности на Iliev за търпението и довеждането докрай--Ket (беседа) 16:17, 12 юни 2022 (UTC)

Подкрепям и аз и също благодаря на Luchesar за голямото търпение и усилия. --Randona.bg (беседа) 17:50, 12 юни 2022 (UTC)

Прозвища в биографични статии

По това обсъждане е бил постигнат консенсус, отразен в У:РШ#2022-06_Отразяване_на_прозвища_на_личности.

Тази тема е продължение на Уикипедия:Разговори/Архив/2022/април#Костадин Костадинов.

„ Само да добавя, че преди време имаше подобна дискусия в контекста на футболните отбори. (...) “ от Nk

Добро напомняне, наистина! Дали няма да е разумно да възприемем някаква принципна политика по този въпрос, та да не се налага при всеки отделен случай да има спорове? Погледнах какво е написано в en:Wikipedia:Manual of Style/Biography#Pseudonyms, stage names, nicknames, hypocorisms, and common names, и ми се струва доста смислено:

Nicknames and other aliases included must be frequently used by reliable sources in reference to the subject. For example, a sports journalist's one-off reference to a player as "the Atlanta panther" in purple prose does not constitute a nickname, and treating it as one is original research. Highlighting uncommon or disputed appellations in the lead section gives them undue weight, and may also be a more general neutrality problem if the phrase is laudatory or critical. Example: "Tricky Dick" does not appear in the lead of Richard Nixon; this label by his political opponents is covered, with context, in the article body. Nicknames that are sourceable but not generally known to the public (e.g., a childhood nickname, a hypocorism only used in private life, or a term of spousal endearment revealed in an in-depth biographical book) are not encyclopedic.

Това всъщност е почти същото, което аз си представях:

• За да имат място в статиите, прозвищата трябва да бъдат често използвани в благонадеждни източници за споменаване на обекта (т.е. не просто съществуването им да е споменато, а лицето да бъде наричано с тях).
• Подчертаването на редки или оспорвани прозвища в заглавния раздел им придава неоправдана тежест...
• ... а когато са хвалебствени или критични, може да създаде проблем и с неутралността (примерът е с прозвище на Никсън, дадено му от неговите политически опоненти: то е споменато в статията „в контекст“, но не и в увода)
• Прозвища, за които може да се представи източник, но не са известни на широката публика, не са енциклопедични.

Не успях да намеря (при не твърде методичен преглед) конкретни указания, свързани с en:WP:BLP (БЖХ). Никсън не е сред живите от почти три десетилетия, така че, ако се върнем конкретно към Костадинов, не може да служи като напътствие (макар да е практически сигурно, че ако Костадинов все още е енциклопедично значим, когато някой ден влезе в същата категория, то споменаването на прякора му, „в необходимия контекст в статията, но не и в увода“, ще бъде оправдано).

Може би можем да използваме горните точки, като към тях добавим и следното:

• Прозвища за живи личности, които може да се възприемат като обидни, следва въобще да не бъдат споменавани, освен ако е добре известно (и може да се потвърди с източници), че обектът на статията не възразява да бъде наричан с тях.

Ако идеята се харесва принципно, може да го оформим окончателно, да го !⁠гласуваме като решение и да го добавим към У:СТИЛ и У:БЖХ.

— Luchesar • Б/П 11:51, 2 април 2022 (UTC)

Добра идея --Ket (беседа) 12:09, 2 април 2022 (UTC)

Аз съм твърдо за точката за обидните, но не забравяйте че това определено ще бъде сочено като цензура. Във всички случаи дори когато има много източници според мен прякори не бива да се поставят още в увода на статията както е да речем при Христофор Събев. -- Сале (беседа) 12:30, 2 април 2022 (UTC)

Аз също като Сале. И не нема да е цензура, защото кои са благонадеждните източници в такива случаи - държавните медии, историческите книги. В момента, в който Университетското издателство издаде текст, в който прякорът се споменава - да. А това нема да стане приживе никога. Всички останали медии - включително цитираните Дневник, Капитал си имат свои дневни редове, свои политико-икономически войни, в които обидите са приемлив за тях инструмент. -- Мико (беседа) 13:28, 2 април 2022 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ „ но не забравяйте че това определено ще бъде сочено като цензура “
Да, точно затова си мисля, че е добре да имаме правило, което да е добре аргументирано. Може би да формулираме всичко така, включително и със забележките на Мико:

• За да имат място в статиите, прозвищата трябва да бъдат често използвани за споменаване на обекта в благонадеждни източници.
• Добавяне в увода е допустимо само когато тази употреба е особено честа и от широки кръгове в обществото, а не само от отделни групи.
• В уводното изречение („популярен и като“, „известен най-вече като“ и т.н.) е допустимо добавянето единствено на трайно наложили се, изключително широко и безспорно разпознаваеми прозвища, които се използват постоянно и практически от всички благонадеждни източници. Такива най-често са различните творчески псевдоними, утвърдените в историографията и други научни дисциплини прозвища на исторически личности и т.н.
• Преценката дали прозвище да бъде указано в увода трябва да се извършва според „тежестта“ на употребата по смисъла на Уикипедия:Неутрална гледна точка. Рядко използвани или оспорвани прозвища биха получили неоправдано висока тежест, ако бъдат споменавани в уводите. Хвалебствени или обидни прозвища, дори да са често употребявани, и особено когато са използвани единствено от определени групи в обществото, а не масово, не бива да бъдат споменавани в увода, а споменаването им в текста на статиите трябва да става единствено в контекст, даващ достатъчно ясна представа за обхвата на употребата им (като минимум: указване от кои конкретни групи се използва въпросното прозвище).
• В биографиите на живи личности прозвищата, използвани за обекта на статия от трети лица (за разлика от собствените или възприети от самия обект за себе си), може да бъдат споменавани единствено след особено внимателна и критична преценка. Обидни или хвалебствени прозвища може да бъдат споменавани в текста на статията, но не и в увода, единствено ако са трайно наложени и използвани редовно в множество различни и независими едни от други благонадеждни източници, като приоритет трябва да се дава на сериозните научни източници. Неутрални прозвища може да бъдат споменавани и в увода, но при същите условия относно наложеността, честотата на употреба и разнообразието на благонадеждни източници.
• Прозвища, за които може да се посочи източник, но не са известни на достатъчно широка публика – например училищни прякори – не са енциклопедични и в общия случай не трябва да бъдат споменавани.

— Luchesar • Б/П 14:31, 2 април 2022 (UTC)

+ 1. -- Мико (беседа) 14:46, 2 април 2022 (UTC)

+1 --Стан (беседа) 09:44, 6 април 2022 (UTC)

„ Обидни или хвалебствени прозвища може да бъдат споменавани в текста на статията, но не и в увода, единствено ако са трайно наложени и използвани редовно в множество различни и независими едни от други благонадеждни източници “

Значи те ако са трайно наложени, ще са устояли проверката на времето и вече няма да са обидни. Това може да се отредактира, с останалото съм напълно съгласен.--Rebelheartous (беседа) 10:02, 6 април 2022 (UTC)

В това има логика, наистина. Може да го променим на „обидно или хвалебствено звучащи“.
— Luchesar • Б/П 09:48, 14 май 2022 (UTC)

Последен вариант за последни коментари:

• За да имат място в статиите, прозвищата трябва да бъдат често използвани за споменаване на обекта в благонадеждни източници.
• Добавяне в увода е допустимо само когато тази употреба е особено честа и от широки кръгове в обществото, а не само от отделни групи.
• В уводното изречение („популярен и като“, „известен най-вече като“ и т.н.) е допустимо добавянето единствено на трайно наложили се, изключително широко и безспорно разпознаваеми прозвища, които се използват постоянно и практически от всички благонадеждни източници. Такива най-често са различните творчески псевдоними, утвърдените в историографията и други научни дисциплини прозвища на исторически личности и т.н.
• Преценката дали прозвище да бъде указано в увода трябва да се извършва според „тежестта“ на употребата по смисъла на Уикипедия:Неутрална гледна точка. Рядко използвани или оспорвани прозвища биха получили неоправдано висока тежест, ако бъдат споменавани в уводите. Хвалебствени или обидни прозвища, дори да са често употребявани, и особено когато са използвани единствено от определени групи в обществото, а не масово, не бива да бъдат споменавани в увода, а споменаването им в текста на статиите трябва да става единствено в контекст, даващ достатъчно ясна представа за обхвата на употребата им (като минимум: указване от кои конкретни групи се използва въпросното прозвище).
• В биографиите на живи личности прозвищата, използвани за обекта на статия от трети лица (за разлика от собствените или възприети от самия обект за себе си), може да бъдат споменавани единствено след особено внимателна и критична преценка. Обидно или хвалебствено звучащи прозвища може да бъдат споменавани в текста на статията, но не и в увода, единствено ако са трайно наложени и използвани редовно в множество различни и независими едни от други благонадеждни източници, като приоритет трябва да се дава на сериозните научни източници. Неутрални прозвища може да бъдат споменавани и в увода, но при същите условия относно наложеността, честотата на употреба и разнообразието на благонадеждни източници.
• Прозвища, за които може да се посочи източник, но не са известни на достатъчно широка публика – например училищни прякори – не са енциклопедични и в общия случай не трябва да бъдат споменавани.

Ако няма възражения, това ще влезе в У:РШ и РПС:ПРОЗВИЩА (и препратка от У:БЖХ).
— Luchesar • Б/П 14:08, 22 май 2022 (UTC)

Гледам, че Tonimicho (беседа - приноси) е създал пренасочване Костя Копейкин, което е добавил в раздела „вижте също“ и в статията Копейкин. Това идва навреме, защото поставя добрия въпрос дали горните правила се отнасят и за възможните пренасочвания. Според мен да, затова предлагам актуализиран вариант (освен допълнително правило за пренасочванията, точките вече са номерирани за удобство при дискусии):

1. За да имат място в статиите, прозвищата трябва да бъдат често използвани за споменаване на обекта в благонадеждни източници.
2. Добавяне в увода е допустимо само когато тази употреба е особено честа и от широки кръгове в обществото, а не само от отделни групи.
3. В уводното изречение („популярен и като“, „известен най-вече като“ и т.н.) е допустимо добавянето единствено на трайно наложили се, изключително широко и безспорно разпознаваеми прозвища, които се използват постоянно и практически от всички благонадеждни източници. Такива най-често са различните творчески псевдоними, утвърдените в историографията и други научни дисциплини прозвища на исторически личности и т.н.
4. Преценката дали прозвище да бъде указано в увода трябва да се извършва според „тежестта“ на употребата по смисъла на Уикипедия:Неутрална гледна точка. Рядко използвани или оспорвани прозвища биха получили неоправдано висока тежест, ако бъдат споменавани в уводите. Хвалебствени или обидни прозвища, дори да са често употребявани, и особено когато са използвани единствено от определени групи в обществото, а не масово, не бива да бъдат споменавани в увода, а споменаването им в текста на статиите трябва да става единствено в контекст, даващ достатъчно ясна представа за обхвата на употребата им (като минимум: указване от кои конкретни групи се използва въпросното прозвище).
5. В биографиите на живи личности прозвищата, използвани за обекта на статия от трети лица (за разлика от собствените или възприети от самия обект за себе си), може да бъдат споменавани единствено след особено внимателна и критична преценка. Обидно или хвалебствено звучащи прозвища може да бъдат споменавани в текста на статията, но не и в увода, единствено ако са трайно наложени и използвани редовно в множество различни и независими едни от други благонадеждни източници, като приоритет трябва да се дава на сериозните научни източници. Неутрални прозвища може да бъдат споменавани и в увода, но при същите условия относно наложеността, честотата на употреба и разнообразието на благонадеждни източници.
6. Прозвища, за които може да се посочи източник, но не са известни на достатъчно широка публика – например училищни прякори – не са енциклопедични и в общия случай не трябва да бъдат споменавани.
7. Пренасочвания от прозвища или от имена, включващи и прозвища, са уместни само в случаи, когато съответните прозвища са споменати в увода на статиите в съответствие с предходните правила.

Едно колебание, което имам, е дали пренасочванията няма да са уместни не просто за прозвища, споменати където и да е в увода, а единствено за тези, споменати в уводното изречение („популярен и като“, „известен най-вече като“ и т.н.), за които изискванията ни са най-високите (т. 3). Може би отговорът е „да“, но все пак реших да оставя по-свободна интерпретация.

Колегиален пинг също към Мико, StanProg, Rebelheartous, Сале, Nk.
— Luchesar • Б/П 13:40, 1 юни 2022 (UTC)

Съгласен съм с допълнението. За пренасочванията не бяхме помислили. --Стан (беседа) 06:18, 8 юни 2022 (UTC)

Аз мисля, че пренасочвания трябва да може да има за всякакви прозвища, без значение дали са споменати в увода или някъде след това. Важното е да са споменати в статията. Поздрави, Петър Петров 20:08, 8 юни 2022 (UTC)

Мисля, че разбирам мотивите ти, но не съм сигурен дали това би било добра идея. За мен извън увода се предполага да остават прякори, които или не са достатъчно значими – например „Лисицата“ за Стоян Коруба или „Окомуш адам“ за Димитър Бисеров (за разлика от „Окулията“, който е споменат още в уводното изречение) – или са използвани само от определени групи в обществото, например привърженици или опоненти – Линдън Джонсън е бил наричан „Landslide Lyndon“ (може да се намери в текста на английската статия), но не ми се струва, че този прякор би бил достатъчно значим, за да има пренасочване от него. Според мен „споменати в увода“ е добър компромис.
— Luchesar • Б/П 16:00, 9 юни 2022 (UTC)

Лисицата не може да бъде пренасочване, тъй като има друго значение - Лисица. Окомуш адам е идеално, няма друг такъв, ако някой го търси ще попадне на правилния човек. Landslide Lyndon си е пренасочване. Поздрави, Петър Петров 00:20, 10 юни 2022 (UTC)

Landslide Lyndon наистина е пренасочване, но не към статията за самия Линдън Джонсън, а към списък с всички прякори, давани някога на американски президенти. Ако Джонсън не беше президент, а обикновен представител в Конгреса, пренасочване най-вероятно нямаше да има, освен ако в en:Lists of nicknames няма и някой списък с прякори на конгресмени. Подобни списъци поначало често стават повод за спорове между редактори доколко имат значимост и са подходящи за Уикипедия, но нека приемем, че са.

За мен казусът и фокусът в случая са статиите за личностите и пренасочванията и препратките към тях, така че нямам нищо против да уточним, че става дума само за такива пренасочвания и препратки („Пренасочвания и препратки към статиите за личности от прозвища или от имена, включващи и прозвища, са уместни само в случаи, когато съответните прозвища са споменати в увода на статиите в съответствие с предходните правила“). Това обаче пак изключва подобните на Landslide Lyndon.

Нека припомня също точка 4, която е взаимствана от правилата в английската Уикипедия: „Рядко използвани или оспорвани прозвища биха получили неоправдано висока тежест, ако бъдат споменавани в уводите.“ Ако за тези прозвища създадем пренасочвания, тогава не бихме ли пак им придали „неоправдано висока тежест“?

И веднага ще дам (леко драматизиран) пример: в момента, в който се споминат Бойко Борисов, Румен Радев и Корнелия Нинова, веднага може да се окаже допустимо в текстовете на статиите за тях (но не и в уводите!) да се спомене, че приживе са били наричани „Тиквата“, „Льотчика“ и „Курнела“. Защото, факт, тези прозвища са разпространени, макар в никакъв случай да не са „използвани от широки кръгове в обществото, а не само от отделни групи“, та да имат място в увода. За „Тиквата“ ясно, по логиката с „Лисицата“ бихме казали, че пренасочването трябва да е към Тиква. За „Льотчика“ пък може да се твърди, че трябва да е към Летец, макар членуваната дума да не е на български. Но „Курнела“? Ще излезе допустимо да имаме пренасочване, само защото някъде в статията е записано „Опонентите ѝ използват за нея обидни прякори като „Курнела“, „Корнела“, „Кака Корни“, „Баба Корни“ и други“?

Разбира се, в действителност съвсем не е сигурно, че точно тези прякори въобще биха имали място в статиите.

И това е поредното доказателство, че подобни дискусии са полезни. Защото в първата точка бях записал „За да имат място в статиите, прозвищата трябва да бъдат често използвани за споменаване на обекта в благонадеждни източници.“ Т.е. прякорът „Лисицата“, според това правило, би бил допустим, единствено ако благонадеждните източници са наричали Стоян Коруба по този начин („Лисицата е роден през ... г. в ...“), но не и ако просто споменават за прякора („Стоян Коруба става особено известен в този период с прякора си Лисицата“).

Ако правилото остане в сегашния си вид, бих казал дори, че съм съгласен с теб, защото в статиите биха влизали единствено прякори, които са директно използвани в благонадеждните източници, и това автоматично изключва всякакви прякори от типа „Тиквата“ и „Курнела“ да бъдат въобще споменавани в статиите – защото никой благонадежден източник няма да пише „Курнела е родена през ... в ...“

Обаче това също би означавало, че прозвището „Путлер“ (което, гледам, някой е сложил дори в увода на „Владимир Путин“) никога няма да може да бъде споменавано в статията за него – не само в увода, но където и да е в статията и дори след смъртта му. Просто защото никой благонадежден източник никога няма да напише „Путлер е роден през ... в ...“. И същото се отнася за всички други иначе достатъчно популярни прякори, които са споменавани в благонадеждни източници, но никога не се използват за директно назоваване (както аз съм записал в тая първа точка на правилата).

Ето защо предлагам от първата точка да отпадне „за споменаване на обекта“ и да остане „За да имат място в статиите, прозвищата трябва да бъдат често използвани в благонадеждни източници.“
— Luchesar • Б/П 10:09, 10 юни 2022 (UTC)

Съгласен съм, така е. Само отбелязах, че ако има име в статията, то следва да има и препратка, според мен. Предполагах, че няма да пишем Путлер и Кокорчо обаче. Щом ще ги пишем – само официалните с препратки. Поздрави, Петър Петров 17:21, 10 юни 2022 (UTC)

За мен такива статии са неуместни тук - когато обектът е дума, статията трябва да е в Уикиречник. --Спас Колев (беседа) 09:08, 11 юни 2022 (UTC)

Само за препратки говорим, не за отделна статия. Поздрави, Петър Петров 14:43, 11 юни 2022 (UTC)

Аз говоря за отделната статия Путлер. --Спас Колев (беседа) 11:22, 12 юни 2022 (UTC)

Още по-разбираема може да направим тази точка, като дадем пример с Боко за Бойко Борисов, Корнела за Корнелия Нинова, Ицхак за Христо Иванов, Кокорчо за Асен Василев и Бялата Златка за Волен Сидеров. Според вас удачно ли е някъде в Уикипедия да присъстват било като пренасочки, в увода или изобщо тези прозвища/прякори? Според мен не.--Rebelheartous (беседа) 20:31, 9 юни 2022 (UTC)

Мислех, че няма да ги пишем. Поздрави, Петър Петров 17:22, 10 юни 2022 (UTC)

Tonimicho, според мен това не е най-конструктивното възможно поведение. Ако сте искрено убеден, че подобни прякори имат място в Уикипедия, полезно би било да изложите аргументите си тук. Може би, в крайна сметка, да сте прав, но е важно да постигнем възможно най-широк консенсус помежду си, така че всички впоследствие да имаме желание да се съобразяваме с него. Сега е моментът и тук е мястото да изразите мнението си.

Междувременно, случаят е отново полезен, за да се допълни още текстът на правилото, така че да включва и препратките, а не само пренасочванията (промяната е само в последната точка):

1. За да имат място в статиите, прозвищата трябва да бъдат достатъчно често споменавани в благонадеждни източници.
2. Добавяне в увода е допустимо само когато прозвищата са редовно споменавани в благонадеждни източници и са използвани от широки кръгове в обществото, а не само от отделни групи.
3. В уводното изречение („популярен и като“, „известен най-вече като“ и т.н.) е допустимо добавянето единствено на трайно наложили се, изключително широко и безспорно разпознаваеми прозвища, които се използват постоянно и практически от всички благонадеждни източници за непосредствено назоваване на личностите. Такива най-често са различните творчески псевдоними, утвърдените в историографията и други научни дисциплини прозвища на исторически личности и т.н.
4. Преценката дали прозвище да бъде указано в увода трябва да се извършва според „тежестта“ на употребата по смисъла на Уикипедия:Неутрална гледна точка. Рядко използвани или оспорвани прозвища биха получили неоправдано висока тежест, ако бъдат споменавани в уводите. Хвалебствени или обидни прозвища, дори да са често употребявани, и особено когато са използвани единствено от определени групи в обществото, а не масово, не бива да бъдат споменавани в увода, а споменаването им в текста на статиите трябва да става единствено в контекст, даващ достатъчно ясна представа за обхвата на употребата им (като минимум: указване от кои конкретни групи се използва въпросното прозвище).
5. В биографиите на живи личности прозвищата, използвани за обекта на статия от трети лица (за разлика от собствените или възприети от самия обект за себе си), може да бъдат споменавани единствено след особено внимателна и критична преценка. Обидно или хвалебствено звучащи прозвища може да бъдат споменавани в текста на статията, но не и в увода, единствено ако са трайно наложени и използвани редовно в множество различни и независими едни от други благонадеждни източници, като приоритет трябва да се дава на сериозните научни източници. Неутрални прозвища може да бъдат споменавани и в увода, но при същите условия относно наложеността, честотата на употреба и разнообразието на благонадеждни източници.
6. Прозвища, за които може да се посочи източник, но не са известни на достатъчно широка публика – например училищни прякори – не са енциклопедични и в общия случай не трябва да бъдат споменавани.
7. Пренасочвания и препратки към статиите за личности от техни прозвища или имена, включващи прозвища, са уместни само в случаи, когато съответните прозвища са споменати в увода на статиите в съответствие с предходните правила.

— Luchesar • Б/П 16:45, 9 юни 2022 (UTC)

Покрай възникналата полезна дискусия по-горе, промених и следните неща:

• В т.1, която се отнася до споменаването на прякори в текста на статиите ни за личности, отпада изискването благонадеждните източници директно да назовават личностите с прякорите („През този период Лисицата се превръща в легенда на сръбското четничество“), а е достатъчно само да ги споменават („През този период Стоян Коруба става особено известен с прякора си Лисицата“). Това разширява кръга на прякорите, които е допустимо да се споменават в статии (но с оглед и на следващите точки от правилото).
• В т.2, която се отнася до споменаването в уводите на статиите ни, се уточнява, че подобно споменаване на прозвищата от благонадеждни източници трябва да е „редовно“ (а не просто „особено често“). За споменаване в увода по този начин не е нужно благонадеждните източници да назовават личността с прозвището, но е задължително редовно да споменават съществуването на такова прозвище.
• В т.3, която се отнася до началното изречение, вече се добавя отпадналото по-горе изискване прозвищата не само да са споменавани, но да са използвани от благонадеждните източници за непосредствено назоваване на личността („Принс е смятан за един от най-популярните артисти на всички времена“, „Константин V Копроним е византийски император от Исаврийската династия“). Това гарантира, че в началното изречение ще попадат само прозвища, с които личността действително е назовавана в благонадеждните източници (а не просто са споменавани като съществуващи).
• В т.7 се добавя „[Пренасочвания и препратки] към статиите за личности [от техни прозвища] (...)“. По този начин се допуска препратки и пренасочвания от по-малозначителни прозвища все пак да съществуват, но без да сочат директно към личността (вместо това биха могли да сочат към списъци с прякори, доколкото такива са уместни, подобно на en:List of nicknames of presidents of the United States).

Апропо, горните правила също означават, че „Путлер“ може би има място в текста на статията за Путин (след „особено внимателна и критична преценка“, доколкото е У:БЖХ, но в някакъв момент в бъдещето, когато престане да бъде БЖХ, вече практически сигурно ще има място, заради „достатъчно честото“ споменаване в благонадеждни източници), но почти сигурно никога няма място в увода (и съвсем определено няма в началното изречение на увода), тъй като прозвището не се споменава редовно („почти винаги“) в благонадеждните източници, нито е „използван[о] от широки кръгове в обществото, а не само от отделни групи“.

Колегиален пинг Петър Петров, Ket, Мико, StanProg, Rebelheartous, Сале, Nk, Tonimicho, Jingiby, Radiohist (последните двама заради спора около „Путлер“).
— Luchesar • Б/П 10:47, 10 юни 2022 (UTC)

Подкрепям, благодаря ти Ket (беседа) 16:21, 12 юни 2022 (UTC)

ЗИВ ЕООД; Достоверни източници.

Преди няколко месеца се пробвах да направя страница в Уикипедия на компанията за която работя и ми беше обяснено, че няма достоверни статии от 3ти лица които да са основно за ЗИВ и съответно не покрива критерия за компания която има място в Уикипедия. Наскоро настъпиха някои промени в компанията: Бонбоните "Тримонциум" и "Амфора": От Ветко Арабаджиев към варненски конкурент

И смятам, че вече покрива това условие и съответно подготвих в sandbox примерен вид на страницата с надеждата да я одобрите: sandbox

Искам да напомня, че наша конкуренция "Победа" АД имат същите източници, като оборот са по-малки и компанията Захарен Комбинат Кристал Пловдив която абсорбираме е с повече история от тях: История на Захарен Комбинат Кристал

Извинете ме ако не е тук мястото за подобна комуникация, целя да спазвам максимално правилата и изискванията на Уикипедия, платформа която искрено уважавам. ViktorvDimitrov (беседа) 09:07, 16 юни 2022 (UTC)

Проблемните Уикиданни

Моля за помощ и идеи как да следим вандализмите в Уикиданни. На 6 януари потребител е сложил националност македонец на Георги Капчев и повече от половин година в Уикипедия Капчев е изписано, че е македонец. Въпросният потребител е блокиран безсрочно след това, но фактът е, че вандализмите му седят повече от половин година. Преди няколко дена мернах същия проблем в друга статия и само усилието на други редактори да го поправят ръчно в шаблона при нас, ме насочи към много стар вандализъм в Уикиданни от същия характер - пореден българин, направен на македонец. Някакви идеи как може да следим и поправяме подобни вандализми? Някаква магическа джаджа, която да показва свързаните промени в Уикиданни на статиите тук? Поздрави,-- Алиса Селезньова (беседа) 18:41, 19 юни 2022 (UTC)

Като джаджа не знам доколко въобще е възможно да се направи. Но в последните промени и личния списък за наблюдение на страници могат да се преглеждат редакции, направени в Уикиданни. От допълнителните опции на филтриране (т.нар. Филтриране на промените) трябва да се отбележи с тикче полето Редакции от Уикиданни. Може да се запази и като индивидуален филтър, който може да се активира/деактивира по всяко едно време. Понякога аз така успявам да хвана вандализмите в УД по наблюдавани от мен страници. :) --Ted Masters (беседа) 20:42, 19 юни 2022 (UTC)

Благодаря много, Тед! Това определено ще го ползвам - само трябва да намеря как да си запазя филтъра да е по подразбиране с Уикиданни. Според мен обаче трябва добре да помислим по въпроса, особено ако сме тръгнали да трием наред локалната информация и да ползваме масово Уикиданни.-- Алиса Селезньова (беседа) 07:32, 20 юни 2022 (UTC)

Големият проблем е, че 95% от редакциите в Уикиданни са чисто технически и без особено значение - мепове, връзки към бази данни, етикети и описания на екзотични езици. Между тях трудно се вижда същественото. --Спас Колев (беседа) 14:51, 20 юни 2022 (UTC)

Запазването на даден филтър става чрез този бутон, а преименуването, изтриването или установяването на филтър по подразбиране става от това поле, като се цъкне върху трите точки. Както обаче Спас отбеляза, понякога се струпват огромно количество дребни и технически редакции, поради което лично аз предпочитам да ползвам тези филтри (специално за УД) само чрез личния списък за наблюдение на страници. --Ted Masters (беседа) 23:33, 22 юни 2022 (UTC)

P.S. Забравих да спомена, че това е при изглед Вектор. Мисля, че при Монобук менюто е сходно или дори идентично. --Ted Masters (беседа) 23:45, 22 юни 2022 (UTC)

Христо Христов (журналист) - бащино име

Здравейте! Казвам се Анриета Жекова и работя като библиограф в Националната библиотека. Моля да нанесете при възможност редакция в бащиното име на разследващия журналист - Христо Станев Христов е точното име. Източници - Търговски регистър, https://papagal.bg/eik/201476805/f9e8 и този линк: http://www.aip-bg.org/matra/dela/hristo_mvr.htm Благодаря! NeDa13 (беседа) 04:39, 21 юни 2022 (UTC)

Не разбирам, в статията трите имена са Христо Станев Христов, както в посочения от Вас източник. Какво искате да бъде променено? --Молли (беседа) 04:57, 21 юни 2022 (UTC)

Извинете, видях, че колежка вече го е променила. Всичко добро. --Молли (беседа) 04:58, 21 юни 2022 (UTC)

Благодаря! NeDa13 (беседа) 20:01, 22 юни 2022 (UTC)

Нормативен контрол CONOR

Преместено на Шаблон беседа:Нормативен контрол --Ted Masters (беседа) 23:41, 22 юни 2022 (UTC)

Сливане на Металоорганично съединение с Металоорганична химия

Здравейте, скъпи съуикипедианци! Преди известно време поставих шаблона за сливане на гореспоменатите две страници. Основната ми мотивация за сливането е, че и другите уикита комбинират тези две страници в една и смятам, че ще е по-удобно и парвилно и ние да слеем двете статии. Какво мислите вие по въпроса? --Ваш,𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧 (беседа) 05:35, 24 юни 2022 (UTC)

Относно филма

Благодаря за приемането и насоката.Разбирам за световната посока на глобуса,който е рядко срещан,както и случайната среща.Вече имам снимки на световната посока.Само не зная къде да ги поставя.Днес ще снимам случайната среща от 5-тия ъгъл.Виждам напълно себе си в историята да мине яеднъж.Насочете ми къде да поставя и там снимките.Накрая ще снимам и ябълката между филма и училищна идея.