Разлика между версии на „Политическа философия“

'''Политическа философия''' е изучаването на [[държава]]та, [[град]]а, [[управление]]то, [[политика]]та, [[свобода]]та, [[справедливост]]та, [[собственост]]та, [[права]]та, [[закон]]а и прилагането му от властите: какви са те, защо (и дори дали) са необходими, кое прави едно управление легитимно, какви права и свободи трябва да защитава и защо, каква форма трябва да приема и защо, какво е законът, какви задължения гражданите дължат на легитимното управление, ако има, и кога може легитимно то да бъде свалено от власт - – ако въобще. В един популярен, народен смисъл терминът "политическа„политическа философия"философия“ често се отнася до общия възглед, специфична етика, политически вярвания или поведение относно политиката, които не принадлежат непременно "технически"„технически“ на някоя дисциплина от [[философия]]та.<ref>{{икона|en}} Hampton, Jean (1997). [http://books.google.com/books?id=-sHkdq5qhFwC&pg=PR13&dq=Hampton+political+philosophy+political+societies&lr=#v=onepage&q=Hampton%20political%20philosophy%20political%20societies&f=false Political philosophy]. p. xiii. ISBN 0813308586. "Политическата„Политическата фирософия се отнася до политическите общества."“ (''Political philosophy is about political societies''.)</ref>

Като [[академична дисциплина]], Западната политическа философия води своето начало от древна Гърция, когато градовете-полиси експериментирали широко с различни видове държавни уредби-монархия, тирания, олигархия, аристокрация и демокрация. Една от изключително важните първи разработки за политическата философия, е тази на Платон в "Държавата"„Държавата“ както и последвалата "Политика"„Политика“ на Аристотел. Римската политическа философия била силно повлияна от Стоицизма, затова и римският политик Цицерон писал за политическата философия, като ясно излагал тезите на Стоицизма.

Ранната християнска философия на Августин от Хипон била най-общо пренаписване на Платон в контекста на християнската религия. Основната промяна, която християнството донесло, била смекчаване на ролята на Стоицизма и теорията за справедливост, характерни за Римския свят, и подчертаване на ролята на държавата във въвеждането на милосърдието като морален модел. Августин проповядвал, че човек не бил член на собствената си държава, а гражданин по-скоро на "Божия„Божия град"град“. Произведението на Августин "За„За божия град"град“("De„De civitate Dei"Dei“) е важна за този период творба.