Опал: Разлика между версии
Fixed grammar Етикети: липсва шаблон в раздел Източници Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за iOS |
м ред. |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Opal_from_Yowah,_Queensland,_Australia 2.jpg|мини|Благороден опал]] |
[[Файл:Opal_from_Yowah,_Queensland,_Australia 2.jpg|мини|Благороден опал]] |
||
[[Файл:Opledefeu2.jpg|мини|Огнен опал]] |
[[Файл:Opledefeu2.jpg|мини|Огнен опал]] |
||
'''Благородният опал''' е [[скъпоценен камък]], представляващ [[аморфна структура|аморфен]] [[минералоид]], хидратиран [[силициев диоксид]] (SiO<sub>2</sub>'''·'''''n''H<sub>2</sub>O;) с [[вода|водно]] съдържание, достигащо понякога до 20%. С течение на времето количеството вода намалява, като често опалът се напуква ([[дехидратация]]). Твърдост по [[скалата на Моос]]: 5,5 – 6,5. Плътност – 2,20. Притежава мидест [[Лом (минералогия)|лом]] и стъклен блясък. Опал без игра на светлината, както и опализирани организмови и дървесни останки се срещат сравнително често в природата. Благородният опал обаче се образува при изключително сложни геоложки процеси и поради това е изключително рядък. При благородния опал няколко цвята се наблюдават едновременно |
'''Благородният опал''' е [[скъпоценен камък]], представляващ [[аморфна структура|аморфен]] [[минералоид]], хидратиран [[силициев диоксид]] (SiO<sub>2</sub>'''·'''''n''H<sub>2</sub>O;) с [[вода|водно]] съдържание, достигащо понякога до 20%. С течение на времето количеството вода намалява, като често опалът се напуква ([[дехидратация]]). Твърдост по [[скалата на Моос]]: 5,5 – 6,5. Плътност – 2,20. Притежава мидест [[Лом (минералогия)|лом]] и стъклен блясък. Опал без игра на светлината, както и опализирани организмови и дървесни останки се срещат сравнително често в природата. Благородният опал обаче се образува при изключително сложни геоложки процеси и поради това е изключително рядък. При благородния опал няколко цвята се наблюдават едновременно вследствие на [[интерференция на светлината|интерференция]] и [[дифракция на светлината]], преминаваща през микроструктурата на камъка ([[дифракция]] на [[Уилям Лорънс Браг|Браг]]). Някои разновидности на този скъпоценен камък се ценят дори по-високо от диамантите. |
||
== Видове благороден опал == |
== Видове благороден опал == |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
* [[Арлекин (скъпоценен камък)|Арлекин]] – с многоцветен мозаечен рисунък и опалесценция в червен, син, жълт и зелен цвят. |
* [[Арлекин (скъпоценен камък)|Арлекин]] – с многоцветен мозаечен рисунък и опалесценция в червен, син, жълт и зелен цвят. |
||
* [[Огнен опал]] – жълт, оранжев, червен, прозрачен с огнена опалесценция. |
* [[Огнен опал]] – жълт, оранжев, червен, прозрачен с огнена опалесценция. |
||
* [[Царски опал]] – камък, в който централната |
* [[Царски опал]] – камък, в който централната част е червена или бронзова, заобиколена от яркозелени ивици. |
||
* [[Джирасол]] – син или бял с опалесценция в червени тонове. |
* [[Джирасол]] – син или бял с опалесценция в червени тонове. |
||
* [[Лехосопал]] – зелен, с опалесценция в зелени и карминови тонове. |
* [[Лехосопал]] – зелен, с опалесценция в зелени и карминови тонове. |
||
[[цвят (оптика)|Цветът]] на '''обикновения опал''' е безцветен и прозрачен, стъкловиден (''хиалит''), порцеланово бял (''кахолонг''), млечно бял до синкав (''млечен опал''), жълт (''восъчен опал''), зелен (''празопал, хлоропал''), ''гейзерит '' – белезникав до сив опал, формиращ се в близост до гейзери, ''дендритен опал'' (с множество дървовидни включения от железни оксиди), син, сив, червен, кафяв до черен. [[ |
[[цвят (оптика)|Цветът]] на '''обикновения опал''' е безцветен и прозрачен, стъкловиден (''хиалит''), порцеланово бял (''кахолонг''), млечно бял до синкав (''млечен опал''), жълт (''восъчен опал''), зелен (''празопал, хлоропал''), ''гейзерит '' – белезникав до сив опал, формиращ се в близост до гейзери, ''дендритен опал'' (с множество дървовидни включения от железни оксиди), син, сив, червен, кафяв до черен. [[Кремък]]ът (флинт) често се бърка с обикновения опал, но всъщност е скала, съставена основно от опал и [[халцедон]] при конкреционно отлагане във варовици. |
||
Обикновеният опал не притежава ярката игра на багри на благородния му вариант. Дадено му е името „обикновен“, тъй като е разпространен в много региони по целия свят. Повечето екземпляри на обикновения опал също са „обикновени“ и на външен вид и не привличат вниманието на търговците на камъни и бижутерите. Въпреки това, някои негови разновидности са много привлекателни, цветни и притежават силен блясък. Те се обработват като красиви полускъпоценни камъни на разумна цена. |
Обикновеният опал не притежава ярката игра на багри на благородния му вариант. Дадено му е името „обикновен“, тъй като е разпространен в много региони по целия свят. Повечето екземпляри на обикновения опал също са „обикновени“ и на външен вид и не привличат вниманието на търговците на камъни и бижутерите. Въпреки това, някои негови разновидности са много привлекателни, цветни и притежават силен блясък. Те се обработват като красиви полускъпоценни камъни на разумна цена. |
||
По |
По-известни находища на благороден опал има в Австралия (до 90% от световния добив), САЩ, Бразилия, Мексико, Кения, Етиопия и др. В България някои разновидности на обикновения опал се срещат около Първомай, в Източните Родопи – Кърджалийско и Хасковско. Среща се в пукнатини и празнини на различни скали. |
||
== Суеверия, свързани с опала == |
== Суеверия, свързани с опала == |
||
Някога хората смятали, че от всички скъпоценни камъни |
Някога хората смятали, че от всички скъпоценни камъни опалите носят най-много нещастие<ref>[http://www.banker.bg/sudbi/read/opalut-e-kamuk-na-vduhnovenieto Суеверия свързани с опала]</ref>. През XIX век набедили тези камъни, че носят лош късмет. Испанският крал [[Алфонсо XII]] (1857 – 1885) подарил на съпругата си опал и няколко месеца след това тя починала. Следващите притежатели на този опал, между които и самият крал, също починали скоро. Разбира се, всичко това се случило, когато в [[Европа]] върлувала [[холера]]та. По онова време хората вярвали също, че опалът свети, докато човекът, който го носи, е жив, а при смъртта му губи блясъка си. Днес знаем, че опалът реагира на температурата на [[човешко тяло|човешкото тяло]]. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Галерия == |
== Галерия == |
||
Ред 35: | Ред 31: | ||
Belemnite opalisée 8127.jpg|Опализиран фосил на белемнит |
Belemnite opalisée 8127.jpg|Опализиран фосил на белемнит |
||
</gallery> |
</gallery> |
||
⚫ | |||
<references /> |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 07:01, 25 март 2020
Благородният опал е скъпоценен камък, представляващ аморфен минералоид, хидратиран силициев диоксид (SiO2·nH2O;) с водно съдържание, достигащо понякога до 20%. С течение на времето количеството вода намалява, като често опалът се напуква (дехидратация). Твърдост по скалата на Моос: 5,5 – 6,5. Плътност – 2,20. Притежава мидест лом и стъклен блясък. Опал без игра на светлината, както и опализирани организмови и дървесни останки се срещат сравнително често в природата. Благородният опал обаче се образува при изключително сложни геоложки процеси и поради това е изключително рядък. При благородния опал няколко цвята се наблюдават едновременно вследствие на интерференция и дифракция на светлината, преминаваща през микроструктурата на камъка (дифракция на Браг). Някои разновидности на този скъпоценен камък се ценят дори по-високо от диамантите.
Видове благороден опал
- Бял опал – светъл, прозрачен с опалесценция в светлосин цвят.
- Черен опал – черен, виолетов, тъмносин с опалесценция основно в червени тонове – най-скъпата разновидност на опала.
- Арлекин – с многоцветен мозаечен рисунък и опалесценция в червен, син, жълт и зелен цвят.
- Огнен опал – жълт, оранжев, червен, прозрачен с огнена опалесценция.
- Царски опал – камък, в който централната част е червена или бронзова, заобиколена от яркозелени ивици.
- Джирасол – син или бял с опалесценция в червени тонове.
- Лехосопал – зелен, с опалесценция в зелени и карминови тонове.
Цветът на обикновения опал е безцветен и прозрачен, стъкловиден (хиалит), порцеланово бял (кахолонг), млечно бял до синкав (млечен опал), жълт (восъчен опал), зелен (празопал, хлоропал), гейзерит – белезникав до сив опал, формиращ се в близост до гейзери, дендритен опал (с множество дървовидни включения от железни оксиди), син, сив, червен, кафяв до черен. Кремъкът (флинт) често се бърка с обикновения опал, но всъщност е скала, съставена основно от опал и халцедон при конкреционно отлагане във варовици.
Обикновеният опал не притежава ярката игра на багри на благородния му вариант. Дадено му е името „обикновен“, тъй като е разпространен в много региони по целия свят. Повечето екземпляри на обикновения опал също са „обикновени“ и на външен вид и не привличат вниманието на търговците на камъни и бижутерите. Въпреки това, някои негови разновидности са много привлекателни, цветни и притежават силен блясък. Те се обработват като красиви полускъпоценни камъни на разумна цена.
По-известни находища на благороден опал има в Австралия (до 90% от световния добив), САЩ, Бразилия, Мексико, Кения, Етиопия и др. В България някои разновидности на обикновения опал се срещат около Първомай, в Източните Родопи – Кърджалийско и Хасковско. Среща се в пукнатини и празнини на различни скали.
Суеверия, свързани с опала
Някога хората смятали, че от всички скъпоценни камъни опалите носят най-много нещастие[1]. През XIX век набедили тези камъни, че носят лош късмет. Испанският крал Алфонсо XII (1857 – 1885) подарил на съпругата си опал и няколко месеца след това тя починала. Следващите притежатели на този опал, между които и самият крал, също починали скоро. Разбира се, всичко това се случило, когато в Европа върлувала холерата. По онова време хората вярвали също, че опалът свети, докато човекът, който го носи, е жив, а при смъртта му губи блясъка си. Днес знаем, че опалът реагира на температурата на човешкото тяло.
Галерия
-
Гейзерит
-
Опализирано дърво
-
Благороден опал в майчина скала
-
Хиалит
-
Опал от Кубър Педи, Австралия
-
Огнен опал
-
Опализиран фосил на белемнит
Източници
- Речник на скъпоценните камъни, Тодор Тодоров, 1994 г.
- Тайните на скъпоценните камъни, Всеволод Курчатов, Росен Илиев, 1994 г.
Външни препратки
|