Благовещение: Разлика между версии
м без интервал |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{друго значение|календарен ден|други значения|Благовещение (пояснение)}} |
{{друго значение|календарен ден|други значения|Благовещение (пояснение)}}цццццццццццццццццццццццццццццццццццццццццццццццццц[[Файл:Annunciation from Vasilyevskiy chin (1408, Tretyakov gallery).jpg|мини|Благовещение, [[Андрей Рубльов]]]] |
||
[[Файл:Annunciation from Vasilyevskiy chin (1408, Tretyakov gallery).jpg|мини|Благовещение, [[Андрей Рубльов]]]] |
|||
'''Благовещение''' (с народно име '''Благовец''', {{lang|el|Εὐαγγελισμός [τῆς Θεοτόκου]}}; {{lang|la|Annuntiatio}} – ''възвестяване'') е [[Евангелие|евангелско]] събитие и посветеният на него християнски празник: Възвестяването от [[Архангел Гавриил]] на [[Дева Мария]] за това, че тя ще [[Рождество Христово|роди по плът]] очаквания Спасител на човечеството, сина Божий – [[Иисус Христос]]. |
'''Благовещение''' (с народно име '''Благовец''', {{lang|el|Εὐαγγελισμός [τῆς Θεοτόκου]}}; {{lang|la|Annuntiatio}} – ''възвестяване'') е [[Евангелие|евангелско]] събитие и посветеният на него християнски празник: Възвестяването от [[Архангел Гавриил]] на [[Дева Мария]] за това, че тя ще [[Рождество Христово|роди по плът]] очаквания Спасител на човечеството, сина Божий – [[Иисус Христос]]. |
Версия от 10:13, 25 март 2020
- Тази статия е за календарен ден. За други значения вижте Благовещение (пояснение).
цццццццццццццццццццццццццццццццццццццццццццццццццц
Благовещение (с народно име Благовец, на гръцки: Εὐαγγελισμός [τῆς Θεοτόκου]; на латински: Annuntiatio – възвестяване) е евангелско събитие и посветеният на него християнски празник: Възвестяването от Архангел Гавриил на Дева Мария за това, че тя ще роди по плът очаквания Спасител на човечеството, сина Божий – Иисус Христос.
Празнува се на 25 март. Утвърден е в Православната църква през 7 век. Почита се от всички основни християнски деноминации (православие, католицизъм, протестантство).
За него разказва Евангелието от Лука, глава 1, ст. 26 – 38:
„ |
|
“ |
Народни традиции
Макар да е във Великия Пост, поради своята голяма празничност, по изключение може да се яде риба, за това обикновено тя присъства на трапезата. По традиция често се приготвя рибник – риба с ориз. Празникът съвпада с началото на пролетта и затова традиционно се приготвя и „нещо зелено“ (коприва, спанак, лапад и др.). Пекло се пита, която намазана с мед, се раздавала на съседи и близки.
Нехристиянски, езически народни вярвания, характерни за някои региони, били че на този ден по-леко и бързо зарастват всички рани, затова често тогава са се дупчели ушите на малките момиченца. Също, че през деня всяка отрова губела силата си. Свързан с това обичай бил стопаните да премитат къщите и дворовете си и да палят огньове, които да прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина, жените не докосвали игли, куки или конци.
Именни дни
Празнуват всички с името Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Вангелия, Ева, Евангелина и др.
На този ден бил празнуван храмовият празник на храма „Света София“ (от гр. – „Божия премъдрост“), чието име носи и столицата ни.
Външни препратки
|