Стоян Георгиев (Дабиля): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Интитутъ --> Институтъ |
м Общи промени |
||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
'''Стоян (Танчето) Георгиев''' е [[българи|български]] [[революционер]], [[Струмишки революционен окръг|струмишки]] деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. |
'''Стоян (Танчето) Георгиев''' е [[българи|български]] [[революционер]], [[Струмишки революционен окръг|струмишки]] деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. |
||
==Биография== |
== Биография == |
||
Роден е в струмишкото село [[Дабиля]] в заможен род на сапунджии, жители на Струмица. Учи в родното си село и [[Щип]]. Завършва в 1892 година със седмия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 91">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=91 |url= |accessdate=}}</ref> По-късно завършва и висше образование в [[Софийски университет|Софийския университет]]. Връща се в Струмица и работи в току-що отвореното българско първоначално училище. Преподава в [[Белоградчик]] и на други места. Влиза във ВМОРО и от 1895 година е начело на движението в Струмишко. До края на 1895 година, заедно с обущаря [[Андон Лазаров|Доне Лазаров]] от Струмица основава революционни комитети в следните села: Дабиля, [[Муртино]], [[Робово (Община Босилово)|Робово]], [[Варварица]], [[Велюса]], [[Нивичани]], [[Василево (Община Василево)|Василево]], [[Моноспитово]], [[Ново село (Община Ново село)|Ново село]], [[Куклиш]], [[Костурино (Община Струмица)|Костурино]] и [[Попчево]].<ref>„Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.108 – 109.</ref> През април 1898 година се прехвърля във вътрешността на Македония като войвода на чета, успешно се справя с поставените му задачи и през септември се завръща в България<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899 – 1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.22.</ref>. През 1900 година е отново в Струмица като главен учител в българското училище и ръководител на Окръжния революционен комитет. Влиза в остър конфликт с владиката [[Герасим Струмишки]] заради революционната дейност и заедно с [[Давид Наков]] е прогонен от Струмица. В отговор окръжния комитет издава смъртна присъда на митрополита<ref>Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.97 – 99.</ref>, която остава неизпълнена. |
Роден е в струмишкото село [[Дабиля]] в заможен род на сапунджии, жители на Струмица. Учи в родното си село и [[Щип]]. Завършва в 1892 година със седмия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 91">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=91 |url= |accessdate=}}</ref> По-късно завършва и висше образование в [[Софийски университет|Софийския университет]]. Връща се в Струмица и работи в току-що отвореното българско първоначално училище. Преподава в [[Белоградчик]] и на други места. Влиза във ВМОРО и от 1895 година е начело на движението в Струмишко. До края на 1895 година, заедно с обущаря [[Андон Лазаров|Доне Лазаров]] от Струмица основава революционни комитети в следните села: Дабиля, [[Муртино]], [[Робово (Община Босилово)|Робово]], [[Варварица]], [[Велюса]], [[Нивичани]], [[Василево (Община Василево)|Василево]], [[Моноспитово]], [[Ново село (Община Ново село)|Ново село]], [[Куклиш]], [[Костурино (Община Струмица)|Костурино]] и [[Попчево]].<ref>„Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.108 – 109.</ref> През април 1898 година се прехвърля във вътрешността на Македония като войвода на чета, успешно се справя с поставените му задачи и през септември се завръща в България<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899 – 1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.22.</ref>. През 1900 година е отново в Струмица като главен учител в българското училище и ръководител на Окръжния революционен комитет. Влиза в остър конфликт с владиката [[Герасим Струмишки]] заради революционната дейност и заедно с [[Давид Наков]] е прогонен от Струмица. В отговор окръжния комитет издава смъртна присъда на митрополита<ref>Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.97 – 99.</ref>, която остава неизпълнена. |
||
Версия от 19:48, 25 март 2020
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Стоян Георгиев.
| Стоян Георгиев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1874 г.
|
|---|---|
| Починал | 14 ноември 1914 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Политика | |
| Депутат | |
| XVII ОНС | |
Стоян (Танчето) Георгиев е български революционер, струмишки деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Роден е в струмишкото село Дабиля в заможен род на сапунджии, жители на Струмица. Учи в родното си село и Щип. Завършва в 1892 година със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] По-късно завършва и висше образование в Софийския университет. Връща се в Струмица и работи в току-що отвореното българско първоначално училище. Преподава в Белоградчик и на други места. Влиза във ВМОРО и от 1895 година е начело на движението в Струмишко. До края на 1895 година, заедно с обущаря Доне Лазаров от Струмица основава революционни комитети в следните села: Дабиля, Муртино, Робово, Варварица, Велюса, Нивичани, Василево, Моноспитово, Ново село, Куклиш, Костурино и Попчево.[2] През април 1898 година се прехвърля във вътрешността на Македония като войвода на чета, успешно се справя с поставените му задачи и през септември се завръща в България[3]. През 1900 година е отново в Струмица като главен учител в българското училище и ръководител на Окръжния революционен комитет. Влиза в остър конфликт с владиката Герасим Струмишки заради революционната дейност и заедно с Давид Наков е прогонен от Струмица. В отговор окръжния комитет издава смъртна присъда на митрополита[4], която остава неизпълнена.
През 1903 година е заловен и осъден на 101 години затвор след разкритията на Струмишката афера.
През 1914 година е избран за народен представител в XVII Народно събрание. Убит е на път за София.[5]
Струмишкият деец на ВМОРО Васил Драгомиров пише за Стоян Георгиев:
| „ | Той имаше благ характер, с голям и бистър ум, критикуваше лошото с цел да го предотврати. Беше безстрашен. С агитацията привличаше хората към организацията, макар че приказките му бяха за бунт и въстание. От неговите слова и шпионите ставаха негови верни последователи и здрави хора на организацията.[6] | “ |
Бележки
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
- ↑ „Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.108 – 109.
- ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899 – 1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.22.
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.97 – 99.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 32.
- ↑ „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 213, ISBN 9549514560
