Сарацини: Разлика между версии
мРедакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция |
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
Думата достига в Европа през [[Византия]] през ранното Средновековие и се отнася до арабските племена.<ref>{{cite encyclopedia |url=http://concise.britannica.com/ebc/article-9377754/Saracens |title=Saracen |encyclopedia=Britannica Concise Encyclopedia |year=2012 |access-date=27 April 2012 |archive-url=https://www.britannica.com/topic/Saracen |archive-date=2018 |publisher=Cambridge University Press |author=The Editors of Encyclopaedia Britannica|lang=en}}</ref>. Произхожда (през [[гръцки език|гръцки]]) от [[арабски език|арабската]] дума شرقيين („шаркиин“), означаваща източни хора. Използва се отчасти с презрителен оттенък. |
Думата достига в Европа през [[Византия]] през ранното Средновековие и се отнася до арабските племена.<ref>{{cite encyclopedia |url=http://concise.britannica.com/ebc/article-9377754/Saracens |title=Saracen |encyclopedia=Britannica Concise Encyclopedia |year=2012 |access-date=27 April 2012 |archive-url=https://www.britannica.com/topic/Saracen |archive-date=2018 |publisher=Cambridge University Press |author=The Editors of Encyclopaedia Britannica|lang=en}}</ref>. Произхожда (през [[гръцки език|гръцки]]) от [[арабски език|арабската]] дума شرقيين („шаркиин“), означаваща източни хора. Използва се отчасти с презрителен оттенък. |
||
Сарацин в [[Християнски|християнските]] писания означава синове на Сара, което е неправилно, |
Сарацин в [[Християнски|християнските]] писания означава синове на Сара, което се е счита за неправилно,но в същност е базирано на библейската история. Това е народът потомък на съюза на [[Авраам]] не със законната му съпруга [[Сара]], а с неговата слугиня, египтянката [[Агар]]. Свързването със Сара вероятно е резултат от тълкуването на раждането на Исмаил. Като слугиня на Сара, Агар ражда в "скута" на господарката си Сара, за да се счете за неин син (Библията, Битие 16:2 "Сарайя рече на Аврама: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може би ще придобия чадо, чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарайя.") |
||
(Битие 16:11 После ангелът Господен й каза: Ето ти си зачнала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил, защото Господ чу скръбта ти. |
|||
12 Той ще бъде между човеците, като див осел; ще дига ръката си против всекиго и всеки ще дига ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя.) (Битие 17:20 И за Исмаила те послушах. Ето, благослових го, и ще го наплодя и преумножа; дванадесет племеначалници ще се родят от него, и ще го направя велик народ.) |
|||
Правени са опити тази дума да се съпостави с арабски думи: ''шарук'' (изток или вятър на пустинята), ''шарк'' (обединени хора), ''шарика'' (общество, компания), ''шарк'' (грабеж, кражба).<ref>{{cite book | title = Европа и ислямът | last = Кардини | first = Франко | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-579-9 | doi = | pages = 394 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>{{rp|22}}. |
|||
Произходът от [[Агар]] е отразен и в наименованието „агарини“ (хагарини), оттам и изразът „агаряни“, ползван от българите по адрес на турците. |
Произходът от [[Агар]] е отразен и в наименованието „агарини“ (хагарини), оттам и изразът „агаряни“, ползван от българите по адрес на турците. |
||
Версия от 23:25, 25 март 2020
Сарацѝни е прието в Западна Европа през Средновековието и излязло по-късно от употреба название на арабите и други мюсюлмански народи, населявали Арабския халифат, наричан съответно Сарацинска империя.
Думата достига в Европа през Византия през ранното Средновековие и се отнася до арабските племена.[1]. Произхожда (през гръцки) от арабската дума شرقيين („шаркиин“), означаваща източни хора. Използва се отчасти с презрителен оттенък.
Сарацин в християнските писания означава синове на Сара, което се е счита за неправилно,но в същност е базирано на библейската история. Това е народът потомък на съюза на Авраам не със законната му съпруга Сара, а с неговата слугиня, египтянката Агар. Свързването със Сара вероятно е резултат от тълкуването на раждането на Исмаил. Като слугиня на Сара, Агар ражда в "скута" на господарката си Сара, за да се счете за неин син (Библията, Битие 16:2 "Сарайя рече на Аврама: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може би ще придобия чадо, чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарайя.") (Битие 16:11 После ангелът Господен й каза: Ето ти си зачнала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил, защото Господ чу скръбта ти. 12 Той ще бъде между човеците, като див осел; ще дига ръката си против всекиго и всеки ще дига ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя.) (Битие 17:20 И за Исмаила те послушах. Ето, благослових го, и ще го наплодя и преумножа; дванадесет племеначалници ще се родят от него, и ще го направя велик народ.) Правени са опити тази дума да се съпостави с арабски думи: шарук (изток или вятър на пустинята), шарк (обединени хора), шарика (общество, компания), шарк (грабеж, кражба).[2]:с. 22.
Произходът от Агар е отразен и в наименованието „агарини“ (хагарини), оттам и изразът „агаряни“, ползван от българите по адрес на турците.
Арабите, наричани измаилтяни, маври, агаряни или сарацини, започват да се споменават в европейските летописи още през VII век. Най-ранното споменаване на сарацини е в документа „Doctrina Jacobi“, описващ арабското завладяване на Палестина[3]. Към XII век сарацини е синоним на мюсюлмани в средновековната латинска литература. Думата постепенно отмира в епохата на Великите географски открития.
Източници
- ↑ The Editors of Encyclopaedia Britannica. Saracen // Britannica Concise Encyclopedia. Cambridge University Press, 2012. (на английски)
- ↑ Кардини, Франко. Европа и ислямът. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-579-9. с. 394.
- ↑ Déroche, Vincent, Dagron, Gilbert. Doctrina Jacobi nuper Baptizati, „Juifs et chrétiens dans l'Orient du VIIe siècle“. Edition of the Greek text with French translation. 1991. с. 17 – 248.