Софийска епархия (източнокатолическа): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 77: Ред 77:


Софийската епархия е разделена на 12 енории:
Софийската епархия е разделена на 12 енории:
* [[София]]: катедрална енория „[[Успение Богородично (католическа катедрала в София)|Успение Богородично]]“ с ректорални църкви:
* [[София]]: катедрална енория [[Успение Богородично (католическа катедрала в София)|„Успение Богородично“]] с ректорални църкви:
** Църква на монасите боси [[кармелити]] „[[Свети Франциск от Асизи (София)|Свети Франциск от Асизи“]]
** Църква на монасите боси [[кармелити]] [[Свети Франциск от Асизи (София)|„Свети Франциск от Асизи“]]
** Църква на сестрите [[евхаристинки]] [[Свети Йоан XXIII (София)|„Свети папа Йоан XXIII“]]
** Църква на сестрите [[евхаристинки]] [[Свети Йоан XXIII (София)|„Свети папа Йоан XXIII“]]
*** Параклис [[Сестри евхаристинки (София)#Параклис „Свети Йосиф“|„Свети Йосиф“]] към манастира „[[Сестри евхаристинки (София)|Сестри евхаристинки]]“
*** Параклис [[Сестри евхаристинки (София)#Параклис „Свети Йосиф“|„Свети Йосиф“]] към манастира „[[Сестри евхаристинки (София)|Сестри евхаристинки]]“
** Църква на монахините боси [[Кармелити|кармелитки]] [[Свети Дух (София)|„Свети Дух“]]
** Църква на монахините боси [[Кармелити|кармелитки]] [[Свети Дух (София)|„Свети Дух“]]
** Параклис „[[Рождество Христово (католически параклис в София)|Рождество Христово]]“
** Параклис [[Рождество Христово (католически параклис в София)|„Рождество Христово“]]
* [[Пловдив]]: енория „[[Възнесение Господне (Пловдив)|Възнесение Господне]]“
* [[Пловдив]]: енория [[Възнесение Господне (Пловдив)|„Възнесение Господне“]]
* [[Бургас]]: енория „[[Успение Богородично (католическа църква в Бургас)|Успение Богородично]]“
* [[Бургас]]: енория [[Успение Богородично (католическа църква в Бургас)|„Успение Богородично“]]
* [[Стара Загора]]: енория „[[Свети Кирил и Методий (Стара Загора)|Св. св. Кирил и Методий]]“
* [[Стара Загора]]: енория [[Свети Кирил и Методий (Стара Загора)|„Св. св. Кирил и Методий“]]
** Църква на монасите [[Салезиани на Дон Боско|салезиани]] [[Дева Мария - Помощница на християните (Стара Загора)|„Дева Мария – Помощница на християните“]]
** Църква на монасите [[Салезиани на Дон Боско|салезиани]] [[Дева Мария - Помощница на християните (Стара Загора)|„Дева Мария – Помощница на християните“]]
* [[Шумен]]: енория „[[Света Анна (Шумен)|Света Анна]]“
* [[Шумен]]: енория [[Света Анна (Шумен)|„Света Анна“]]
* [[Ямбол]]: енория „[[Свети Кирил и Методий (Ямбол)|Св. св. Кирил и Методий]]“
* [[Ямбол]]: енория [[Свети Кирил и Методий (Ямбол)|„Св. св. Кирил и Методий“]]
* [[Казанлък]]: енория „[[Свети Йосиф (Казанлък)|Свети Йосиф]]“
* [[Казанлък]]: енория [[Свети Йосиф (Казанлък)|„Свети Йосиф“]]
* [[Куклен]]: енория „[[Света Троица (Куклен)|Света Троица]]“
* [[Куклен]]: енория [[Света Троица (Куклен)|„Света Троица“]]
* [[Малко Търново]]: енория „[[Света Троица (Малко Търново)|Света Троица]]“
* [[Малко Търново]]: енория [[Света Троица (Малко Търново)|„Света Троица“]]
** Eпархийно светилище „[[Света Троица (Малко Търново)#Параклис „Света Богодорица”|Света Богодорица]]”
** Eпархийно светилище [[Света Троица (Малко Търново)#Параклис „Света Богодорица”|„Света Богодорица“]]
* [[Ново Делчево]]: енория „[[Успение Богородично (Ново Делчево)|Успение Богородично]]“
* [[Ново Делчево]]: енория [[Успение Богородично (Ново Делчево)|„Успение Богородично“]]
* [[Правдино]]: енория „[[Свети Йосиф (Правдино)|Свети Йосиф]]“
* [[Правдино]]: енория [[Свети Йосиф (Правдино)|„Свети Йосиф“]]
* [[Покрован]]: енория „[[Успение Богородично (Покрован)|Успение Богородично]]“
* [[Покрован]]: енория [[Успение Богородично (Покрован)|„Успение Богородично“]]


== Статистика ==
== Статистика ==

Версия от 15:21, 29 март 2020

Софийска епархия
Катедралата „Успение Богородично“
Местно имеEparchia Sophiae
ЦъркваЦърква на съединените с Рим българи
СтранаБългария
ЦентърСофия
Катедрална църква„Успение Богородично“
Архиерейски наместничестваСофийско, Пловдивско и Бургаско
ПредстоятелХристо Пройков
Санепископ
Паство10 000
Сайтwww.kae-bg.org
Софийска епархия в Общомедия

Софийската епархия „Свети Йоан XXIII“ (на латински: Eparchia Sophiae) е християнски диоцез в България, единствената епархия на източнокатолическата Църква на съединените с Рим българи. Софийският епископ има седалище в София, при катедралата „Успение Богородично“.

Граници

Епархията обхваща цялата територия на България. Разделена е на три духовни околии: Софийска, Пловдивска и Бургаска. На север граничи с архиепархията на Фъгъраш – Алба Юлия и Букурещката епархия „Св. Василий Велики“ в Румъния, на запад – с Епархията „Свети Николай“ на Руски Кръстур и със Струмишко-Скопската епархия, на юг – с Гръцката апостолическа екзархия от византийски обред и с Истанбулската апостолическа екзархия от византийски обред.

История

Униатското движение по Българските земи възниква в средата на 19 век. През 1860 г. папа Пий IX приема присъединяването на група българи към Католическата Църква. За глава на новата католическа общност е избран архимандрит Йосиф Соколски, който е ръкоположен от папата в 1861 г. в сан архиепископ.

Скоро след това Йосиф Соколски се разкайва за отстъплението си от православието и напуска Цариград, отпътувайки за Одеса с руския параход „Елбрус“ на 6 юни 1861 г. заедно с възрожденския писател Петко Р. Славейков[1]. Според други източници архиепископ Йосиф е отвлечен и заточен в Киев, където умира след 18 години[2]. За негов приемник е избран Рафаил Попов. Междувременно папа Пий IX насърчава монаси от обществата на успенците и възкресенците да изпратят свои братя в Цариград, Македония и Тракия.

След смъртта на епископ Рафаил Попов за глава на Католическата църква от източен обред е назначен епископ Нил Изворов, който представлява интересите на българските католици пред турските власти.

През 1883 г., с декрет от Рим, Конгрегацията за разпространение на вярата издига 2 викариата – за Тракия и Македония, със съответните епископи – Михаил Петков и Лазар Младенов. По време на Първата световна война и след нея много от верните на тези епархии са принудени да се преселят в България.

През 1925 г. папа Пий XI решава да назначи апостолически визитатор на Светия престол в България и изпраща Анджело Ронкали.

Архиепископ Ронкали и други духовници след въвеждането на отец Кирил Куртев в епископски сан в базиликата „Сан Клементе“ Рим на 5 декември 1926 г.

Бъдещият папа Йоан XXIII от 1925 г. до 1934 г. е апостолически делегат в България с мисията, поверена му от папата, да организира живота на Католическата църква от източен обред. С негово съдействие през 1926 г. Рим създава Католическата апостолическа екзархия със седалище София. На 31 юли същата година за първи апостолически екзарх е назначен епископ Кирил Куртев.

През 1928 г. в България има организирани апостолически енории в 24 селища в градовете София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Ямбол, Сливен, Бургас, Казанлък, Тополовград, Ивайловград и Малко Търново, в селата

Участници в конференцията в Ямбол през 1929 г.

За тях се грижат 33 свещеници, които обслужват около 15 000 униати. В следващите години се създават нови енории – в село Куклен, Пловдивско и в Свиленград.[3] На 29 май 1929 г. в Ямбол се провежда конференцията на католиците от източен обред в България. В нея участват 27 делегати – 13 свещеници и 14 миряни от общо 15 енории. Работата на конференцията е открита от архиепископ Ронкали. Основният резултат от конференцията е очертаването на организационните принципи за сдружаване на католиците от източен обред в България.[4]

Архиепископ Ронкали с католически свещеници от Софийската епархия в София, 13 – 18 август 1934 г.

На 30 май 1941 г., неочаквано епископ Кирил Куртев подава оставка. За негов заместник е избран епископ Йоан Гаруфалов. Ръкополагането му се извършва на 1 ноември 1942 г. в енорийския храм „Успение Богородично" в София от епископ Кирил Куртев в съслужние с Дамян Теелен – епископ на Никополската епархия, и Иван Романов – епископ на Софийско-Пловдивската епархия. Присъства също и архиепископ Джузепе Мацоли – апостолически делегат в България. Оттогава униатската църква в България започва да се именува католическа екзархия.[4]

След смъртта на екзарх Гаруфалов, епископ Кирил Куртев е назначен отново. Същият период е белязан с преследването на Католическата църква в България от комунистическия режим и почти всички свещеници преминават през затворите. След смъртта на Кирил Куртев е назначен от Рим архиепископ Методий Стратиев.

На 11 октомври 2019 година папа Франциск издига апостолическата екзархия в Софийска епархия „Свети Йоан XXIII“ и управляващият епископ Христо Пройков получава титлата софийски епископ.

Структура

След последната административна реформа от 1 януари 2020 г., Софийската епархия има 12 енории в цялата страна, обслужвани от 16 свещеници. Епархията е разделена на 3 духовни околии: Софийска, Пловдивска и Бургаска. В нея работят монашеските общества на отците успенци, възкресенци, салезиани, кармелити и сестрите кармелитки, евхаристинки, облатки и фоколарини от Марииното дело.

Към 2020 г. в екзархията служат 16 свещеници: 4 мирски и 12 монашески. На 1 свещеник се падат 625 католици. Освен това има 13 монаси и 40 монахини от различни ордени.

Енории
Католически енории в България
Карта на католическите енории в България
Карта на католическите енории в България
Софийско-пловдивска епархия (западен обред)
Никополска епархия (западен обред)
Софийска епархия (източен обред)

Софийската епархия е разделена на 12 енории:

Статистика

година население свещеници дякони монаси енории
кръстени общо % католици брой мирски йеромонаси кръстени на свещеник мъже жени
1969 ? 8.500.000 ? 8 8 0 21 20
1988 15.000 ? ? 20 12 8 750 16 40 18
1999 15.000 ? ? 16 6 10 937 10 39 20
2000 15.000 ? ? 15 5 10 1.000 10 40 20
2001 15.000 ? ? 17 5 12 882 14 40 20
2002 15.000 ? ? 18 5 13 833 15 40 10
2003 10.000 ? ? 19 5 14 526 14 40 10
2004 10.000 ? ? 21 6 15 476 15 40 21
2009 10.000 ? ? 21 5 16 476 20 38 21
2013 10.000 ? ? 20 4 16 500 18 37 13
2016 10.000 ? ? 17 4 13 588 15 27 16

Вижте също

Бележки

  1. ↑ Цончев, д-р Петър. Из общественото и културно минало на Габрово, печ. „Художник“, С. 1934 (Габрово, 1996), с. 637
  2. ↑ История на българите: В 8 тома. Късно средновековие и Възраждане, Том 2 от История на българите, Емил Александров, ISBN 954621213X, 9789546212139, автор Георги Бакалов, редактор Георги Марков, издател TRUD Publishers, 2004, ISBN 9545284676, стр. 593 – 594
  3. ↑ Епископ Кирил Куртев
  4. ↑ а б Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002.

Външни препратки

Карта
Католически храмове в България
  Междуритуална епископска конференция в България
  Софийска епархия (източнокатолическа)
  Софийска епархия (исторически структури)
  Софийско-пловдивска епархия (римокатолическа)
  Софийско-пловдивска епархия (исторически структури)
  Никополска епархия (римокатолическа)
  Никополска епархия (исторически структури)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Софийска_епархия_(източнокатолическа)&oldid=10018229“.