Комикс

Комикс

Комикс (на гръцки: κωμικός, kōmikos; на латински: cōmicus в превод отнасящо се до комедията) е форма на изобразително изкуство, в която думи и рисунки се съчетават, за да предадат история или информация. Комиксите се състоят от една или повече илюстрации,. често разположени една до друга в панел. Размера и аранжирането на тези квадрати зависи от темпото на повествованието. Изображенията могат да съдържат малко думи или пък изобщо да нямат такива за по-голямо въздействие на картинката. Характерните текстови компоненти на комикса са: речеви балон, различни заглавия, звукоподражателни надписи, полета с информационен текст. Карикатурата и другите нейни изобразителни форми са основно художествено-изразително средство в комиксите; например фотокомиксът се състои от различни фотографии. Обикновените форми на комикса са: стрип комикс, карикатура за редакционни и комедийни издания и комикс книга. От края на 20 век изданията в томове като графични новели, комикс албуми и танкубон стават много популярни. През 21 век започват да се разпространяват онлайн уебкомикси.

Историята на комикса следва различни пътеки в различните държави. Учените виждат началото на тази форма още в праисторията, пример за това са рисунките в пещерата Ласко. В средата на 20 век комиксите се развиват в Съединените щати, Западна Европа (особено във Франция и Белгия) и Япония. Историята на европейския комикс може да се проследи до карикатурите на щвейцарския художник Рудолф Тьопфер от 30-те години на 19 век. Комиксът в Европа се популяризира през 30-те години на миналия век със заглавия като „Приключенията на Тентен“. В Америка комиксите навлизат в масовата медия в късните 20-те чрез стрип комикса във вестникарските колонки. Следващото десетилетие на американския пазар излизат комикс списанията, които популяризират супергероите; персонажът Супермен се появява през 1938 г. Японският комикс (манга) има своя специфичен стил, който води началото си още от 12 век. Модерният стрип комикс навлиза в Япония през 20-те години. Комикс списанията, книги и специализирани томове (танкубон) се развиват след Втората световна война благодарение на художници като Осаму Тецука. През повечето време комиксите са били причислявани към ниската култура, но в края на 20 век към тях се подхожда с по-голяма сериозност, както в академичните така и в обикновените среди.

Терминът „комикс“ се използва в английския език като съществително в единствено число, но се отнася и към множествени, когато става въпрос за определени примери: самостоятелни стрипове или комикс книги. Думата произлиза от хумористичните (комични) произведения, доминиращи в късния комикс стрип от американските вестници, но става стандарт и за работи с некомичен характер. Обикновено в английския терминът се отнася и до комикси от неанглоезичните страни, макар да се използва и названието от оригиналния език, като например „манга“ за японските комикси и „bandes dessinées“ за френско езичните. Няма консенсус между теоретиците и историците относно дефиницията за комикс. Някои подчертават, че последователният характер на рисунките, и преобладаването на картини над думите, отличава комиксите от книжките с картинки. Други твърдят, че в действителност това, което отличава комиксите от другите форми на словесните разкази, е присъствието изцяло на картинки, и от друга страна социалния контекст.

Дефиниция

През 90-те години на 20 век дефиницията на комикси се утвърждава като независима форма на комуникация, независимо от съдържанието, целевата група и изпълнението. През 1993 г. Скот Макклауд дефинира комикс като „картинни или други знаци, подредени в смислена пространствена последователност, които предават информация и/или създават естетически ефект върху зрителя“. Той заема определението на Уил Айзнър. Дитрих Грюнвалд, например, говори за „принцип на картинската история“, чиято модерна форма е комиксът със своите стилистични устройства, разработени около 1900 година. Андреас Платхаус нарича комиксите „най-модерната форма“ в картинната история. Друго определение дефинира комикса в пряка връзка с това на Макклауд като „разказ с най-малко две неподвижни изображения“.

Произход и история

Комиксът като форма на изкуство се налага в края на XIX и началото на XX век, заедно с други подобни форми като филми и анимация. Тези три форми имат някои общи черти, най-забележителната от които е смесване на думи и картинки, като и трите дължат развитието си на технологичните скокове, направени по време и след индустриалната революция. Въпреки че вестниците и списанията въвеждат и популяризират комиксите за първи път в края на 1890 година, разкази с илюстрации съществуват в продължение на много векове.

Траяновата колона

Последователни сцени на Траяновата колона

Ранни предшественици на комикса, подобни на днешните, включват Траяновата колона и работата на Уилям Хогарт.

Траяновата колона се намира в Рим, построена през 113 г. Украсена е със спирален барелеф, който изобразява епизодите от войната и военните действия на римската армия на император Траян в Дакия с даките. Тя е един от ранните оцелели примери на повест, разказана чрез последователни изображения. Релефите дават представа за военните действия на римската армия в Дакия. Изображенията представляват военни сцени и битки, потегляне на армиите в поход, укрепителни дейности, императорът, който държи речи на войниците, жертвоприношения, посланичества и подчинение на победените.

Египетските йероглифи и гръцките фризове, средновековните гоблени и илюстрираните ръкописи също комбинират последователни изображения и думи, за да разкажат една история.

Ранни разкази (от 15 до 19 век)

Версии на Библията, които разчитат предимно на изображения, а не на текст, са широко разпространени в Европа, за да достигнат ученията на християнството до неграмотните. В средновековната живопис, много последователни сцени от една и съща история (обикновено библейски) се появят едновременно в една и съща картина.

Традицията на разкази в картинки претърпява възход през XVI и XVII век, когато във Валенсия и Барселона запозват да се продават картинки за народа, най-често на религиозна тематика. Тези гравюри са отпечатани на цветна хартия и се разпространяват широко във Фландрия, Франция и Германия.

Изобретяването на печатната преса, създава разделение между образи и думи, тъй като двете изискват различни методи на възпроизвеждане. Ранните печатни материали са съсредоточени върху религиозна тематика, но през XVII и XVIII век те започват да се справят с аспекти на политическия и социалния живот, а също така започват да осмиват чрез карикатурата.

Уилям Хогарт често е цитиран в историята на комиксите. Неговата работа The Rake's Progress е съставена от редица платна, всяко от които е възпроизведено печатно, като осемте щампи заедно създават разказ. Печатните техники, разработени в резултат на технологичния напредък на индустриалната революция, позволяват печатането на списания и вестници. Тези публикации използват изображения като средство за коментари на политически и социални проблеми, като тези илюстрации по-късно стават известни като карикатури през 1840 година.

Различни истории от Библията са представени в „Адам и Ева“ на Лукас Кранах Старши

Последната страница на The Rake's Progress на Уилям Хогарт

Френската свобода. Британското робство, карикатура от 1792 г. която осмива френската революция, има два панела и използва „балоните“ за включване на речта, както съвременните комикси.

Едва след откриването на модерните техники и печатната преса тези работи достигат до читателя в масови количества. В XIX век започва фабричното производство на истории в картинки.

19 век

Жълтото дете

Родолф Тьопфер, франкофонски швейцарски художник, в 1830 – 1846 г. издава в Женева серия албуми за приключенията на господин Жабо и господин Крепен. Той се възприема като ключова фигура от началото на XIX век. Въпреки че речевите балони изпадат от употреба по средата на XIX век, Тьопферовите илюстрирани истории с последователни сцени и с текст отдолу на картинките, са препечатвани в цяла Европа и Съединените щати. Липсата на закони за авторското право по това време позволява тези творби да се печатат и превеждат на два континента.

През 1843 година Тьопфер формализира мислите си по история на картинките в своето есе по физиогномикс: „Да се конструира картинна история не означава, че трябва да се създаде като майстор-занаятчия, да се извлича всеки потенциал от материала – до дъно! Не означава, че можете просто да разработите карикатури с молив, естествено това е несериозно. Нито пък е просто като да се драматизира поговорка или илюстрира игра на думи. Трябва да се измисли някаква игра, където частите са подредени по план и форма задоволително така че да формират едно цяло. Не рисувате шега и не слагате рефрен в куплети. Вие правите книга: добра или лоша, тъжна или глупава, луда или трезва“.

Художникът романтик Валентен издава албуми с картини по приказки на Шарл Перо.

През 1845 г. сатиричните рисунки, които редовно се появяват във вестниците и списанията, получават името карикатури. В изкуството карикатурата е скица с молив или въглен, която ще се боядисва. Британското списание Punch, стартирало през 1841 г., посочва неговите хумористични рисунки като карикатури. По това време са организирани изложби на карикатури, или подготвителни скици. Тази употреба става всеобща, с продължителност до наши дни.

През 1865 г. са публикувани Макс и Мориц от Вилхелм Буш в германски вестник. Буш рафинирана конвенциите от последователни рисунки, и работата му оказва ключово влияние

Въвеждането на литографски методи за печат, получени от Запад е важна стъпка в разширяване на формата в рамките на Китай и изобщо в Азия в началото на XX век. Подобно на Европа и Съединените щати, сатирични рисунки са включени във вестници и периодични издания, като първоначално се основават на произведения от тези страни. Едно от първите списания на сатирични карикатури се основава на Punch. Едни от първите комикси са отпечатани през 1899 г. в Япония. Към 1920 година, пазар е създаден за малки по размер книжки с картинки.

През 1884 г. е публикувано списание, което въвежда стрийп комикс, с участието на титулярен характер, и широко се разглежда като първият стрийп комикс. През 1890 г. още две комични списания дебютират в британската общественост, които утвърждават традицията на периодичните комикси.

В Съединените щати по това време „Жълтото дете“ установява традицията на стрип комикс въпреки че учените са открили по-ранни произведения, които съчетават речевите балончета и разказ с множествени изображения.

20 и 21 век

В 20 век комиксът става един от най-популярните жанрове масова култура. Той губи комичността си запади която получава наименованието си. Основни жанрове на комиксите стават приключенията: бойци, детективи, ужаси, фантастика, истории за супергерои.

Комикс от 1943 г.

Златният век на комиксите е названието на периода в историята на американските комикси от 1938 г. докъм 1955 г. Първите сериозни стъпки в развитието на изкуството на графически новели се случва в началото на XX век, в търсенето на нови пътища за графически и визуални комуникации и изражения. През юни 1938 года в САЩ се появява персонажа на Супермен. Началото на златния век е прието да се счита първото появяване на Супермен в 1938 г., издадено от DC Comics. След това супергерои буквално завладяват страниците на комиксите. Други популярни персонажи стават Пластик (Plastic Man), детектив Спирит. За този период са създадени повече от 400 супергерои. Болшинството от тях не доживяват до наши дни, но по това време се раждат Батман и капитан Америка. Втората световна война оказва сериозно влияние на съдържанието на комиксите за супергерои – сега героите се сражават със страните от Оста, а на обложките са изобразени супергерои, борещи се с лидери на нацистското движение. След победата над фашизма се появяват супергерои с ядрени способности. Историците от това време считат, че детските персонажи помагат да се преодолее страха у младите читатело от перспективите за атомна война. Героите започват да се борят и с комунистите, а други в Корейската война. След Втората световна война комиксите и супергероите бавно западат.

През 60-те години на 20 век на световната сцена излиза Марвел Комикс. Негови герои са Спайдърмен, Железния Човек, Х-Мен, Върколака, Хълк, Фантастичната Четворка, Капитан Америка, Деърдевил, Стан Лий, Джак Кърби, Стив Дитко и други. Главен център на индустрията остава САЩ където тези герои имат широка популярност. Едни от най-известните компании в света са Марвел Комикс, DC Comics, Dark Horse Comics и Image Comics.

В началото на 21 век комиксите получават нови превъплъщения благодарение на компютърните технологии.

Формати и видове комикси

Комикс стрипът обикновено е кратък мултипанелен комикс, обикновено отпечатван във вестниците. В Щатите комиксите от делничните издания са разположени на един ред, докато тези от неделния стрип са им дадени няколко реда. В началото на 20 век делничните стрипове са отпечатвани в черно-бяло, а неделните са цветни и заемат пълна страница.

Специализираните периодични комикс формати са разнообразни в различните страни. Комикс книгата в американски формат е тънка периодика, най-често цветна. Европейските и японските комикс истории са на серии, издавани в списание, излизащо месечно или седмично в Европа. Комиксите в Япония обикновено са черно-бели и се пускат на пазара всяка седмица. Всеки брой се състои от стотици страници.

Различни комикс формати: японски комикси – танкобон и по-малък бункобон (ляво); франко-белгийски комикси във формат A4 (по средата); графична новела от англоезична държава (дясно), които нямат стандартен формат

Формата на комикс книгата заема различни размери в различните държави. Европейският комикс албум е принтиран цветно във формат А4. В англоговорещите страни комикса с меки корици, съдържащ няколко истории, се заражда от колекционерските комикс издания, които събират в себе си няколко издавани комикса. Свързаните в части комикс поредици се наричат „графична новела“ или „графичен роман“ и се разпространяват в различни формати. Терминът „новела“ се асоциира предимно с художествената литература, но под това име се обединяват също така нехудожествени комикси и колекции от къси комикс истории. Японските комикси са събрани в части наречени „танкобон“, които се сериализирани с номер, подобно на списанията.

Гагът или специалната рисунка за издание обикновено са разположени в самостоятелен панел, който съдържа текст или балончета. Различните дефиниции за комикси, които наблягат върху комикс сериите, изключват гага, рисунката или друга карикатура в един панел. Те могат да бъдат включени в определения, които разглеждат повече комбинацията между текст и рисунка. Гаг карикатурите започват да се разпространяват в Европа през 18 и 19 век на страниците на издания, печатани в голям формат. Терминът „карикатура“ е използван за първи път за да опише тези рисунки през 1843 г. от британското хумористично списание „Пънч“.

Уебкомикса е комикс, разпространяващ се в интернет. Те имат възможност да достигат до голям брой публика. Новите читатели обикновено могат да имат достъп до тях с помощта на архивни части. Интернет комикса може да бъде разположен в неопределен план, което значи че размера и формата на страницата нямат значение.

Някои смятат, че сториборда и романите без думи са комикси също. Филмовите студия, особено анимационните, често използват поредица от изображения като пътеводител на снимачния процес. Тези сторибордове не са считани за краен продукт и рядко са показвани пред публика. Романите без думи са книги, които използват последователността от изображение, за да представят разказа.

Изследвания за комикса

Не е постигнато единодушие в научните среди относно дефиницията за комикс, подобно на определенията за литература и филм. Много опити да се определи понятието търпят провал, като само някои запазват значение. Теоретици на комикса като Тьопфер, Ер Си Харви, Уил Айзнър, Дейвид Кариър, Алън Рей и Уорънс Гров наблягат на съчетанието между текст и изображения, въпреки бележитите примери на комикси-пантомима. Други критици като Тиери Гронстийн и Скато Макклауд обръщат изтъкват като по-важно частите на изображението и начина им на разположение. Към края на 20 век откритията на разнообразни традиции в комикса при различните култури, преоткриването на забравените ранни форми на комикси и появата на нови форми правят определянето на комикса още по-трудна задача.

Библиография

Книги

• Kunzle, David“. „The Early Comic Strip; Narrative Strips and Picture Stories in the European Broadsheet. University of California Press, 1973. с. 1450 – 1825.
• Perry, George; Aldridge, Alan. The Penguin Book Of Comics. Penguin, 1989 reprint with introduction. ISBN 0-14-002802-1.
• Sabin, Roger. Adult Comics: An Introduction. Routledge, 1993. ISBN 0-415-04419-7.
• McCloud, Scott. „Understanding Comics: The Invisible Art“. Kitchen Sink Press, 1993. ISBN 0-87816-243-7.
• Schodt, Frederik L. Dreamland Japan: Writings on Modern Manga. Stone Bridge Press, 1996. ISBN 978-1-880656-23-5.
• Couch, Chris. The Publication and Formats of Comics, Graphic Novels, and Tankobon. Image & Narrative, 2000. ISBN 1780-678X.
• McCloud, Scott. Reinventing Comics: How Imagination and Technology Are Revolutionizing an Art Form. HarperCollins, 2000. ISBN 978-0-06-095350-8.
• Poitras, Gilles. Anime Essentials: Every Thing a Fan Needs to Know. Stone Bridge Press, 2001. ISBN 978-1-880656-53-2.
• Harvey, R. C. "Comedy at the Juncture of Word and Image". In Varnum, Robin; Gibbons, Christina T. The Language of Comics: Word and Image. University Press of Mississippi, 2001. ISBN 1-57806-414-7. с. 75 – 96.
• Varnum, Robin & Gibbons, Christina T. editors. The Language of Comics: Word and Image. University Press Mississippi, 2001. ISBN 1-57806-414-7.
• Soanes, Stevenson, Catherine, Angus. The Oxford Dictionary of English (revised edition). Oxford, Oxford University Press, 2005. ISBN 9780199571123.
• Goldsmith, Francisca. Graphic Novels Now: Building, Managing, And Marketing a Dynamic Collection. American Library Association, 2005. ISBN 978-0-8389-0904-1.
• Beronä, David A. Wordless Books: The Original Graphic Novels. Abrams Books, 2008. ISBN 978-0-8109-9469-0.
• Orr, Tamra. Manga Artists. Rosen Publishing, 2008. ISBN 978-1-4042-1854-3.
• Rhoades, Shirrel. A Complete History of American Comic Books. Peter Lang, 2008. ISBN 978-1-4331-0107-6.
• Gabilliet, Jean-Paul. Of Comics and Men: A Cultural History of American Comic Books. University Press of Mississippi, 2010. ISBN 978-1-60473-267-2.
• Johnson-Woods, Toni. Manga: An Anthology of Global and Cultural Perspectives. Continuum International Publishing Group, 2010. ISBN 978-0-8264-2938-4.
• Collins, Rachel. Drawing Comics into Canadian Libraries. In Weiner, Robert G. Graphic Novels and Comics in Libraries and Archives. McFarland & Company, 2010. ISBN 978-0-7864-5693-2. с. 226 – 241.
• Grove, Laurence. Comics in French: The European Bande Dessinée in Context. Berghahn Books, 2010. ISBN 978-1-84545-588-0.
• Petersen, Robert. Comics, Manga, and Graphic Novels: A History of Graphic Narratives. ABC-CLIO, 2010. ISBN 978-0-313-36330-6.
• Thomas, Evan. 10: Invisible Art, Invisible Planes, Invisible People. In Aldama, Frederick Luis, Multicultural Comics: From Zap to Blue Beetle. University of Texas Press, 2010. ISBN 978-0-292-73743-3.
• Karp, Jesse, Kress, Rush. Graphic Novels in Your School Library. American Library Association, 2011. ISBN 978-0-8389-1089-4.
• McKinney, Mark. History and Politics in French-Language Comics and Graphic Novels. University Press of Mississippi, 2011. ISBN 978-1-60473-761-5.
• Beaty, Bart. Comics Versus Art. University of Toronto Press, 2012. ISBN 978-1-4426-9627-3.
• Groensteen, Thierry. The Impossible Definition. University Press of Mississippi, 2012. ISBN 978-1-60473-109-5. с. 124 – 131.
• Booker, M. Keith. Introduction. Comics through Time: A History of Icons, Idols, and Ideas. ABC-CLIO, 2014. ISBN 978-0-313-39751-6. с. xxv–xxxvii.

Периодика

• Cohen, Martin S. „The Novel in Woodcuts: A Handbook“ // Journal of Modern Literature. Indiana University Press 2/6. април 1977. 3831165. с. 171 – 195.
• Williams, Jeff. „Comics: A tool of subversion?“ // Journal of Criminal Justice and Popular Culture 2(6). 1994. с. 129 – 146.

Интернет

• Santos, Derek (1998) Comic History // The Comic Page. Посетен на 26 юни 2005.

Външни препратки

• Billy Ireland Cartoon Library & Museum
• Michigan State University Comic Art Collection
• Comic Art Collection
• Comic Book Database
• Grand Comics Database
• Comics Archives and Editorial Cartoons
• Cartoon Art Museum of San Francisco
• Time Archives' Collection of Comics
• GetSlabbed Collector Guide: Information on collecting comics
• Historieta y Animación