Тане Стойчев: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Починали в Чеган, ползвайки HotCat |
м overlinking |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
[[Файл:BASA-1932K-1-425-6-Tane Lerinski and Petar Kostov Salashki.jpg|ляво|мини|250п|Тане Лерински (1) и четникът му Петър Стойчев Салашки (2). Източник [[Държавна агенция „Архиви“]]]] |
[[Файл:BASA-1932K-1-425-6-Tane Lerinski and Petar Kostov Salashki.jpg|ляво|мини|250п|Тане Лерински (1) и четникът му Петър Стойчев Салашки (2). Източник [[Държавна агенция „Архиви“]]]] |
||
[[Файл:Dzole-i-tane-lerinsko.jpg|мини|250п|Войводите Тане Стойчев (най-вляво) и Дзоле Стойчев (вторият отляво) със свои четници в Леринско]] |
[[Файл:Dzole-i-tane-lerinsko.jpg|мини|250п|Войводите Тане Стойчев (най-вляво) и Дзоле Стойчев (вторият отляво) със свои четници в Леринско]] |
||
През [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] Тане Стойчев ръководи [[Лерински революционен район|Леринския революционен район]], заедно с [[Лечо Настев]] и [[Алексо Джорлев]].<ref>Христо Силянов, Освободителните борби на Македония, Том I, [http://www.promacedonia.org/obm1/6_1_6.html стр.309]</ref> В четата му влизат 250 души въоръжени с ловджийски пушки, такива система „Гра“ и брадви: 17 души от [[Церово (дем Суровичево)|Церово]] с войвода [[Стефан Гошев]], 42 души от [[Баница (дем Лерин)|Баница]] с [[Дзоле Стойчев]] и [[Нацо Кочев]], 25 души от [[Горничево]] с [[Дине Ташеминов]], 14 души от [[Борешница]] с [[Атанас Попов (Борешница)|Атанас Попов]], 13 души от [[Росен (дем Лерин)|Росен]], 50 души от [[Вощарани]] с Минче и [[Русе Ангеловски]], 30 души от [[Пътеле]] с [[Васил Календжиев]]<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_16.html]</ref>. След началото на въстанието прекъсват телеграфните жици между [[Лерин]], [[Суровичево]] и [[Воден]], нападат турски аскер в |
През [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] Тане Стойчев ръководи [[Лерински революционен район|Леринския революционен район]], заедно с [[Лечо Настев]] и [[Алексо Джорлев]].<ref>Христо Силянов, Освободителните борби на Македония, Том I, [http://www.promacedonia.org/obm1/6_1_6.html стр.309]</ref> В четата му влизат 250 души въоръжени с ловджийски пушки, такива система „Гра“ и брадви: 17 души от [[Церово (дем Суровичево)|Церово]] с войвода [[Стефан Гошев]], 42 души от [[Баница (дем Лерин)|Баница]] с [[Дзоле Стойчев]] и [[Нацо Кочев]], 25 души от [[Горничево]] с [[Дине Ташеминов]], 14 души от [[Борешница]] с [[Атанас Попов (Борешница)|Атанас Попов]], 13 души от [[Росен (дем Лерин)|Росен]], 50 души от [[Вощарани]] с Минче и [[Русе Ангеловски]], 30 души от [[Пътеле]] с [[Васил Календжиев]]<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_16.html]</ref>. След началото на въстанието прекъсват телеграфните жици между [[Лерин]], [[Суровичево]] и [[Воден]], нападат турски аскер в Пътеле и се отбраняват в Суровичево. |
||
След въстанието е един от малкото войводи, които остават в [[Македония (област)|Македония]] и допринася за възстановяването на дейността на организацията във [[Воденско]] и Леринско.<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.</ref> |
След въстанието е един от малкото войводи, които остават в [[Македония (област)|Македония]] и допринася за възстановяването на дейността на организацията във [[Воденско]] и Леринско.<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.</ref> |
||
Версия от 14:29, 31 март 2020
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Тане войвода.
| Тане Стойчев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1874 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Тане Стойчев в Общомедия | |
Тане Стойчев Клянджев[1], известен като Тане Горничевски, Тане Лерински, Тане Дзолев и Тане Грозни,[2] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Леринско[3].
Биография
Тане Стойчев е роден в леринското село Горничево (днес Кели, Гърция). Влиза във ВМОРО и първоначално е куриер. Влиза в терористична група заедно с Христо Иванов Майсторчето от Лерин, Геле и Петре Попови от село Търсие, Доре Минчев от село Горничево, Дзоле Стойчев от село Баница, Дине Клюсов от село Горно Върбени[4]. В 1901 година, подгонен от властите бяга в София. През 1902 година Стойчев влиза в четата на полковник Янков и пристига в Леринско. След смъртта на Георги Папанчев става районен войвода в Леринско. [5]
През Илинденско-Преображенското въстание Тане Стойчев ръководи Леринския революционен район, заедно с Лечо Настев и Алексо Джорлев.[6] В четата му влизат 250 души въоръжени с ловджийски пушки, такива система „Гра“ и брадви: 17 души от Церово с войвода Стефан Гошев, 42 души от Баница с Дзоле Стойчев и Нацо Кочев, 25 души от Горничево с Дине Ташеминов, 14 души от Борешница с Атанас Попов, 13 души от Росен, 50 души от Вощарани с Минче и Русе Ангеловски, 30 души от Пътеле с Васил Календжиев[7]. След началото на въстанието прекъсват телеграфните жици между Лерин, Суровичево и Воден, нападат турски аскер в Пътеле и се отбраняват в Суровичево.
След въстанието е един от малкото войводи, които остават в Македония и допринася за възстановяването на дейността на организацията във Воденско и Леринско.[8]
На 11 март 1905 година съединените чети на Тане Стойчев и Дзоле Стойчев (Атеш паша) дават голямо сражение на османските войски и башибозук при село Жерви (днес Зерви, Гърция), в което турците дават много жертви. Разярени от поражението турците изгарят цялото село Жерви, като от 45 къщи оцеляват едва 4, а 54 души са убити.
Тане войвода загива заедно с трима четници в сражение с османски войски в края на юни 1907 година между селата Чеган (днес Агиос Анастасиос, Гърция) и Горничево.
Външни препратки
Бележки
- ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр.138.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.30, 95
- ↑ Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 134.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, С. 2001, с. 78.
- ↑ Христо Силянов, Освободителните борби на Македония, Том I, стр.309
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [2]
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
