Фермион: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: нов ред, тире (ползвайки Advisor)
м overlinking; козметични промени
Ред 1: Ред 1:
{{статистическа физика|отворена тема=3}}
{{статистическа физика|отворена тема=3}}
'''Фермиони''' се наричат всички [[елементарни частици]] с полуцял [[спин_(физика)|спин]] (1/2, 3/2, 5/2,...). Например [[електрон]], [[протон]], [[неутрон]], [[неутрино]], [[кварк]]. Кръстени са на известния физик [[Енрико Ферми]], който пръв разработва статистиката на частиците, подчиняващи се на [[принцип на Паули|принципа на Паули]].
'''Фермиони''' се наричат всички [[елементарни частици]] с полуцял [[спин (физика)|спин]] (1/2, 3/2, 5/2,...). Например [[електрон]], [[протон]], [[неутрон]], [[неутрино]], [[кварк]]. Кръстени са на известния физик [[Енрико Ферми]], който пръв разработва статистиката на частиците, подчиняващи се на [[принцип на Паули|принципа на Паули]].


== Статистика ==
== Статистика ==
Ред 6: Ред 6:


== Видове ==
== Видове ==
Двата основни вида фермиони в стандартния модел са [[кварк]]ите и [[лептон]]ите. [[Кварк]]ите изграждат [[протон]]ите и [[неутрон]]ите, а в списъка на [[лептон]]ите са [[неутрино]], [[таон]], [[мюон]] и [[електрон]]. Всички те имат полуцял [[спин_(физика)|спин]] или с други думи полуцели значения на [[константа на Планк|константата на Планк]] ћ. Вътрешното движение на фермионите се описва от матриците на [[Пол Дирак|Дирак]]. Средните значения на интензитетите на собствените им електрични полета се компенсират и сумарното поле е нула, а интензитетът на собственото им магнитно поле е два пъти по-голям от този на [[бозон]]ите. Именно поради това жиромагнитното отношение на собствения магнитен момент към собствения механичен момент на фермионите е два пъти по-голямо от значението на жиромагнитното отношение на собствения магнитен момент към собствения механичен момент на [[бозон]]ите.
Двата основни вида фермиони в стандартния модел са [[кварк]]ите и [[лептон]]ите. [[Кварк]]ите изграждат [[протон]]ите и [[неутрон]]ите, а в списъка на [[лептон]]ите са [[неутрино]], [[таон]], [[мюон]] и [[електрон]]. Всички те имат полуцял [[спин (физика)|спин]] или с други думи полуцели значения на [[константа на Планк|константата на Планк]] ћ. Вътрешното движение на фермионите се описва от матриците на [[Пол Дирак|Дирак]]. Средните значения на интензитетите на собствените им електрични полета се компенсират и сумарното поле е нула, а интензитетът на собственото им магнитно поле е два пъти по-голям от този на [[бозон]]ите. Именно поради това жиромагнитното отношение на собствения магнитен момент към собствения механичен момент на фермионите е два пъти по-голямо от значението на жиромагнитното отношение на собствения магнитен момент към собствения механичен момент на бозоните.


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
Ред 20: Ред 20:


{{Списък елементарни частици}}
{{Списък елементарни частици}}

[[Категория:Фермиони]]
[[Категория:Фермиони]]
[[Категория:Статистическа механика]]
[[Категория:Статистическа механика]]

Версия от 20:22, 31 март 2020

Серия статии на тема
Статистическа физика


Фермиони се наричат всички елементарни частици с полуцял спин (1/2, 3/2, 5/2,...). Например електрон, протон, неутрон, неутрино, кварк. Кръстени са на известния физик Енрико Ферми, който пръв разработва статистиката на частиците, подчиняващи се на принципа на Паули.

Статистика

Елементарните частици винаги се разглеждат статистически и според броя на състоянията с еднакви параметри се подчиняват на две съвсем различни статистики. Фермионите се подчиняват на статистиката на Ферми-Дирак. Това означава, че в едно квантово състояние в определен момент от време може да се намира само една частица. Тяхната вълнова функция е антисиметрична – ако местата на два фермиона се разменят, функцията си сменя знака. Фермионите са неразличими и си въздействат едни на други посредством размяна на бозони.

Видове

Двата основни вида фермиони в стандартния модел са кварките и лептоните. Кварките изграждат протоните и неутроните, а в списъка на лептоните са неутрино, таон, мюон и електрон. Всички те имат полуцял спин или с други думи полуцели значения на константата на Планк ћ. Вътрешното движение на фермионите се описва от матриците на Дирак. Средните значения на интензитетите на собствените им електрични полета се компенсират и сумарното поле е нула, а интензитетът на собственото им магнитно поле е два пъти по-голям от този на бозоните. Именно поради това жиромагнитното отношение на собствения магнитен момент към собствения механичен момент на фермионите е два пъти по-голямо от значението на жиромагнитното отношение на собствения магнитен момент към собствения механичен момент на бозоните.

Външни препратки

Вижте също