Цезар Франк: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м overlinking
Ред 33: Ред 33:
Цезар Франк е роден в [[Лиеж]], Белгия. Неговият баща имал амбицията да го превърне в концертиращ [[пианист]]. Започва обучението си в консерваторията на Лиеж, след което, през [[1837]], отива в [[Парижка консерватория|Парижката консерватория]]. След завършването ѝ през [[1842]] той за кратко се връща в Белгия, но през [[1844]] отново се завръща в [[Париж]], където се установява до края на живота си.
Цезар Франк е роден в [[Лиеж]], Белгия. Неговият баща имал амбицията да го превърне в концертиращ [[пианист]]. Започва обучението си в консерваторията на Лиеж, след което, през [[1837]], отива в [[Парижка консерватория|Парижката консерватория]]. След завършването ѝ през [[1842]] той за кратко се връща в Белгия, но през [[1844]] отново се завръща в [[Париж]], където се установява до края на живота си.


През първите си години в Париж Франк преживявал от преподавателска дейност – както частно, така и в академични учебни заведения. В същото време той е и органист – от [[1847]] до [[1851]] в църквата „Нотр Дам дьо Лорет“, а след това - от [[1851]] до [[1858]] - в „Сен Жан - сен Франсоа“. През това време той се сприятелява с френския органов строител [[Астрид Кавайе-Кол]] и усъвършенства техниката си на органист и импровизатор.
През първите си години в Париж Франк преживявал от преподавателска дейност – както частно, така и в академични учебни заведения. В същото време той е и органист – от [[1847]] до [[1851]] в църквата „Нотр Дам дьо Лорет“, а след това - от 1851 до [[1858]] - в „Сен Жан - сен Франсоа“. През това време той се сприятелява с френския органов строител [[Астрид Кавайе-Кол]] и усъвършенства техниката си на органист и импровизатор.


През [[1858]] той става органист в новоосветената [[базилика]] „Сен-Клотид“, където той свири до края на живота си. Неговата първа серия от [[орган (музика)|органови]] композиции, издадена чак през [[1868]], когато той е на 46, съдържа и неговата „Голяма симфония“ („Grande piece Symphonique“), която е определяна за най-добрата му творба за орган. Франк е и професор по орган в Парижката консерватория от [[1872]] до края на живота си. Негови възпитаници са [[Венсан д'Енди]], [[Ернест Шосон]], [[Луи Виерн]] и [[Анри Дюпор]]. Като органист той е известен с импровизаторските си умения, на базата на които той написва дванадесетте си основни органови творби. Поради това той често е определян като вторият по значимост композитор на органова музика след [[Йохан Себастиан Бах|Й.С.Бах]]. Неговите композиции, определяни от мнозина като най-добрите френски за столетието, поставят основите на френския органов симфоничен стил, а в частност неговата „Голяма симфония“, една 25-минутна творба, е като първообраз за органовите симфонии на [[Шарл-Мари Видор]], Луи Виерн и [[Марсел Дюпре]].
През [[1858]] той става органист в новоосветената [[базилика]] „Сен-Клотид“, където той свири до края на живота си. Неговата първа серия от [[орган (музика)|органови]] композиции, издадена чак през [[1868]], когато той е на 46, съдържа и неговата „Голяма симфония“ („Grande piece Symphonique“), която е определяна за най-добрата му творба за орган. Франк е и професор по орган в Парижката консерватория от [[1872]] до края на живота си. Негови възпитаници са [[Венсан д'Енди]], [[Ернест Шосон]], [[Луи Виерн]] и [[Анри Дюпор]]. Като органист той е известен с импровизаторските си умения, на базата на които той написва дванадесетте си основни органови творби. Поради това той често е определян като вторият по значимост композитор на органова музика след [[Йохан Себастиан Бах|Й.С.Бах]]. Неговите композиции, определяни от мнозина като най-добрите френски за столетието, поставят основите на френския органов симфоничен стил, а в частност неговата „Голяма симфония“, една 25-минутна творба, е като първообраз за органовите симфонии на [[Шарл-Мари Видор]], Луи Виерн и [[Марсел Дюпре]].

Версия от 10:48, 1 април 2020

Цезар Франк
César Franck
белгийски композитор

Роден
Починал
8 ноември 1890 г. (67 г.)
ПогребанМонпарнаско гробище, Париж, Франция

Националност Франция
Работилкомпозитор, органист, педагог
Музикална кариера
Стилопера, симфония, класическа музика
Инструментиорган
ВлиянияФеренц Лист, Рихард Вагнер
Семейство

Подпис
Уебсайтwww.cesar-franck.org
Цезар Франк в Общомедия

Цезар-Огюст-Гийом-Юбер Франк (на френски: César-Auguste-Jean-Guillaume-Hubert Franck[1]) е композитор, органист и преподавател по музика от белгийски произход, нареждан сред най-значимите фигури за френската класическа музика от 19 век. Получава френско поданство през 1870 г.

Биография

Цезар Франк е роден в Лиеж, Белгия. Неговият баща имал амбицията да го превърне в концертиращ пианист. Започва обучението си в консерваторията на Лиеж, след което, през 1837, отива в Парижката консерватория. След завършването ѝ през 1842 той за кратко се връща в Белгия, но през 1844 отново се завръща в Париж, където се установява до края на живота си.

През първите си години в Париж Франк преживявал от преподавателска дейност – както частно, така и в академични учебни заведения. В същото време той е и органист – от 1847 до 1851 в църквата „Нотр Дам дьо Лорет“, а след това - от 1851 до 1858 - в „Сен Жан - сен Франсоа“. През това време той се сприятелява с френския органов строител Астрид Кавайе-Кол и усъвършенства техниката си на органист и импровизатор.

През 1858 той става органист в новоосветената базилика „Сен-Клотид“, където той свири до края на живота си. Неговата първа серия от органови композиции, издадена чак през 1868, когато той е на 46, съдържа и неговата „Голяма симфония“ („Grande piece Symphonique“), която е определяна за най-добрата му творба за орган. Франк е и професор по орган в Парижката консерватория от 1872 до края на живота си. Негови възпитаници са Венсан д'Енди, Ернест Шосон, Луи Виерн и Анри Дюпор. Като органист той е известен с импровизаторските си умения, на базата на които той написва дванадесетте си основни органови творби. Поради това той често е определян като вторият по значимост композитор на органова музика след Й.С.Бах. Неговите композиции, определяни от мнозина като най-добрите френски за столетието, поставят основите на френския органов симфоничен стил, а в частност неговата „Голяма симфония“, една 25-минутна творба, е като първообраз за органовите симфонии на Шарл-Мари Видор, Луи Виерн и Марсел Дюпре.

Много от композициите на Франк са изградени върху цикличната форма – метод за постигане на единство в няколко различни части, в които основните теми са построени върху един мотив. Основните мелодични линии се повтарят ясно във финала. В музиката си Франк акцентира върху контрапункта, използвайки хармоничен език, типичен за времето на Романтизма, което показва силното му влияние от композитори като Ференц Лист и Рихард Вагнер.

Колкото и да е необичайно за композитор от величината на Франк, неговата слава се дължи преди всичко на малкото композиции, които той написва в последните си години: Симфония в ре-минор (1886-88), Симфонични вариации за пиано и оркестър (1885), Прелюд, хорал и фуга за пиано (1884), Соната за цигулка и пиано в ла-мажор (1886) и Клавирен квинтет във фа-минор. Една от най-известните му къси композиции е мотетът Panis angelicus, първоначално изпълняван от тенор, а днес най-често от сопран.

През 1890 Франк претърпява инцидент, след като файтонът, в който пътува, е блъснат от теглен от коне трамваен вагон. Малко след това той написва три хорала за орган. Умира няколко месеца след катастрофата вследствие на белодробни усложнения, предизвикани от инцидента. Погребан е в гробището на Монпарнас, Париж.

Бележки

  1. Първото име се произнася на френски като Сезар.