Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 11:31, 1 април 2020

Червенобрежки партизански отряд „Георги Бенковски“^[1] е подразделение на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона на НОВА по време на партизанското движение в България (1941 – 1944). Действа в околностите на Червен бряг и Бяла Слатина.^[2]

През есента на 1941 г. в района на Червен бряг излизат първите партизани: Григор Вълев, Петко Кръстев и Тома Стефанов. Изграждат се и първите бойни групи. В началото на 1942 г. излизат нови партизани и се сформира Червенобрежка партизански чета. Провежда акции по ж.п. линията Телиш – Роман, София – Варна, изгорен е германски склад на гара Червен бряг.

На 22 август 1943 г. на партизанска среща в „Дреновица“ (рид) пред землянката на Сухашката чета – „Челковица“ над с. Бресте се създава Червенобрежкия партизански отряд от три чети: Сухашка, Добревска и Тодорищка чета. Командир на отряда е Нецо Гарвански (Върбан), политически комисар Григор Вълев (Камен), началник щаб Мишо Коцев. ^[3] Командир на втора чета е Никола Милчев Нешев Соколов от с. Гложене (Тетевен).

През април 1944 г. на партизанска среща в с. Стояновци отрядът е наименуван Партизански отряд „Георги Бенковски“. Формиран е в две чети: Планинска и Полска чета. Направени са промени в командването, заместник командир е Минко Ралчовски (Елен), политически комисар Тома Стефанов (Владо), началник щаб Васил Симеонов (Чавдар). От май 1944 г. полската чета след попълване с нови бойци прераства в Партизански отряд „Дядо Вълко“. За периода 1941 – 1944 г. общия състав на Партизански отряд „Георги Бенковски“ е 131 бойци.^[4]

Провежда акции по ж.п. линията София-Варна, превземат с. Дъбен, с. Добревци, с. Орешене и с. Стояновци. След раняването на Нецо Гарвански (Върбан), командир на отряда е д-р Стоян Стоянов (Божо). Трета чета на 26 юни 1944 г. води тежката Брусенска битка ^[5], в която загиват 19 партизани. Провеждат се акции в околностите на Златна Панега, с. Радовене, с. Торос, с. Славщица и с. Пещерна.

На 9 септември 1944 г. отрядът овладява и установява властта на ОФ в гр. Червен бряг, с. Румянцево и с. Торос. На 11 септември влиза в Плевен.

Източници

↑ Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централен държавен архив, второ допълнено издание, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2006 с. 182
↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 37
↑ Бойният път на отряд Георги Бенковски, Лч, 1969, с.4 – 18
↑ Бойният път на отряд Георги Бенковски, Лч, 1969, с. 21 – 24
↑ Бойният път на отряд Георги Бенковски, Лч, 1969, с. 38 – 52

[1] Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централен държавен архив, второ допълнено издание, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2006 с. 182

[2] История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 37

[3] Бойният път на отряд Георги Бенковски, Лч, 1969, с.4 – 18

[4] Бойният път на отряд Георги Бенковски, Лч, 1969, с. 21 – 24

[5] Бойният път на отряд Георги Бенковски, Лч, 1969, с. 38 – 52

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Червенобрежки партизански отряд „Георги Бенковски“'''<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP1.pdf Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централен държавен архив, второ допълнено издание, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2006 с. 182]</ref> е подразделение на [[Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона]] на [[Народоосвободителна въстаническа армия|НОВА]] по време на [[Партизанско движение в България|партизанското движение в България (1941 – 1944)]]. Действа в околностите на [[Червен бряг]] и [[Бяла Слатина]].<ref>История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 37</ref>
-През есента на 1941 г. в района на [[Червен бряг]] излизат първите партизани: Григор Вълев, Петко Кръстев и Тома Стефанов. Изграждат се и първите бойни групи. В началото на 1942 г. излизат нови партизани и се сформира Червенобрежка партизански чета. Провежда акции по ж.п. линията [[Телиш]] – [[Роман]], [[София]] – [[Варна]], изгорен е германски склад на гара [[Червен бряг]].
+През есента на 1941 г. в района на [[Червен бряг]] излизат първите партизани: Григор Вълев, Петко Кръстев и Тома Стефанов. Изграждат се и първите бойни групи. В началото на 1942 г. излизат нови партизани и се сформира Червенобрежка партизански чета. Провежда акции по ж.п. линията [[Телиш]] – [[Роман]], [[София]] – [[Варна]], изгорен е германски склад на гара Червен бряг.
-На 22 август 1943 г. на партизанска среща в „Дреновица“ (рид) пред землянката на Сухашката чета – „Челковица“ над с. [[Горник|Бресте]] се създава Червенобрежкия партизански отряд от три чети: Сухашка, Добревска и Тодорищка чета. Командир на отряда е [[Нецо Гарвански]] (Върбан), политически комисар Григор Вълев (Камен), началник щаб Мишо Коцев.  <ref>Бойният път на отряд Георги Бенковски, Лч, 1969, с.4 – 18</ref> Командир на втора чета е Никола Милчев Нешев Соколов от с. Гложене (Тетевен).
+На 22 август 1943 г. на партизанска среща в „Дреновица“ (рид) пред землянката на Сухашката чета – „Челковица“ над с. [[Горник|Бресте]] се създава Червенобрежкия партизански отряд от три чети: Сухашка, Добревска и Тодорищка чета. Командир на отряда е [[Нецо Гарвански]] (Върбан), политически комисар Григор Вълев (Камен), началник щаб Мишо Коцев. <ref>Бойният път на отряд Георги Бенковски, Лч, 1969, с.4 – 18</ref> Командир на втора чета е Никола Милчев Нешев Соколов от с. Гложене (Тетевен).
 През април 1944 г. на партизанска среща в с. [[Стояновци (Област Враца)|Стояновци]] отрядът е наименуван Партизански отряд „Георги Бенковски“. Формиран е в две чети: Планинска и Полска чета. Направени са промени в командването, заместник командир е Минко Ралчовски (Елен), политически комисар Тома Стефанов (Владо), началник щаб Васил Симеонов (Чавдар). От май 1944 г. полската чета след попълване с нови бойци прераства в [[Партизански отряд „Дядо Вълко“]]. За периода 1941 – 1944 г. общия състав на Партизански отряд „Георги Бенковски“ е 131 бойци.<ref>Бойният път на отряд Георги Бенковски, Лч, 1969, с. 21 – 24</ref>