Джеймс Брайънт Конант: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м overlinking |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
| портрет-описание = Конант през 1948 г. |
| портрет-описание = Конант през 1948 г. |
||
| роден-място = [[Бостън]], [[САЩ]] |
| роден-място = [[Бостън]], [[САЩ]] |
||
| починал-място = [[Хановер (Ню Хампшър)|Хановер]], [[Ню Хампшър]], |
| починал-място = [[Хановер (Ню Хампшър)|Хановер]], [[Ню Хампшър]], САЩ |
||
| националност = {{USA}} |
| националност = {{USA}} |
||
| вложки = {{Личност/Учен |
| вложки = {{Личност/Учен |
Версия от 19:09, 4 април 2020
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Джеймс Брайънт Конант James Bryant Conant | |
американски химик и общественик | |
Конант през 1948 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | 11 февруари 1978 г.
Хановер, Ню Хампшър, САЩ |
Погребан | САЩ |
Националност | САЩ |
Учил в | Харвардски колеж[1] |
Научна дейност | |
Област | Химия |
Работил в | Харвардски университет |
Семейство | |
Подпис | |
Джеймс Брайънт Конант в Общомедия |
Джеймс Брайънт Конант (на английски: James Bryant Conant) е американски химик, общественик и дипломат.
Биография
Конант е роден на 26 март 1893 година в Бостън. През 1916 година защитава докторат по химия в Харвардския университет, след което служи в армията, работейки върху разработката на химически оръжия. След края на Първата световна война става преподавател в Харвардския университет. През 1933 година става президент на университета и остава на този пост в продължение на двадесет години, като играе важна роля за поредица реформи, насочени към модернизирането на училището.
По време на Втората световна война Джеймс Конант е член на Изследователския комитет на националната отбрана, а от 1941 година е негов председател, като участва активно в научноизследователските проекти от военния период, сред които е и проектът „Манхатън“.
През 1953 година Конант се оттегля от ръководството на Харвардския университет и става върховен комисар, а от 1955 година – първият посланик на Съединените щати в Западна Германия. Остава на този пост до 1957 година. През следващите години развива обществена дейност и публикува поредица критични анализи за състоянието на образователната система в Съединените щати.
Умира на 11 февруари 1978 година в Хановер, Ню Хампшър.
|