Дух (философия): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bot: Automated import of articles - append on top
м Общи промени; козметични промени
Ред 12: Ред 12:


==== Хегел ====
==== Хегел ====
Понятието за духа е в центъра на философската система на [[Георг Хегел|Хегел]]. Основното съчинение на този немски философ е озаглавено именно „Феноменология на духа“. В неговия изказ понятията ''„дух“'' и ''„абсолютна идея“'' са тъждествени. За Хегел духът е обективно начало на мирозданието. Оттам нататък духът намира своя израз в [[човек]]а, където се развива на базата на същите принципи, по които и във вселената. Всичко [[Материя (философия)|материално]], независимо дали става дума за [[природа]]та или създаденото от човека, е въплъщение на същия този универсален дух. Именно духът прави [[Обект (философия)|обект]]ите познаваеми. Важно е да се отбележи, че за Хегел духът не е просто изначална статична субстанция – той е също динамичен, търпи развитие, присъства в [[история]]та и [[еволюция]]та.
Понятието за духа е в центъра на философската система на [[Георг Хегел|Хегел]]. Основното съчинение на този немски философ е озаглавено именно „Феноменология на духа“. В неговия изказ понятията ''„дух“'' и ''„абсолютна идея“'' са тъждествени. За Хегел духът е обективно начало на мирозданието. Оттам нататък духът намира своя израз в [[човек]]а, където се развива на базата на същите принципи, по които и във вселената. Всичко [[Материя (философия)|материално]], независимо дали става дума за [[природа]]та или създаденото от човека, е въплъщение на същия този универсален дух. Именно духът прави [[Обект (философия)|обектите]] познаваеми. Важно е да се отбележи, че за Хегел духът не е просто изначална статична субстанция – той е също динамичен, търпи развитие, присъства в [[история]]та и [[еволюция]]та.


== Марксизъм ==
== Марксизъм ==
Ред 19: Ред 19:
== Литература ==
== Литература ==
* François, Alexandre (2008), „Semantic maps and the typology of colexification: Intertwining polysemous networks across languages“, in Vanhove, Martine, [http://www.academia.edu/846905/Semantic_maps_and_the_typology_of_colexification_Intertwining_polysemous_networks_across_languages From Polysemy to Semantic change: Towards a Typology of Lexical Semantic Associations], Studies in Language Companion Series 106, Amsterdam, New York: Benjamins, pp. 163 – 215
* François, Alexandre (2008), „Semantic maps and the typology of colexification: Intertwining polysemous networks across languages“, in Vanhove, Martine, [http://www.academia.edu/846905/Semantic_maps_and_the_typology_of_colexification_Intertwining_polysemous_networks_across_languages From Polysemy to Semantic change: Towards a Typology of Lexical Semantic Associations], Studies in Language Companion Series 106, Amsterdam, New York: Benjamins, pp. 163 – 215
* [[Мехер Баба]] (1967). [http://www.discoursesbymeherbaba.org/ Discourses.] San Francisco: Sufism Reoriented. ISBN 1-880619-09-1.
* [[Мехер Баба]] (1967). [http://www.discoursesbymeherbaba.org/ Discourses]. San Francisco: Sufism Reoriented. ISBN 1-880619-09-1.
<!-- Позитивизъм, Философията на 20 век -->
<!-- Позитивизъм, Философията на 20 век -->


[[Категория:Дух (философия)]]
[[Категория:Дух (философия)| ]]
[[Категория:Духове]]
[[Категория:Духове]]
[[Категория:Духовност]]
[[Категория:Духовност]]

Версия от 14:06, 6 април 2020

Вижте пояснителната страница за други значения на Дух.

Дух е основно понятие във философията, засягащо всички нейни аспекти, особено онтологията и гносеологията. В различните философски системи в понятието се влага различен, често диаметрално противоположен смисъл. Най-общо – онтологично духът е нематериалната субстанция, която лежи в основата (респективно не лежи) на всичко съществуващо. Що се отнася до гносеологията, духът като понятие, наред с разума и интелекта, при цялото разнообразие от тълкувания, е фундаментален термин за всяка философска система.

Историческа еволюция на понятието

Немска класическа философия

Шелинг

Според философските възгледи на Шелинг духът, както и материята, са еднакво недостъпни за човешкото познание. Той признава обекнивността и на двете субстанции, но ги определя като „безразлични“, що се отнася до тяхното присъствие в основата на мирозданието и неговото разбиране.

Хегел

Понятието за духа е в центъра на философската система на Хегел. Основното съчинение на този немски философ е озаглавено именно „Феноменология на духа“. В неговия изказ понятията „дух“ и „абсолютна идея“ са тъждествени. За Хегел духът е обективно начало на мирозданието. Оттам нататък духът намира своя израз в човека, където се развива на базата на същите принципи, по които и във вселената. Всичко материално, независимо дали става дума за природата или създаденото от човека, е въплъщение на същия този универсален дух. Именно духът прави обектите познаваеми. Важно е да се отбележи, че за Хегел духът не е просто изначална статична субстанция – той е също динамичен, търпи развитие, присъства в историята и еволюцията.

Марксизъм

Марксизмът отрича обективното съществуване на духа и го приема за функция на материята. Всъщност това е първата голяма философска система, която не само отрича субстанциалността на духа, но и го противопоставя на материята – при своята формулировка на т. нар. „основен философски въпрос“. Въпреки това понятието има важно значение за марксическата гносеология – особено в аспектите на познаваемостта на света – макар и производен на материята, той единствен може (при това в пълнота), да постигне истинско познание за света.

Литература