Петър Китанов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени
м overlinking
Ред 7: Ред 7:
| описание = български революционер
| описание = български революционер
| роден-място = [[Лешко]], [[Османска империя]]
| роден-място = [[Лешко]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Благоевград|Горна Джумая]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Благоевград|Горна Джумая]], Османска империя
}}
}}
'''Петър Китанов Николов''' с псевдоним '''Хайдушки''' е български търговец и революционер, [[Благоевград|горноджумайски]] околийски вой­вода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
'''Петър Китанов Николов''' с псевдоним '''Хайдушки''' е български търговец и революционер, [[Благоевград|горноджумайски]] околийски вой­вода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].

Версия от 16:02, 8 април 2020

Петър Китанов
български революционер
Петър Китанов, 1904 г. Източник Държавна агенция „Архиви“
Петър Китанов, 1904 г. Източник Държавна агенция „Архиви“

Роден
1875 г.
Починал
24 май 1912 г. (37 г.)
Горна Джумая, Османска империя

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Национален военен университет
ПартияНародна федеративна партия (българска секция)
Семейство
Братя/сестриАлександър Китанов
Петър Китанов в Общомедия

Петър Китанов Николов с псевдоним Хайдушки е български търговец и революционер, горноджумайски околийски вой­вода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Китанов е роден в 1875 година в Лешко, Горноджумайско, в Османската империя, днес в България. Брат е на Александър Китанов. Петър Китанов завършва българската гимназия в Солун. Учи във Военното училище в София, където се сближава със съученика си Гоце Делчев. Работи като търговец на дървен материал и същевременно развива революционна дейност. Подгонен е от турските власти в края на 1901 година и бяга в четата на Христо Чернопеев. Взема участие в аферата „Мис Стоун“, като осигурява укриването на пленената мисионерка. Първоначално е помощник-войвода на Чернопеев. По време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година действа в Разложко. След въстанието става войвода в Струмишки революционен окръг, а по-късно в Горноджумайско, където действа по десния бряг на Струма, докато войводата Ичко Бойчев действа по левия.[1]

След Младотурската революция в 1908 година е сред основателите на Народната федеративна партия (българска секция). Убит е от младотурските власти на 24 май 1912 година в Горна Джумая.[2][3]

Галерия

Бележки

  1. Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 186.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 77.
  3. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 434.